Пакистан, Турция и Саудитска Арабия подписаха споразумение за взаимна отбрана в момент, когато подкрепяните от Иран бунтовници хуси засилиха атаките си срещу обекти, свързани със Саудитска Арабия, съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Богатата на петрол Саудитска Арабия, ядрената сила Пакистан и Турция, която разполага с втората по големина армия в НАТО и бързо развиваща се отбранителна индустрия, подписаха споразумение за взаимна отбрана в петък, информира агенцията. 

Сделката предвижда, че въоръжено нападение срещу която и да е от трите страни ще се счита за нападение срещу всички тях, а споразумението е било подписано по време на среща в Саудитска Арабия между саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман бин Абдулазиз Ал Сауд, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и министър-председателя на Пакистан Шехбаз Шариф, допълва АП, позовавайки се на съобщение на министерството на външните работи на Пакистан.

Според Асошиейтед прес, сделката идва в момент, когато Саудитска Арабия, чиято критична инфраструктура и петролни съоръжения са обект на атаки, се стреми да диверсифицира своите партньорства в областта на отбраната.

След подписването тримата лидери публикуваха съвместно съобщение, цитирано от БТА, в което се казва:

"Позовавайки се на дългогодишните исторически връзки между трите страни, ислямската солидарност, общите им стратегически интереси и установеното сътрудничество в областта на отбраната, лидерите подписаха Споразумението от Мека за тристранна взаимна отбрана.

Документът има за цел да укрепи колективната сигурност и възпирането на евентуална агресия, а също да допринесе за мира, сигурността и стабилността в региона и извън него.

Споразумението предвижда всяко въоръжено нападение срещу една от трите държави да се разглежда като нападение срещу всички тях. Освен това Саудитска Арабия, Турция и Пакистан се ангажират да разширят сътрудничеството си във всички области на отбраната".

Подписването на споразумението е най-значимата стъпка къв нова архитектура за сигурност в мюсюлманския свят от десетилетия насам, коментират международните медии. Ройтерс подчертава, че въоръжено нападение срещу една от трите държави ще се счита за нападение срещу всички — формула, която досега се срещаше единствено в рамките на НАТО и няколко регионални пакта от Студената война.

Споразумението обединява три различни стратегически профила: Турция с втората по големина армия в НАТО и бързо развиваща се отбранителна индустрия; Пакистан като единствената мюсюлманска държава с ядрен арсенал и Саудитска Арабия — ключов енергиен производител и политически център на сунитския свят. Според анализатори, цитирани от Ройтерс, това е първият опит за формализиране на тристранна система за колективна сигурност, която не е под прякото ръководство на САЩ.

Турският вицепрезидент Джевдет Йълмаз подчертава, че пактът е „изцяло отбранителен“ и не е насочен срещу конкретна държава. Саудитският заместник-министър по публичната дипломация Раяд Кримли допълва, че документът не представлява „военна ос“ и няма връзка с ядрени амбиции или надпревара във въоръжаването. Въпреки това самият факт, че три от най-влиятелните сунитски държави формализират обща отбранителна рамка, е сигнал за пренареждане на регионалните баланси.

Според експерти, цитирани от Ройтерс, споразумението има две ключови цели: да засили възпиращия ефект срещу агресивни действия на Иран и да компенсира усещането за намаляваща ангажираност на САЩ в региона. За Саудитска Арабия това е начин да диверсифицира сигурността си в момент, когато стратегическите ѝ енергийни обекти са подложени на натиск. За Турция — възможност да разшири влиянието си извън традиционните рамки на НАТО. За Пакистан — шанс да укрепи връзките си с богатите държави от Залива и да засили международната си тежест.

Асошиейтед прес отбелязва, споразумението е подписано лично от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф — жест, който подчертава политическата му тежест. Макар документът да не съдържа конкретни оперативни ангажименти, самата формула „нападение срещу един е нападение срещу всички“ създава нова зона на стратегическа неопределеност за противниците на трите държави.

За международната система това е още един знак, че регионалните сили започват да изграждат паралелни механизми за сигурност, които не се вписват в традиционните западни рамки. Според анализатори, цитирани от Ройтерс, подобни инициативи могат да доведат до по-голяма автономия на регионалните играчи, но и до нови линии на напрежение, ако бъдат възприети като опит за създаване на сунитски отбранителен блок.

Споразумението от Мека не променя незабавно военния баланс, но поставя основите на нова тристранна ос, която може да се превърне в ключов фактор в Близкия изток през следващите години — особено ако бъде последвана от съвместни учения, координация на отбранителни индустрии или общи операции за защита на енергийните маршрути.