Часове след краткия бунт на убития лидер на руската група „Вагнер“ Евгений Пригожин иранските държавни медии побързаха да изключат възможността за подобен бунт в редиците на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). Това беше в отговор на анализ на Атлантическия съвет, в който се обсъждаше такава възможност.

Анализът се позовава на иранския престолонаследник принц Реза Пахлави, който е призовавал служителите на иранската революционна гвардия да свалят режима много преди бунта на Вагнер.

„Въпреки че статията правилно подчертава, че обстоятелствата, довели до бунта на "Вагнер", и характерът на самата групировка са различни, някои събития биха могли да подтикнат КГИР да организира свой собствен преврат“, казва политическият анализатор Джейкъб Лис Вайс в анализ на уебсайта на фондация „Джеймстаун“.

Това, което прави КГИР по-различна от "Вагнер", е, че тя не е частна военна група, а официален орган и част от иранските въоръжени сили, съставен от някои от най-отдадените на принципите на Ислямската революция в Иран от 1979 г.

Ирански анализатори твърдят, че висшите  генерали и служители на гвардията ще се борят да запазят същата власт и влияние, които притежават, и след смъртта на върховния лидер, който е на 87 години.

Докато разривът между руското правителство и "Вагнер" до голяма степен се дължеше на липсата (реална или предполагаема) на доставки, финансиране, подкрепа и признание на ролята на бойците на Пригожин  в украинската, сирийската и либийската войни, КГИР е по-добре финансирана от иранската национална армия, получава държавно внимание и почит, а висшите ѝ ръководители заемат важни позиции във високите етажи на властта.

Основателят Ислямската република Аятолах Рухола Хомейни създава тази структура като паралелни въоръжени сили, лоялни към него лично и визията му за политическо управление като върховен шиитски религиозен водач.

Неговият наследник Али Хаменей развива структурата в познатата днес многостранна военна организация, която има значително влияние върху политическите и икономическите дейности на Иран. Гвардията постепенно се превърна в държава в държавата с нови и нови роли в управлението на атомната програма, програмата за балистичните ракети, петролната и газовата индустрия, химическите компании, земеделието, тя има собствени  агенции за сигурност и разузнаване и широка мрежа от хора чиито живот и бъдеще, включително на семействата им, зависят от съдбата на тази мега институция. 

Умен и енергичен автократ

Постът който заема Хаменей и личната му връзка с гвардията му дават почти абсолютна власт: контрол над органите на властта, командване на въоръжените сили, надзор над съдебната система. Той се оказа умен и енергичен автократ, като разви тази паралелна структура. „По този начин той държеше всички останали слаби“, казва Мехди Халаджи, бивш шиитски духовник в Иран, който сега е сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика. Хаменей контролира и най-големите богатства на страната: той ръководи редица институционални фондове, създадени на базата на имущество, конфискувано от елита на шаха, на стойност стотици милиарди долари.

Следователно няма да преувеличим , ако кажем, че ключът към промяната в Иран е в джоба на Революционната гвардия, която е гръбнакът на теократичния режим,  който управлява повече от 47 години.

Между натиска на уличните протести в Иран и заплахата от страна на САЩ основният въпрос за съдбата на режима беше и остава лоялността на Революционната гвардия и готовността ѝ да се обърна срещу Хаменей.

Има индикации, че очакваните американски атаки ще бъдат насочени към централите на различните служби, свързани с репресивния апарат на режима, включително гражданската инфраструктура на Революционната гвардия, критичната инфраструктура и най важните военни обекти. Последните съобщения от Иран показват, че режимът е наредил на гвардейците  да „повишат степента на готовност“. Те вече са получили заповед да започнат да смазват протестите със сила. Информирани източници твърдят, че режимът  е извадил части от армията по улиците и поема охраната на жизноважните обекти и държавните граници. Ирански опозиционни медии публикуваха документи, които призовават специалните части да подготвят плановете за тяхното участие в потушаването на демонстрациите в случай на американски и израелски атаки. 

Според непотвърден таен доклад режимът има сериозни опасения от масови дезертьорства сред полицията и службите за сигурност, ако бъде издадена такава заповед.

 Настъпление на иракските проксита

Иракски медии писаха, че около 5000 бойци от въоръжени иракски фракции, които са проксита на Иран, класифицирани като терористи, са влезли в Иран, за да участват в потушаването на протестите. Те са се маскирали като посетители на шиитски свети места и ще попълнят полицията и службите за сигурност в случай на масови дезертьорства. Анализаторът по арабските въпроси  Фахир Султан не изключва, че голям брой от служителите на тези структури ще се присъединят към бунта.

Гвардията е създадена по заповед на Хомейни като орган, отговорен за прилагането, усвояването и защитата на основите на Ислямската революция, в момент, когато армията, наследена от режима на шаха през 1979 г., е смятана за съмнителна структура, чиято лоялност не е гарантирана. Статутът на КГИР е сравним  с този на египетската армия, която освен военните си мисии управлява и портфейл от  икономически активи, чрез които сама се финансира.

В Иран и в Египет тези органи са силно чувствителни към масови вълнения, които биха могли да навредят на съществуващия режим, да нарушат работата на поддържаната от тях „икономическа машина“ и, в най-лошия случай, да загубят контрола върху тези ресурси.

В политически анализ, публикуван във  вестник „Аарец“, коментаторът Цви Бар'ел пита: „Може ли Революционната гвардия да се обърне срещу върховния лидер аятолах Хаменей и да го отстрани от власт?“

Военен преврат?

