Георги Господинов е сред имената, които германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг“( FAZ) днес обяви за заслужаващи да получат Нобеловата награда за литература. Новият носител на приза ще бъде обявен утре. В публикация, посветена на тазгодишните литературни претенденти, германският всекидневник поставя българския писател редом до утвърдени автори от различни части на света.

Господинов е представен като един от най-силните и разпознаваеми международни гласове в съвременната литература. Роден през 1968 г. в Ямбол, той живее в София и работи в различни литературни жанрове – проза, поезия, оперни либрета и сценарии. Отличителни за творчеството му са поетичната интонация, меланхоличната ирония и способността му да превръща личната памет в разказ за цяла епоха.

Германското издание припомня романа на Господинов „Физика на тъгата“, публикуван през 2014 г., както и сборника „И всичко стана луна“ и други негови произведения, преведени на немски. Големият международен пробив идва с романа „Времеубежище“, за който Господинов получава Международната награда „Букър“ през 2023 г. заедно с преводачката Анджела Родел.

Във „Времеубежище“ писателят описва клиника за хора с деменция, в която всяко помещение възпроизвежда определено десетилетие от XX век. Пациентите намират утеха в миналото, но постепенно носталгията се разпространява извън клиниката. Цели общества започват да се връщат към избрани периоди от собствената си история – Италия към 60-те години, Западна Германия към 80-те.

Така личната загуба на паметта се превръща в метафора за обществената и политическата носталгия. Когато бъдещето изглежда несигурно, миналото се превръща в убежище. Но именно това убежище може да се окаже опасно.

FAZ обръща внимание и на „Градинарят и смъртта“ от 2025 г. Книгата е едновременно спомен, изповед и опит за сбогуване с бащата. Историята за смъртта му и за градината се превръща в разказ за цяло поколение хора, които са останали встрани от големите исторически разкази.

Според литературния критик Сандра Кегел Господинов има рядката способност да улавя „нерва на настоящето“ и напълно заслужава Нобеловата награда.

Кои са останалите имена?

Сред авторите, които FAZ включва в своята селекция, е 88-годишният австралиец Джералд Мърнейн, известен с романа си „Равнините“. Литературата му се занимава с паметта, възприятието и границите на човешкия поглед. Изданието го определя като един от най-големите живи поети на прозата.

Сред претендентите е и румънската писателка Габриела Адамещяну, автор на романа „Изгубена сутрин“, който проследява историята на Румъния през десетилетията на XX век. FAZ вижда в нея своеобразна „отмъстителка на Пруст“ заради начина, по който използва паметта и езика.

Грузинският писател Ака Морчиладзе е представен като един от важните хроникьори на съвременна Грузия. Сред най-известните му книги е „Санта Есперанса“ – необичаен литературен свят от измислени острови, любов, престъпления и пътувания.

В списъка е и френският писател Мишел Уелбек, чиито романи съчетават социална критика, политически прогнози и мрачни визии за бъдещето. FAZ обръща внимание на способността му да описва противоречията на съвременния Запад, без да ги свежда до лесни политически етикети.

Ирландският писател Колм Тойбин е друг от претендентите. В творчеството му особено място заема историята на Ирландия, католическата църква и човешката психология. А ливанската писателка Хода Баракат пише за войната, самотата, разпада на идентичността и живота в общество, в което всеки може да се превърне във враг.

Така селекцията на FAZ обхваща автори от различни поколения и литературни традиции. Сред тях обаче Георги Господинов се откроява с международното признание, което вече получи за „Времеубежище“, и с литература, която превръща паметта, носталгията и страха от бъдещето в универсални теми.