Игуменът на Гигинския манастир архимандрит Никанор отказва да се яви на среща с патриарх Даниил, след като по думите му е бил поканен за разговор от викарния епископ (помощник и заместник на патриарха) на Софийската митрополия. Това стана ясно от официалното му изявление, публикувано във Фейбсук, в което отправя остри критики към предстоятеля на БПЦ.

Уведомявам патриарх Даниил, че нито днес в 14:00ч., нито когато и да било друг път, ще се явя в сградата на ул.”Калоян” 7 в София, докато той я обитава. Бог да съкрати тези дни!"

И продължава:

"Може би не всички знаят, но аз никога не съм подавал писмена молба да бъда приет в организацията “Българска православна църква”. На 21 юли 2004г. тежко въоръжени мъже нахлуха в нашия манастир и със сила ни “присъединиха към каноничния Синод”. За което българската държава впоследствие беше осъдена в Страсбург."

Църковният разкол и акцията срещу „алтернативния синод“. Какво се случи през 2004 г.?

Споменатите събития от 2004 г. се отнасят до един от най-сериозните конфликти в новата история на Българската православна църква – т.нар. църковен разкол между официалния Свети синод, оглавяван от патриарх Максим, и отделилата се група духовници, станала известна като „алтернативен синод“, начело с митрополит Инокентий.

На 20 срещу 21 юли 2004 г. държавата предприема мащабна акция за отстраняване на духовниците от “алтернативния синод” от храмове и манастири, в които по това време служат. 

Според доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) и фондация "Толерантност” , посветен на религиозната свобода в България през 2004 г., операцията е била предварително планирана и координирана от Светия синод на патриарх Максим, прокуратурата, полицията и Дирекция „Вероизповедания“, сравнена от авторите с “религиозна полиция”.

Новият Закон за вероизповеданията (приет от Народното събрание през 2002 г., който заменя тоталитарния Закон за изповеданията от 1949 г., действал от началото на комунистическата диктатура - бел.ред.) запазва, пак по традиция, съществуването на централен контролен орган – Дирекция “Вероизповедания” при Министерския съвет със значителни правомощия. В някои отношения те наподобяват правомощията на специфична религиозна полиция.", се казва в доклада.

Официалният мотив за акцията на властта е „възстановяване на самоуправно нарушени права“ и връщане на храмовете под управлението на официалното ръководство на БПЦ. БХК обаче определя действията на държавните институции като недопустима намеса в автономията на религиозна общност, при която чрез административни и силови механизми държавата фактически е заела страна в спор между две църковни структури, вместо да запази изискуемия неутралитет по отношение на вероизповеданията.

„...правителството беше уличено в недопустимо вмешателство във вътрешните работи на една разцепена религиозна общност, изразяващо се в липсата на неутралитет по отношение на спора между враждуващите групи и фаворизиране на една от тях”, се казва в доклада.

По данни от доклада между 94 и 120 храма и манастира в цялата страна са били превзети, запечатани или предадени на официалния синод. Свещеници от алтернативния синод са били отстранени със силови действия, а в редица случаи са били използвани тежко въоръжени полицейски сили. Част от свещениците, които отказват да признаят официалния синод, са били лишени от възможност да служат, от доходи и социални права. Някои са били подложени на натиск да подпишат т.нар. „писма за покаяние“, с които да признаят ръководството на патриарх Максим, за да бъдат възстановени на работа.

В отговор част от духовниците започват да извършват богослужения извън храмовете и организират т.нар. църква под небето в градинката пред храм „Св. София“.

Делото в Страсбург

В резолюция от септември 2004 г. парламентарната асамблея на Съвета на Европа критикува действията на българските власти и призовава за промени в законодателството за вероизповеданията. БХК посочва, че въпросната акцията нарушава няколко основни права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека.

Години по-късно Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се произнася по делото „Свети синод (алтернативен) срещу България“. ЕСПЧ приема, че българската държава е нарушила правата на жалбоподателите, тъй като се е намесила административно в решаването на вътрешен спор в рамките на религиозна общност. Решението се превръща в един от най-значимите международни казуси, свързани със свободата на вероизповедание в България след началото на прехода.

