Сто години след събитията, започнали през април 1915 година, при които над един милион арменци са станали жертва на етническо прочистване в Османската империя, в Турция все по-открито се говори за този период от историята й.

В навечерието на годишнината турският премиер Ахмет Давутоглу поднесе съболезнования към наследниците на арменците, загинали, по неговите думи, при депортациите през Първата световна война. Той каза, че Турция споделя болката на арменския народ, и изтъкна, че за държавата е исторически и нравствен дълг да бъде запазена паметта на загиналите арменци и куртурното им наследство. Точно преди година съболезнования, в които също се говореше за "споделената болка" в последните тежки години на Османската империя, "изпълнени със страдания за всички етноси", поднесе на арменците и президентът Реджеп Тайип Ердоган, който тогава бе министър-председател. Той призова за справедлива и хуманна оценка на този "болезнен период".

Макар тези изявления да са голяма крачка напред след десетилетия на пълно мълчание и абсолютно отричане на събитията в периода 1915-17 г., официалните власти в Анкара  категорично отказват да се съгласят с арменските твърдения за мащаба на разигралата се тогава трагедия и отхвърлят всеки опит тя да бъде окачествена като геноцид.

Турски войници водят арменци уж за изселване. В
действителност нещастниците ще бъдат изклани.

Три събития в навечерието на стогодишнината предизвикаха острата реакция на Турция. Папа Франциск си навлече гнева й, наричайки масовите убийства на арменци "първият геноцид на ХХ век", нареждайки ги до престъпленията, извършени от нацизма и сталинизма. Турското външно министерство изрази пред посланика на Ватикана в Анкара "учудване", че папата си позволява да нарече геноцид събития, които не са квалифицирани по този начин от международен съд, и заяви, че неговият коментар поражда "проблем в доверието" между Турция и Ватикана. Ахмет Давутоглу нарече думите на папа Франциск пристрастни, защото представляват пристрастен прочит на болезнените събития преди сто години, и неуместни, защото не подобават на папата и на институцията, която представлява. Според турското външно министерство казаното от Светия отец противоречи на призива за мир и диалог, който той отправи при визитата си в Турция през ноември миналата година.

Болезнена реакция в Турция предизвика и резолюцията на Европейския парламент, който няколко дни след изявлението на папата, на 15 април, призова Анкара да се възползва от стогодишнината, за да продължи усилията да приеме миналото си, да признае арменския геноцид и така да положи основите на истинско помирение между турския и арменския народ. В отговор Давутоглу предупреди, че подобни призиви, които пренебрегват страданията на мюсюлманите, водят до засилване на враждебността срещу Турция и нехристиянските общности и са знак за нарастващ расизъм в Европа. В телефонен разговор с председателя на ЕП Мартин Шулц турският премиер предупреди, че тази позиция на Европейския парламент ще се отрази отрицателно както на процеса на присъединяване на страната му към ЕС, така и на усилията за нормализиране на отношенията между Анкара и Ереван.

Признаването на геноцида от парламента на Австрия, някогашен съюзник на Османската империя, също разгневи Анкара. Турското министерство на външните работи заяви, че декларацията ще остави "трайни следи" в турско-австрийските отношения, и отзова посланика си във Виена.

Тези реакции илюстрират турската позиция по един твърде болезнен за Турция проблем, който често създава конфликти и кризи в отношенията й със страните, признаващи арменския геноцид. Разпадането на Османската империя е бил труден и болезнен период, белязан от хаос и насилие, жертва на който са станали както арменците, така и мюсюлмани и представители на други етнически и религиозни общности. В отговор на арменските обвинения, че при събитията през 1915-17 г. в резултат на планирани действия от страна на османските власти са загинали 1,5 милиона арменци, Турция твърди, че между 300 000 и 500 000 арменци и най-малко още толкова турци са загинали при вълненията, избухнали в резултат на бунтовете на арменците, подкрепящи руската армия в момент, когато Турция и Русия са противници в Първата световна война. Според турската теза арменците на служба в османската армия са били демобилизирани и изпратени в трудови лагери, докато арменците твърдят, че те са били обезоръжени и избити от турските военнослужещи.   Според турския прочит на историята в близките до фронта райони в източната част на страната, където по това време са живеели много арменци, са действали арменски чети, които нападали мюсюлманските села и тероризирали и избивали населението. Това наложило масовото разселване на местните арменци към други райони на империята и много от тях по време на депортирането станали жертва на студа, глада и нападенията на кюрдски чети. Управляващите тогава в Османската империя младотурци са издали закон, защищаващ правата на арменците по време на депортирането, но на места е имало "превишаване  на правата от страна на турските военни", което довело до изстъпления и прояви на насилие.

Събитията в този период не могат според турската страна да бъдат определяни като геноцид срещу арменците, тъй като са станали по време на война и сред жертвите на кръвопролитията има не по-малко мюсюлмани и представители на други религиозни и етически общности. Турция подчертава също, че нито един съд досега не се е произнесъл, че събитията от 1915-17 г. могат да бъдат определени като геноцид.

Официалните турски власти смятаг, че оценка на случилото се с арменците в периода на разпада на Османската империя трябва да бъде дадена от историците.

"Ако политиците и духовниците вършат работата на историците, няма да може да се стигне до истината, това ще бъде само бълнуване", заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган по повод изявлението на папа Франциск и резолюцията на Европейския парламент.

