Убийството на революционера Сергей Киров през декември 1934 г. се превръща в повод за масови партийни чистки и съдебни процеси срещу опозицията в СССР. Един от тях, известен като Първият московски процес, приключва преди 90 г. - на 24 август 1936 г., със смъртни присъди за Григорий Зиновиев, Лев Каменев и още 14 болшевики, припомня в. „Новая газета. Европа“.

На разпитите обвиняемите признават, че са подготвяли убийства на партийното ръководство. Десетилетия по-късно обаче следователи установяват несъответствия в материалите по делото.

Вечерта на 16 декември 1934 г. служители на НКВД идват в дома на бившия председател на Петроградския съвет Григорий Зиновиев. Той е заподозрян във връзка с убийството на Киров, застрелян в Смолни две седмици по-рано.

Зиновиев е бивш съратник на Ленин и един от претендентите за лидерството в партията. По това време той вече е бил репресиран. През 1932 г. е изпратен на заточение и изключен от партията, включително заради участието си в „лявата опозиция“ на Лев Троцки.

За обвиненията във връзка с убийството на Киров Зиновиев научава в килията на НКВД. Той поема морална и политическа отговорност за престъплението, макар да отрича групата, свързвана с името му, да е допускала терора като средство за действие.

През януари 1935 г. Зиновиев е осъден на 10 години затвор. По същото дело зад решетките попадат бившите участници в „лявата опозиция“ Лев Каменев, Григорий Евдокимов и Иван Бакаев. Въпреки че вече излежават присъди, впоследствие всички те стават обвиняеми и в Първия московски процес.

От убийството на Киров до новото дело

След убийството на Киров Кремъл затяга наказанията за тероризъм, като осъдените по такива обвинения трябва да бъдат разстрелвани на следващия ден след произнасянето на присъдата.

През 1936 г. следва вълна от арести в партийни структури, учебни заведения и големи предприятия в СССР. Задържани дават показания срещу „зиновиевци“ и „троцкисти“, за които се твърди, че подготвят атентат на Червения площад.

Доцентът в Горковския педагогически институт Александър Кантор заявява при разпит, че в института е организирана „бойна дружина“ от студенти, която трябвало да хвърля бомби по Сталин по време на първомайската демонстрация. Според чекистите подобни действия са подготвяни и в Ленинград и Киев, а сред предполагаемите мишени са висшите функционери Андрей Жданов, Станислав Косиор и Павел Постишев.

Показания срещу себе си дава и лекарят Натан Лурие, който признава, че е ръководил „бойна терористична група“ и е подготвял атентати по поръчение на представител на ръководителя на Гестапо Хайнрих Химлер.

В химическите лаборатории на Горковския педагогически институт служителите на НКВД откриват чугунени сфери с големината на юмрук. Народният комисар на вътрешните работи Генрих Ягода ги определя като корпуси за бомби. Деканът на природонаучния факултет Николай Нилендер заявява, че не знае предназначението им, но приема, че могат да бъдат използвани за поставяне на взривно вещество.

През юли 1936 г. Ягода докладва на Сталин, че убийството на съветския лидер не е осъществено, защото правителствените трибуни са били прекалено далеч от предполагаемите извършители.

Зиновиев в изолация

Още през януари 1935 г. представителят на партийния Централен комитет Николай Ежов казва на Зиновиев по време на разпит, че политически той вече е разстрелян.

Зиновиев обаче продължава да се надява, че ще остане жив, и пише на Сталин от затвора. В писмата си признава вина пред партията, иска да бъде преместен от единичната килия в трудов лагер и моли да му бъде разрешена среща със сина му.

Преди началото на процеса той отправя и молба към Сталин да се погрижи за сина му. Стефан Радомислски, който тогава е на 23 години, е разстрелян година след процеса срещу баща му.

Пет дни преди съда

Процесът срещу 16 членове на т.нар. троцкистко-зиновиевски блок започва на 19 август 1936 г. и продължава пет дни.

Сред поканените дипломати е американският посланик в Москва Лой Хендерсън. Той е впечатлен от начина, по който подсъдимите обвиняват себе си и други съветски дейци, които преди това са били противници на Сталин.

Прокурорът Андрей Вишински настоява за смъртни присъди и при разпитите притиска подсъдимите да приемат неговата формулировка, че политическата им борба срещу партийното и държавното ръководство представлява борба срещу социализма.

Съветският вестник „Правда“ представя подсъдимите като врагове на обществото и им приписва омраза към социалистическото строителство, комунистическата партия и нейното ръководство.

Според Хендерсън процесът е инсцениран с цел да бъде потиснато несъгласието с политиката на Кремъл.

Всичките 16 обвиняеми са осъдени на смърт.

Зиновиев, Каменев, Валентин Олберг, Натан Лурие, Ричард Пикел и още десетима подават молби за помилване до Сталин, но те са отхвърлени. Едуард Голцман отказва да поиска помилване.

Несъответствията

През юли 1956 г. председателят на КГБ Иван Серов докладва на вицепремиера Вячеслав Молотов за несъответствия в показанията, свързани с Първия московски процес.

Един от примерите е Юрий Пятаков, който при разпити твърди, че през декември 1935 г. е летял от Берлин до Осло за среща с Лев Троцки. Според данни на норвежката полиция през този месец в Осло е пристигнал само един самолет, който е бил от Дания, а не от Германия. На борда му са били американец и германец. Собственикът на дома, в който живее Троцки, заявява, че по това време той е бил болен и не е приемал посетители.

През март 1937 г. Троцки започва собствено разследване на процеса срещу бившите си съратници. Комисията поставя под съмнение и показанията на Едуард Голцман, според когото той се е срещнал с Троцки и сина му Лев Седов в хотел „Бристол“ в Копенхаген. Седмица след екзекуцията на Голцман датският вестник „Социал-демократ“ съобщава, че хотелът е бил закрит още през 1917 г.

На 25 август са разстреляни Зиновиев, Каменев и Иван Смирнов. Според историци Генрих Ягода взема гилзите от куршумите. Самият Ягода е екзекутиран през март 1938 г. след Третия московски процес по обвинение в предателство. Според доклад на НКВД впоследствие куршумите попадат у Николай Ежов, който на свой ред е екзекутиран през 1939 г. по обвинения в шпионаж и тероризъм.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.