Според Мартин Атанасов, създател на проекта "Черна писта", "България изпада в хаос, породен от безумни решения, и това се случва пред очите на едно общество, което сякаш пак заспива."

"Когато искаме промяна, това е дълъг процес", казва в интервю пред БНР днес тийнейджърът, който заради сайта си, с който замени държавните грижи за пътната безопасност, получи и приза Будител на годината.

Атанасов започва с урока, който, според него, обществото не е осмислило след протестите:

"Когато искаме определена промяна като общество, когато искаме да живеем по-добре, това е един много дълъг процес, който минава през консолидация, през една обща цел – да излезем от написването на коментари в социалните мрежи и да го изразим с действие."

Той припомня, че протестите в края на 2025 г. са били "едни от най-мащабните в историята на България", именно защото са били разнородни:

"Имаше хора от много различни партии, имаше хора, които не гласуват, но бяха обединени от една идея – желанието за промяна."

"Обществото си каза: дойде новият месия"

След протестите обаче, според Атанасов, е настъпило разочарование:

"Гражданите видяха, че нещата пак удариха малко на криво, става по-бавно, очакват се избори и така нататък, и видяха надежда в новия политически играч – в случая президента Радев, който слезе на терена, като подаде оставка като президент. И поне по моите наблюдения – една голяма част от обществото си каза: "Добре, отдъхнахме си. Дойде най-после новият месия, който ще ни спаси отново, който ще може да измете този политически боклук, който има в момента, да направи тези промени.

Грешка е да си мислим – оттук нататък нашата роля като граждани е приключена. Ставаме, гласуваме за него на изборите и готово. Оттук нататък нашата роля като граждани е приключена."

Той подчертава, че много хора са прехвърлили надеждите си върху Румен Радев, след като той подаде оставка като президент:

"Видяха надежда в новия политически играч, но той никъде не назова поименно нито един от политическите лидери, срещу които хората протестираха."

Атанасов е критичен към липсата на конкретика в интервюто на Румен Радев пред БНТ:

"От интервюто му разбрахме много малко неща. Да не кажа, че почти нищо не разбрахме.

В случая обаче аз си мисля, че тук трябва да правим едно разграничение в множеството от хора в страната, което обичайно гласува за нови играчи. Видяхме го в много предходни избори – в началото и с "Има такъв народ" и така нататък.

Тези, които нямат предпочитания към една партия, едно нещо, което подкрепят, респективно сменят окраската си често. Те са тези, които биха подкрепили Радев. За добро или за лошо. Защото, както казахме, те не знаят какво подкрепят. И тези хора, които си мислят, че той сега, слизайки от трона, ще поведе народа към едно светло бъдеще – с което аз лично поне не съм съгласен и не мисля, че е така – оставиха нещата отново на самотек да си действат както е било. "Ще бъде както беше."

"ГЕРБ много добре разбират защо трябваше да подадат оставка"

По отношение на оставката на правителството той казва:

"Сигурен съм, че те разбират много добре защо трябваше да подадат оставка и нямат контрааргументи, за да върнат някакъв дебат."

Но според него остава въпросът защо продължават да се подиграват на протестиращите:

"Спомняме си изказването на Борисов как всички тези хора сме измамници и какви ли не – тотална обида към всички протестиращи."

За промените в Изборния кодекс

Вчера бяхме свидетели на финалното приемане на това, че секциите извън България ще бъдат ограничени до 20 броя, което неминуемо създава трудности за гласуването на българите извън страната. Да, има аргументи в подкрепа – всичките манипулации, които се правят в Турция, са наистина в подкрепа и трябва да има някакъв контрол...

Но има механизми, по които това може да се случи адекватно. Не да ограничаваме така всички българи извън страната. Аз съм търсил обяснение в това, което Борисов каза пред Цветанка Ризова преди 2-3 дни: "Аз съм поел ангажимент към "Възраждане" и го спазих."

Без да дава обяснение, без да бъде попитан дори какъв ангажимент е поел към "Възраждане", срещу какво се поема такъв ангажимент. Обаче, когато ти поемаш един ангажимент и не обръщаш внимание на логичните аргументи, това не е политика, а просто договаряне. На приятелски начала. Аз разбирам – ти да дойдеш да ми помогнеш да пренеса един диван, аз утре да ти донеса една бутилка. Стигаме до такова принизяване за огромни решения за държавата: "Аз съм дал дума, че ще го приема. Не ме интересува колко са безумни аргументите и колко това е грешно."

Социалните мрежи като инструмент за натиск

Въпреки критиките към онлайн средата, Атанасов вижда в нея важен ресурс:

"Социалните мрежи са много голям инструмент и позволяват на гражданите да се свържат."

Той дава пример с малки градове, където местната власт е почти недосегаема:

"Когато кметът се чувства като местен феодал, хората нямат много възможности. Но когато споделят случая в социалните мрежи и той бъде подхванат от гражданите, медиите могат да отидат на място и да попитат защо."

Медиите и дневният ред

Младежът е критичен към начина, по който медиите избират темите си:

"Медиите обръщат дневния ред към злободневни битови теми, които им повишават рейтинга."

Той посочва примери като трагедията на Петрохан и скандала със скритите камери:

"Не се обръща внимание на контрола и защо институциите се чувстват безнаказани."

Атанасов припомня мястото на България в индекса за свобода на словото:

"България е на 70-то място от 180 държави – това показва средата у нас."

И добавя: "Неудобните журналисти, които задават трудни въпроси, бързо намират вратата."

"Чакаме нещо да ни удари по челото"

В края на разговора Атанасов прави извод:

"Чакаме нещо много голямо да ни разтърси, нещо да удари по челото българина, за да види какво се случва."

Той предупреждава:

"Масата от хора отново заспаха. Те се превърнаха в консуматори на събитията, а не си мислят и не вярват, че имат влияние. Виждаме едни скандални неща, но просто ги четем като новини. Не си мислим, че по някакъв начин ние можем да окажем влияние върху решенията – какво да прави страната и какво да не прави. А всъщност е точно обратното. Това е идеята на демокрацията."

И завършва с напомняне:

"Страната сме ние. Народът има правото да избира как да бъде управляван, а хората трябва да се събудят и да разберат, че от тях зависи."