На свой ред премиерът Давутоглу каза, че ако европейските съюзници са искрени в намерението си да дадат принос за турско-арменските отношения, трябва да призоват Армения и диаспората за диалог с Турция и за създаване на смесена комисия, която да проучи и оцени справедливо фактите.

Турция призовава да се създаде комисия с участието на турски и арменски историци, които да работят съвместно за изясняване на историческата истина, още от 2009 година, когато с посредничеството на САЩ и някои европейски страни. Анкара и Ереван водиха преговори, завършили с подписването в Цюрих на споразумение за нормализиране на отношенията между двете страни. Тази комисия трябваше да бъде част от по-голям консултативен орган, който да се занимава със спорните въпроси в двустранните отношения. Споразумението предвиждаше също установяване на дипломатически отношения между Анкара и Ереван и поетапно отваряне на турско-арменската граница. Засега то остава само на хартия, тъй като не е ратифицирано  от парламентите на двете страни. Турция настоява преди ратификацията да бъде постигнат напредък по въпроса за Нагорни Карабах. Армения пък иска Турция да признае геноцида срещу арменците.

Анкара и Ереван не поддържат дипломатически отношения, откакто Армения обяви независимостта си през 1991 г. Две години по-късно, през 1993 г., Турция затвори границата си с Армения, за да подкрепи тюркоезичния и мюсюлмански Азербайджан, който е в конфликт с Ереван за контрола върху Нагорни Карабах - населен предимно с арменци анклав на азербайджанска територия. Армения пое контрола върху него в резултат на шестгодишна война, продължила от 1988 до 1994 г.

В дипломатически план Турция полага систематични усилия, за да не допусне разширяване на кръга от страни, които определят масовото избиване на арменци като геноцид. Досега парламентите на 22 страни, десет от които европейски, са признали геноцида, а във Франция,  Белгия, Швейцария и последно през този месец в Кипър бяха приети закони, които криминализират отричането на геноцида. САЩ и Великобритания засега се въздържат да използват този термин.  Всяка година в навечерието на годишнината напрежението нараства в очакване на позицията, която ще заеме американският президент Барак Обама, който в предизборната си кампания през 2008 г. се обяви за признаване на геноцида, но досега в официалните си декларации не е използвал тази дума. В края на миналата седмица турският външен министър Мевлют Чавушоглу замина за Вашингтон, като една от основните му задачи, според турски медии, е да убеди американската администрация това да не се случи и сега.

В Турция от десетина години, особено след убийството на турския журналист от арменски произход Хрант Динк - главен редактор на двуезичния вестник "Агос", от турски националист през 2007 г., нарасна не само желанието да се говори открито за въпросите, които повдига историята, но и проявите на съпричастност с арменците. Организирането на възпоменателни церемонии на 24 април и отбелязването на годишнината от убийството на Динк на 19 януари се превръщат всяка година в масови  прояви на солидарност. През 2013 г. за първи път във възпоменателните церемонии в Истанбул се включиха и представители на арменската диаспора.

В турските книжарници вече могат да се намерят документални книги ог турски и чуждестранни автори, посветени на събитията през 1915-17 г. Все по-често в статии в печата се задава въпросът какво точно се е случило тогава и дали позицията на Турция е адекватна. Много турски интелектуалци открито говорят за необходимостта Анкара да признае и да се извини за масовото избиване на арменците, но малцина се осмеляват да използват думата "геноцид".

През 2008 г. 200 турски интелектуалци подписаха петиция, с която се извиниха за "голямата катастрофа на османските арменци". За кратко време тя беше подписана от 29 000 души.

През 2005 година турският писател Орхан Памук, носител на Нобелова награда за литература, заяви за швейцарско списание, че Турция е отговорна за убийството на 1 милион арменци и 300 000 кюрди, но беше принуден да обяснява изявленията си пред съда, който го обвини в уронване на националната чест и на достойнството на турската армия. Друга известна турска писателка - Елиф Шафак, също бе изправена пред съда по обвинение в обида на турската национална идентичност за думите на един от героите в книгата си "Копелето на Истанбул", в която разказва за преплитането на съдбите на едно турско и едно арменско семейство.

Адвокатката Фетие Четин описа в книга историята на своята баба, която малко преди смъртта си разкрила, че е арменка, отгледана като мюсюлманка от турско семейство, и постави въпроса за хилядите арменски деца, дадени по време на етническото прочистване на мюсюлмански семейства, принудени да се откажат от името и вярата си.

Талят паша е човекът, заповядал депортация на арменците в империята.

Мурат Бардакчъ - журналист и писател, специализирал се в историческите теми, разкрива в  книгата си "Запазените документи на Талят паша",(османският министър на вътрешните работи, по чиято заповед започва депортацията - б.а.), че в периода 1915-17 г. са изчезнали 972 000 арменци.  На базата на документи, които е получил лично от вдовицата на Талят паша малко преди смъртта й, Бардакчъ твърди, че само около 100 000 арменци са пристигнали на местата, където е трябвало да бъдат депортирани, и други около 100 000 са успели да напуснат империята. Авторът обаче се придържа към тезата, че Турция е била принудена да вземе тези мерки, по-точно масовото депортиране на арменците, защото те са подкрепяли Русия във войната.

----

* Авторът е дългогодишен журналист в БТА,   специалист по балканските проблеми.