Творбите на Караваджо, вече 400 години след смъртта му, продължават да приковават погледите и да предизвикват въображението. Безброй туристи и изследователи ежедневно се стичат да гледат картините на художника, но неговата работа привлича и някои не толкова желани персонажи – арткрадци и фалшификатори.

Отец Мариус Серафа, малтиец от Доминиканския орден и бивш директор на музей, има собствена история с крадци на Караваджо, след като те задигнали картина на Свети Йероним Блажени от катедралата „Свети Йоан“ във Валета в новогодишната нощ през 1984 г., разказва сайтът „Католик Хералд“. И докато много откраднати картини завинаги изчезват без следа, в този случай отец Мариус успял да върне безценното произведение на изкуството.

Две години след покушението за картината не се чуло нищо – сякаш се била изпарила. Тогава един ден мистериозен младеж подхвърлил на отец Мариус видеокасета и моментна снимка на картината на Свети Йероним. Следващите осем месеца той посветил на упорити усилия да върне изгубената творба.

„Дадоха ми парола, но индикираха ясно, че не бива да звъня в полицията. Поискаха половин милион малтийски лири за картината“, разказва духовникът, който по това време е директор на министерство по музеите в Малта и тъкмо полага основите на Националния музей за изящни изкуства във Валета.

Днес историкът на изкуството чете лекции в Рим, слуша изповеди в Санта Мария Маджоре по време на ваканциите си, рисува, скулптор е, реставрира картини. Изпълнен е с живот и любопитство, а снежнобялата му коса е в ярък контраст с пакостливото пламъче в очите му зад очилата, модел от 70-те години. Отец Мариус е роден разказвач – преживял е много и това си личи.

На 15-годишна възраст той се присъединява към доминиканския орден. Години по-късно получава докторска степен по социални науки в университета „Ангеликум“ и учи история на изкуството в Лондонския университет. Впоследствие преподава, изнася лекции и пише с неуморима енергия. Назначен е за асистент-куратор по изящните изкуства в Министерството на музеите в Малта през 1970 г., пет години по-късно става водещ куратор, а през 1981 г. и оглавява ведомството.

Подобно на много историци на изкуството, отец Мариус е силно привързан към цифровия си фотоапарат – прикрепен към колана му, той не пропуска да запечата нищо важно. Макар и на 80 години, той е изключително технически грамотен, непрекъснато обстрелва с мейли и снимки. Лесно е да си представим енергията, която той е приложил в усилията да върне картината на Св. Йероним, противно на шансовете да успее, както и използването на творческата му мисъл, за да открие изчезналия Караваджо.

През 1986 г., след получаването на първата следа от картината, отецът бил притеснен, че бандата може има връзки в полицията, така че взел решение наистина първоначално да не съобщава за престъплението. Вместо това започнал да се бори да повиши интереса по случая у министрите в страната и у монсеньорите в местната курия. Започнал да получава ежедневни обаждания на хора, които се чудят какво се случва със Свети Йероним.

След това, аналогично на рязането на пръсти на похитени хора, престъпниците започнали да изпращат на отеца малки парчета от картината. Опитвайки да продължава разговорите с бандата и да ги остави с впечатлението, че има интерес да откупи платното, той започнал преговори за сваляне на цената до 250 хиляди малтийски лири.

Но дали е бил уплашен?

„И да, и не. Бях облекчен, защото две години по-рано смятах, че сме загубили картината завинаги. В един момент се опасявах, че те може да дойдат да се изповядат при мен и това би ме затруднило“, обяснява той.

Ако похитилите се изповядат, той вече няма да има право да разкрие съкровената им тайна и би станало неимоверно по-трудно да върне картината.

След шест месеца разговори, отец Мариус, с помощта с млад технологичен експерт, успял да проследи източника на обажданията до малка обувна фабрика на острова, откъдето крадците оперирали. Чак тогава той предал информацията на полицията – това бил и първият му контакт с властите. Седмица по-късно избрал 4 август, денят на който се чества Свети Доминик в Малта, да е датата, на която картината да бъде спасена.

Полицията пристигнала с хеликоптери и автомобили на мястото на уговорената среща, където отец Мариус трябвало да предаде откупа и да получи произведението на изкуството. Членовете на групата били арестувани, а „Свети Йероним“ – спасен. Разбрало се още, че бандата е платила 5 хиляди паунда, за да бъде духовникът отвлечен по време на размяната.

Членовете на групата обаче избягали от правосъдието. Те завели дело срещу полицията заради нелегално подслушване. От двамата все пак обвинени мъж единият починал от свръхдоза в ареста, а другият умрял малко по-късно, преди делото да влезе в съда.

Заради покушението, самата картина била силно увредена, а се развалила още повече, докато била съхранявана от властите – тя била рязана от похитителите и навивана на руло от тях, но и от полицаите. Наложило се отец Мариус лично да я закара до Рим, на стар военен самолет без седалки, където да бъде реставрирана. Днес тя е в перфектно състояние.

„Обезглавяването на Св. Йоан“ на Караваджо.

През 1989 г. друг опит за кражба в катедралата „Свети Йоан“ оставила шедьовъра на Караваджо – „Обезглавяването на Св. Йоан“ силно увреден. Крадците влезли в храма, за да откраднат сребро от стара икона и части от олтара. Междувременно те разсекли и „Обезглавяването“ – единствената картина, която носи подписа на Караваджо.

„Никой не знае точно защо картината е била посечена“, разказва отец Мариус. „Някой предположи, че крадецът може да е опитал да вземе подписа от платното. Аз подозирам, че той се е паникьосал от включването на алармата, която наскоро бе инсталирана. Начинът, по който той е държал ножа, предполага, че не е искал да изреже част от картината, а просто да я нарани.“

Отецът откарал картината в Ливорно с кораб. Тя била реставрирана напълно години по-късно – през 1997 г. във Флоренция и изложена в тамошната църква „Санта Мария дел Кармине“ за месец, а след това върната от Мариус с военен кораб в Малта.

Малтийците и до днес са много горди с престоя на Караваджо на острова. Опозореният художник попаднал там, след като бягал от Рим към Неапол, а след това и към Малта, след като убил човек в улична свада през 1606 г. На острова му било предложено убещиже от рицарите хоспиталиери – но при условие, че рисува за тях. Той приел и дори станал брат в ордена, но през 1608 г. влязъл в бой с един от рицарите, бил арестуван, но успял да се измъкне и побягнал от Малта. Смята се, че е починал от треска на 28 юли 1610 г.

Площад Славейков