Четири от шестте препоръки на Европейската комисия към България в сферата на върховенството на закона остават неизпълнени година след отправянето им.

Остават непроменени най-сериозните критики към съдебната реформа, борбата с корупцията и начина, по който се приемат законите, показва публикуваният днес доклад за тази година.

В същото време Брюксел отчита ограничен напредък по част от реформите след приемането на новия закон за Комисията за противодействие на корупцията (КПК), промените в правилата за разследване на главния прокурор и подготовката на Кодекс за поведение на висшите представители на изпълнителната власт.

Докладът съдържа и още един важен сигнал. Европейската комисия предлага препоръките по върховенството на закона да се използват при определянето на реформите и инвестициите в бъдещите програми, финансирани от ЕС. Това не означава автоматично спиране на средства, но означава, че изпълнението на препоръките може да придобие пряко значение при достъпа до европейско финансиране.

4 препоръки без никакъв напредък

• Най-сериозната критика на Европейската комисия отново е към реформата на Висшия съдебен съвет (ВСС). Година след препоръката съставът му остава непроменен, а законопроект за преструктурирането му така и не е внесен. Комисията продължава да настоява България да промени начина на формиране на този орган така, че да бъдат гарантирани неговата независимост и ефективност.

• Без развитие остава и препоръката за ограничаване на продължителното командироване на магистрати. Според доклада практиката продължава да се използва широко, а възможността командироването да бъде прекратено по всяко време създава риск за независимостта на съдиите. Вместо да намалява, броят на дългосрочните командирования дори се увеличава.

• Третата препоръка, по която няма напредък, засяга борбата с корупцията по високите етажи. И през тази година Европейската комисия стига до извода, че България не е изградила убедителна практика от разследвания, обвинения и окончателни присъди по подобни дела. Според доклада законодателните промени сами по себе си не се превръщат в реални резултати при наказателното преследване.

• Четвъртият нерешен проблем остава качеството на законодателния процес. Комисията продължава да критикува начина, по който Народното събрание приема голяма част от законите, особено когато инициативата идва от депутати. Данните в доклада показват защо е така. При 93% от законопроектите, внесени от народни представители, няма информация за проведени обществени консултации. При 94% липсват публикувани становища на заинтересованите страни, а при около 70% не е представен анализ за съответствието с европейското право.

Според ЕК именно тези практики продължават да поставят под въпрос качеството и предвидимостта на законодателния процес.

Все пак има и положителни оценки

Макар общата картина да остава критична, докладът отчита напредък в няколко области.

Най-значимата промяна е приемането на новия Закон за Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Новият модел заменя досегашното еднолично управление с петчленен орган, чиито членове ще се избират по предложение на пет различни институции. Според Европейската комисия това е стъпка към по-голяма политическа независимост на КПК. Въпреки това Брюксел предупреждава, че истинската оценка тепърва предстои. Антикорупционната комисия трябва да започне да работи ефективно, да изгради административен капацитет, да използва пълноценно правомощията си и да покаже резултати както при превенцията, така и при разследването на корупцията. Докато това не стане, препоръката остава само частично изпълнена.

Докладът отбелязва и промените, свързани с прокуратурата. Сред тях са автоматичният съдебен контрол върху отказите за разследване по дела за корупция, законодателните промени, улесняващи механизма за разследване на главния прокурор, както и назначаването на прокурор, който да изпълнява тази функция.

Отчетени са и няколко стъпки напред

Комисията обръща внимание и на секторите, които продължават да крият най-голям риск от корупция. Освен обществените поръчки това са енергетиката, пътната инфраструктура и управлението на отпадъците.

Сред положителните примери Брюксел посочва и създаването на национална база данни за близо 7000 активни обществени поръчки на обща стойност над 30 милиарда евро. Тя може да подобри прозрачността в една от най-рисковите области за злоупотреби.