Критиките на отец Никанор

В публикуваното изявление архимандрит Никанор заявява още, че след избора на патриарх Даниил е обмислял да напусне БПЦ, но след разговор с него е решил да остане. По думите му патриархът го е убедил с обещание за съвместна работа за доброто на БПЦ, но впоследствие срещу него и братството на Църногорския манастир е започнала „административна война“.

Преди година и половина, както се полага по Устав, аз се оттеглих от игуменството на манастира, за да мога да получа отпусно от БПЦ и да се потрудя другаде на Божията нива. Патриарх Даниил презря волята на манастирското братство и не спази Устава на БПЦ. Оттогава и ние го презряхме.", пише архимандрит Никанор.

И добавя:

“Напомням на патриарх Даниил, че църковната дисциплина се основава не на принуждение, а на обич и на духовен авторитет. Поради тази причина аз няма как по съвест да бъда негов клирик, нито да проявявам и най-малкото “послушание” спрямо него, тъй като: 

- същият не е доказал безспорно, както изискват каноните, че няма отношение към убийството на свещеник Стефан Камберов преди 24 години. Аз не мога да правя послушание към набеден в съучастие в убийство;

Случаят със свещеник Стефан Камберов е сред най-тежките епизоди от църковния разкол в БПЦ. На 22 юли 2002 г. край манастира „Св. Пантелеймон“ над Добринище е убит отец Камберов, който по това време е част от т.нар. „алтернативен синод“ на митрополит Инокентий. Убийството се случва на фона на спора между двата синода за контрола над манастира. През 2006 г. Окръжният съд в Благоевград осъжда за престъплението свещеника от Банско отец Малин Сакарев и бившия клисар Борис Еринин.

Името на патриарх Даниил беше свързано със случая заради твърдения, че като млад монах в Неврокопската епархия по това време е присъствал на мястото. Публично бяха отправени обвинения, че той е наблюдавал издевателства над отец Камберов, като тези твърдения остават  непотвърдени от съда. В официалната позиция на Софийската градска прокуратура по казуса се посочва след проверка на материалите по делото и архивите името на патриарх Даниил - тогава Атанас Николов - не фигурира нито като обвиняем, нито като свидетел.

- същият многократно оправдава престъпното руско нападение над Украйна, досега не е проявил и капка състрадание на дело към страдащия украински народ и неговите деца. След като през есента приехме група украински деца в манастира бях извикан в митрополията и ме наказаха с “аргос” (временно или постоянно отнемане на правото на свещеник да извършва богослужения -  бел.ред.). Вчера изпратихме втора група деца и - отново ме викат в митрополията. Случайност? Не мисля. Аз нямам дял с тези хора;

- същият не се е отрекъл публично от ереста на “руския свят” и “православния шахидизъм”, които със своите действия още като митрополит е доказал, че подкрепя. Докато не се отрече публично от тези ереси, аз не мога да го приема за православен патриарх и не мога да служа под негов омофор;

По отношение на войната в Украйна патриарх Даниил запази позициите, с които беше свързван още преди избора му за глава на БПЦ. Като Видински митрополит той публично оспорваше правото на Украйна да се защитава. След избирането му за патриарх продължи да призовава за "мирно решение на конфликта" и така и не определи Русия като агресор във войната. Също така подкрепи решението на правителството руският патриарх Кирил да бъде изключен от санкционния списък на ЕС.

В края на изявлението си архимандрит Никанор заявява, че критиките му към патриарх Даниил не се изчерпват тук - списъкът „може да бъде продължен до безкрай“.

Той посочва, че не може да служи като духовник под ръководството на патриарх, чиито позиции са несъвместими с разбирането му за православната вяра.

Днес в ръцете на Атанас Трендафилов - “патриарх Даниил”, Църквата отново е враг на своя народ и работи против интересите на тези, които я издържат материално, бидейки пленена и заробена, вкарана в демоничните кремълски коловози.

Отново сме призвани към църковно-народна борба, ако искаме да имаме истински православна и истински народна църква, за каквато се бореха нашите възрожденски будители, а не жалко подобие на църква - лакей на руския империализъм!

Време е т.нар. “патриарх Даниил” да си ходи!