Симеон Митрополитски е роден през 1969 г. Завършил е политически науки в София. Бил е журналист във в. „Земеделско знаме“, „Континент“, „Банкер“ и в БТА.
От 2002 г. е в Канада. Живее в Монреал, където защитава докторат. Той е преподаващ професор по политически и социални науки в Отавския университет.
Клуб Z потърси Симеон Митрополитски, след като вчера председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи Канада да стане първата страна, асоцииран член на ЕС.

- Г-н Митрополитски, как бихте коментирали предложението на Урсула фон дер Лайен?

- То е отговор на предложение от канадска страна. Просто Европа е готова да сподели тази нова терминология. Струва ми се, че критичната реакция от страна на Германия (срещу термина „асоцииран член“ – б.р.) показва, че в Европа този отговор не е бил достатъчно дълго време обмислен. Просто желанието е било да се направи нещо, от което Канада да се почувства добре в контекста на отношенията си със САЩ в момента.

Канада има повече нужда да получи такава морална подкрепа. Казвам морална, защото Канада и ЕС си имат търговско споразумение от много години и там не се очаква да има някакво драматично развитие. По принцип Европа не е голям търговски партньор на Канада. Проверих и видях, че малка част от износа на Канада отива за Европа, а над 70% - за САЩ. В този смисъл коментарът ми е, че Урсула фон дер Лайен просто е отговорила положително на едно вероятно неофициално предложение или запитване от страна на Отава и желанието на Европа е да покаже морална подкрепа на Канада.

- Защо според вас Канада иска това? Само заради поведението на Доналд Тръмп ли? (Разговорът е воден преди американският президент да заплаши с по-тежки мита ЕС, ако се сближи с Канада – б.р.)

- Всъщност в международната политика стартират много процеси, включително нови отношения с Канада. Не че правителството в Отава в момента е под много силен вътрешен натиск, но се превръща в политически въпрос това дали отношението „долар за долар“, т.е. като ни ударят американците, и ние да ударим, е най-правилният подход. Премиерът Марк Карни си изгради политическа кариера точно като привърженик на твърдата линия. Той има много поддръжници в Канада, но и доста противници, които изтъкват, че може би такава твърда политика не е най-добрият подход и в този смисъл неговото правителство има нужда от международна морална подкрепа.

- Повлияха ли и приказките на Тръмп Канада да стане 51-ви американски щат?

- Това е малко хумористично и смятам, че такова е мнението на повечето канадци. Все едно Канада да бъде една провинция в самата Канада. Ние тука не можем да се разберем за толкова много неща между 10-те провинции и няма как да сме само един щат. Ще ви дам пример за отношенията между провинцията, в която живея – Квебек, и съседните провинции. Ние не можем да внасяме и изнасяме просто така, има си търговски политики за всяка провинция. И ако влезем като един щат в САЩ, тези специфични търговски режими трябва да изчезнат, което просто не виждам как ще се случи предвид специалните икономически интереси във всяка провинция, във всяка индустрия.

- Има ли по-сериозни търкания между различните провинции?

- Онтарио е най-голямата канадска провинция и в нея живее една трета от населението. Тя е всъщност може би най-силно ударена от новата търговска политика на САЩ с високите мита. Там се намира почти цялото автомобилно производство на Канада и съответно част от него отива за износ за САЩ. А сега то ще бъде ударено. В Онтарио са най-големите привърженици на възможно най-твърдия отговор срещу САЩ. Те бойкотират масово американски стоки, американски алкохол.

В Квебек политиката е по-умерена, защото тази провинция е голям износител на електроенергия за САЩ. А този износ засега не се облага с високи мита. Но страхът е, че покрай сухото ще изгори и суровото, така че тук идеята е да не се рита много срещу ръжена. Но макар в Квебек политиката на Карни да не е много популярна, той трупа точки и тук.

- Ще има ли според вас полза Канада от този статут на асоцииран член на ЕС?

- Трябва да се разбере точно какво означава това в практически план. Търговското споразумение е подписано още от предишното канадско правителство, това на Джъстин Трюдо. Доколкото си спомням, България получи безвизов режим с Канада точно в резултат на тези преговори. Но аз не виждам някакъв бум в търговията. Само една провинция в Канада – Нюфаундленд и Лабрадор, има значителен дял от износа си за Европа. Просто там добиват много суров петрол и го изнасят за преработка в Западна Европа.

Според мен цялата история е САЩ да намалят натиска върху Канада. Те я възприемат като един вид заден двор, фактически като част от тяхната икономика, от тяхната система. И сега изведнъж, като се появи друг голям играч като ЕС, идеята е Вашингтон да омекне, за да не загуби Отава като най-близък партньор. Но лично моето мнение е, че в САЩ няма да приемат тази заплаха като много сериозна. Което не означава, че не трябва да се опита, но засега виждам резултата като морална подкрепа. Не е малко за един премиер, който иска да покаже на общественото мнение, че това, което прави, не е изолирано от други големи играчи.

- Казахте по-рано, че повечето канадци се надсмиват на идеята за 51-ви щат. Значи ли това, че има все пак някакви опасения, че предвид непредвидимостта на Тръмп той може да стигне до някакво нахлуване или нещо друго?

- Мисля, че в едно интервю самият Тръмп заяви, че категорично отхвърля идеята за военно решение за Канада. Което не е отхвърлил по отношение на Гренландия или други спорни според него територии. Смятам, че повечето канадци не биха възприели такава заплаха, дори да я изрече на глас. Но така или иначе търговската война между САЩ и Канада в момента за някои канадци е много болезнена - и като цени, и като страх за работните места.

- Кой в Канада е най-застрашен?

- Вече споменах за автомобилното производство в Онтарио. Друг сектор е селскостопанският. Част от вноса на плодове и зеленчуци е от САЩ и цената им се повишава. Съответно хората с най-ниски доходи, които харчат най-много за храна, трябва да затягат коланите. Да не забравяме и различните конфликти по света, свързани с производителите и износителите на петрол и газ. Цените като цяло са с близо 20 на сто по-високи, отколкото преди година.

- Колко повече е пострадала Канада от търговската война в сравнение със САЩ?

- Ние сме по-малка икономика и по икономическите закони трябва да страдаме малко повече. Беше изчислено, че ако спре изобщо търговията между Канада и САЩ, Канада ще загуби 100 000 работни места, а Америка - 200 000. Само че 100 000 за Канада са повече, отколкото 200 000 за САЩ. Населението на САЩ е 350 милиона души, а на Канада – 40 милиона.

- Смятате ли, че повечето канадци биха одобрили идеята на Урсула фон дер Лайен?

- Трябва да се разбере точно какво се крие зад формулировката, защото тука основните въпросителни са точно върху това. След като си имаме свободно търговско споразумение с Европа, какво точно е новото с това ново споразумение. И канадците са прагматични хора. Това, което е полезно, те го одобряват; това, което не работи – не. А дали нещо работи, те го оценяват според своя джоб. Така че трябва да се разбере точно какво се крие зад формулировката „асоциирано членство“.