Законът за лобизма получава смесена оценка

За първи път докладът разглежда и новия Закон за прозрачност на представителството на интереси.

Европейската комисия оценява положително въвеждането на публичен регистър на лобистите и правила за деклариране на контактите между представители на интереси и публични длъжностни лица. В същото време обаче тя предупреждава, че законът съдържа твърде широки изключения. Важни категории лица и организации остават извън задължението за регистрация, което може да отслаби ефекта от новата уредба.

Кодексът за почтеност все още чака приемане

Ограничен напредък е отчетен и по препоръката за въвеждане на правила за почтеност на висшите представители на изпълнителната власт. Изготвен е проект на Кодекс за поведение, но необходимите законодателни промени все още не са приети. Комисията настоява да бъдат въведени ясни правила за конфликт на интереси, имуществените декларации, подаръците, отношенията с частния сектор и ефективни санкции при нарушения.

Напредък има и в съдебната система

Като изпълнена е отчетена по-ранната препоръка за избора на Инспектората към ВСС. Парламентът запази изискването членовете му да бъдат избирани с мнозинство от две трети и въведе участие на съдии, прокурори и следователи при номинирането им. Според Комисията това съчетава широк политически консенсус с по-силно участие на магистратската общност.

Докладът отчита и продължаващ напредък в цифровизацията на съдебната система, макар че липсата на пълна свързаност между отделните информационни системи и техническите затруднения все още ограничават ефективността на електронното правосъдие.

Медийната среда остава под наблюдение

Европейската комисия отчита известен напредък по подготовката на промени за по-голяма прозрачност на медийната собственост и на разходването на публични средства за реклама. Положително са оценени и усилията за въвеждане на по-ясни правила за рекламните договори, включително когато те се сключват чрез посредници. Комисията отбелязва още приемането на практически насоки за реакция при случаи на онлайн тормоз срещу журналисти.

Въпреки това общата оценка остава предпазлива. Според доклада физическите нападения срещу журналисти намаляват, но словесните атаки, онлайн тормозът и съдебните дела със сплашващ ефект – SLAPP, или т.нар. дела шамари, продължават да бъдат сериозен проблем за свободата на медиите.

Отделно Комисията посочва, че макар повечето независими регулаторни органи вече да имат нови ръководства след години на изтекли мандати, все още не са предприети достатъчно мерки за укрепване на тяхната независимост и за ограничаване на политическото влияние върху работата им.

Шест препоръки за следващата година

В днешния си доклад Европейската комисия отправя шест препоръки към България:

• Да ограничи продължителното командироване на съдии чрез законодателни промени, съобразени с европейските стандарти;

• Да продължи реформата на ВСС, като гарантира неговата независимост и ефективност;

• Да изгради убедителна практика от разследвания, обвинения и окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи;

• Да осигури пълното и ефективно функциониране на КПК;

• Да приеме и приложи правила за почтеност на висшите представители на изпълнителната власт;

• Да подобри качеството на законодателния процес чрез реални обществени консултации и оценки на въздействието, включително при законопроекти, внесени от народни представители.

Къде е България в европейската картина

Въпреки отделните законодателни промени общата оценка на Европейската комисия остава неблагоприятна.

България продължава да бъде сред държавите с най-ниско обществено доверие в независимостта на съдебната система. Под 30% от гражданите и бизнеса смятат, че съдилищата са независими - резултат, сравним единствено с този на Хърватия. В държави като Дания, Финландия, Австрия, Швеция, Нидерландия, Германия, Люксембург и Ирландия положителните оценки надхвърлят 75%.

Страната ни остава и сред последните в ЕС по доверие в независимостта на органите, които разглеждат спорове по обществени поръчки, както и на институциите за защита на конкуренцията. И по двата показателя България е в една група с Гърция и Унгария.

Така, въпреки отделните законодателни промени, тазгодишният доклад показва, че по най-важните препоръки на Европейската комисия България остава на практика там, където беше и преди година.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.