Анализаторът твърди ,че теоретично Революционната гвардия би могла да извърши преврат, да свали от власт върховния лидер Хаменей и да установи военен режим. Но подобен ход би поставил върху нея пряката и изключителна отговорност за разрешаването на икономическата криза и възстановяването на страната, както и за продължаване на потискането на протестното движение. Такава ситуация според него би имала непредвидими последици.

Истинско възстановяване може да започне, само ако бъдат отменени санкциите, наложени на Иран от САЩ и Европа. Тогава Революционните гвардейци биха били принудени да платят цената, тоест пълна и безусловна капитулация на Иран пред САЩ. Такъв изход според управляващата върхушка е неприемлив и накърнява достойнството на иранската нация.  

 От тяхна гледна точка е по-добре върховният лидер да понесе последствията, а те само да изпълняват заповеди отгоре. По този начин балансът на властта и зависимостта между тях и цивилното ръководство ще продължи. 

Директорът на програмата за Близкия изток и Северна Африка в британския Кралски институт по международни отношения (Чатъм хаус), Санам Уакил, е цитиран да казва, че протестите „вече нямат за цел да променят режима, а да го свалят“. Тя добавя, че реформаторите знаят, че „ако корабът потъне, те ще потънат с него“. Според главния кореспондент по международните въпроси на в. „Индипендънт“ Бил Тру "перспективата за падането на режима за първи път е реална". Но  по думите му човешките жертви  ще са огромни.

Слабият президент 

Масуд Пезешкиан, който беше избран през 2024 г. с програма за политически и социални реформи, първоначално призова за разбиране на икономическото недоволство на обикновените иранци. Той им предложи парични помощи в размер на 7 долара на месец, за да облекчи страданията им. Тази сума обикновено е достатъчна, за да се купят две чаши кафе и парче торта в кафене в Техеран. Дни по късно обаче той отправи заплахи към прибегналите към насилие протестиращи, които според него бяха контролирани от Израел: 

„Няма да позволим на никой чужденец да сее семената на раздора в страната“.

Според Али Фаиз, директор на проекта „Иран“ в базираната в Брюксел Международна кризисна група, елитът на режима се „обединява“ и осъжда това, което смята за израелска намеса. Не са известни случаи на отстъпление, тъй като те не виждат изход, добави той.

Днес КГИР наброява 190 000 души. Тя се състои от сухопътни, морски и въздушни сили и разполага със собствена разузнавателна служба, екипи на специалните сили и отдел, специализиран в кибервойна.

За разлика от "Вагнер", не е имало сериозни случаи на неподчинение на гвардията или публични критики към Хаменей.

Според иранските медии основната причина, която възпрепятства всяка стъпка  срещу властта , е идеологическа лоялност на гвардията към Върховния лидер и Ислямската революция. Според оценките доброволците съставляват повече  от 50 % от състава на КГИР. От 2010 г. насам повече от 70 % от наборниците са членове на контролираната от гвардията доброволческа милиция „Басидж“.

За осигуряване на придържането към принципите на Ислямската революция 50 % от времето за обучение на всички доброволци и новобранци се отделя за „политическо идеологическо обучение“.

Преминаването на най-високи длъжности в КГИР е невъзможно без прякото одобрение на Върховния лидер. Бивши членове на  тази група са се издигнали до важни позиции в политическата власт, като някои от тях са назначени в кабинета.

Предвид нейните идеологически пристрастия и икономически и политически стимули е малко вероятно гвардията да се опита да свали Хаменей. Разпадът на  Ислямската република  би означавал кончината на гвардията.

Сценарии за бунта

Смъртта на Али Хаменей остава най-вероятният сценарий, тъй като високопоставени членове на гвардията могат да се окажат застрашени. След смъртта му, те ще се стремят да запазят същата власт и влияние. Независимо че институцията изигра важна роля за стабилизирането на управлението на Хаменей, това си има своята цена. Един бъдещ върховен водач може да гледа с подозрение на сегашния елит на гвардията и да се опита да замени неговите фигури с лица, които смята за по-лоялни към него.

Командирите на КГИР могат да се опитат да отстранят новия върховен лидер, ако смятат, че той е по-малко благосклонен към техните интереси, особено през непосредствения преходен период.

Хаменей, който някога е бил сравнително незначителен шиитски духовник, преодолява заплахата от конкуренция и опозиция от страна на висши шиитски духовници, като използва сила.

От 1989 г. насам той вкарва в затвора и изселва несъгласните духовници и ги поставя под наблюдението на разузнавателната служба на гвардията

Очевидната липса на независимост на духовниците подкопава легитимността им в очите на хората. Мнозина ги смятат за представители на шиитската религиозна власт и виждат в тях инструмент за обслужване на властовата система, наложена от елита, появил се след 1979 г.

Една бъдеща Ислямска република с намалена религиозна подкрепа би застрашила сериозно легитимността и стабилността на режима. В този случай гвардията може да наложи нов върховен водач по свой избор, за да потисне протестите и да запази религиозната подкрепа.

 Следователно Ислямската революционна гвардия се е превърнала в организация, която е екзистенциално зависима от оцеляването на Ислямската република. Но животно, притиснато в ъгъла, може да си отреже крайника, за да оцелее. Ако съществуването на Ислямската република е застрашено в периода след смъртта на Хаменей, тя може да замени новоназначения върховен водач с едни от най- силите си генерали с военен преврат и да наложи военна диктатура.