Над 605,9 млн. лева публични средства в българското здравеопазване са били разходвани по начин, който буди съмнения. Това разкирва новата гражданска платформа „Диагноза България“, създадена от Мартин Атанасов – автор на проекта „Черна писта“, който проследява пътнотранспортните произшествия в България.

Платформата събира на едно място официални данни от Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), регистъра на обществените поръчки и информация, получена по Закона за достъп до обществена информация.

„През 2025 г. Здравната каса е платила над 4 милиарда лева за болнична помощ. Това са нашите обществени пари, които трябва да се връщат при хората като лечение, лекари, сестри или апаратура. Но когато се опиташ да разбереш къде отиват, потъваш в отчети, регистри и таблици, разпръснати на десетки места. Данните ги има, но цялата картина досега оставаше невидима. Затова за последните 7-10 месеца събрах всичко на едно място“, пише Мартин Атанасов във фейсбук при представянето на проекта.

Според анализа само за една година платформата е маркирала 605 980 966 лева в разходи, обществени поръчки и плащания, които изглеждат необичайни и изискват допълнително обяснение.

„Това не са обвинения, а конкретни сигнали – места, в които едно лекарство струва десетки пъти повече спрямо сходна болница, обществени поръчки без никаква конкуренция или разходи за външни услуги, които растат на фона на ниски заплати на персонала“, пише още Атанасов.

Едно от откритията е свръзано с обществените поръчки. Според отчетните данни в палтформата 107,6 млн. лева са концентрирани в процедури без реална конкуренция – с един кандидат, без кандидати или чрез пряко договаряне. Други 13,3 млн. лева представляват разлика между прогнозните стойности и окончателно подписаните договори, а 35,4 млн. лева са добавени впоследствие чрез анекси.

Сред лечебните заведения с най-много автоматично отчетени рискови сигнали са УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, както и УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и УМБАЛ „Св. Екатерина“. Уточнява се, че сами по себе си тези сигнали не са доказателства за нарушения, а индикации за повишен риск, които могат да послужат като основание за последващи проверки и одити.

Екранна снимка "Диагноза България"

Отчетени са още значителни разлики в цените, на които болниците закупуват едни и същи лекарствени продукти. В някои случаи цените са над 12 пъти по-високи от медианната стойност: медикаментът Armisarte, закупен на цена 898,79 лв. при медианна цена от 69,60 лв. Значителни отклонения са отчетени и при Pemetrexed Sandoz, Nexavar и Dasatinib Teva.

„Платформата не е атака или присъда срещу конкретен човек или болница. Тя е опит да видим къде системата боледува. Защото добрите решения се вземат на основата на факти, а не на усещания, слухове или удобни обяснения“, заявява Атанасов.

Той призовава гражданите да използват платформата, за да се запознаят с данните за лечебните заведения в своите населени места и да настояват за по-голяма прозрачност при разходването на публичните средства.

„Имаме пълното право да се възмутим от числата, които ще открием там, защото това са нашите пари и нашето здраве. Време е да започнем да изискваме отговори. Когато проблемът е изкаран на светло, никой вече няма извинение да мълчи“, заключава той.