305 000 жители на Еритрея, или 5 на сто от нейното население, напуснаха в последно време африканската страна и станаха една от най-големите групи, емигриращи в Европа, пише в. "Сънди телеграф".

Малката страна, разположена в Африканския Рог, получи независимост през 1993 г. и се отдели от Етиопия в резултат на 30-годишна кръвопролитна гражданска война. Оттогава до днес в страната управлява само една партия и само един президент - бившият партизански командир Исаяс Афеверки, обкръжен от най-близките си приятели. Избори - не само многопартийни, но и  каквито и да било - изобщо не са били провеждани.

Пълна изолация

Хиляди политзатворници гният зад решетките в Еритрея. Режимът в Асмара (така се нарича столицата - б.р.) се е самоизолирал от света като този на Ким Чен Ун в Пхенян. Дейността на чужди медии и правозащитни групировки там е строго забранена. Това е всъщност африканската Северна Корея, отбелязва "Сънди телеграф".

Единственото, което управниците на африканската страна не могат да скрият, е, че нейното 6-милионно население се превръща в един от главните клиенти на трафикантите на хора през Средиземно море към Европа.

От 200 000 имигранти, пресекли морето миналата година, 18 на сто еритрейци, или почти всеки пети. Това показват данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците. В проценти жителите на Еритрея заемат второто място. Първи са сирийците - 31 на сто.

Еритрейците се спасяват от слабата икономика в родината си, мъченията, а мъжете - от задължителните призиви в постоянната армия. Говори се, че условията в нея са близки до робските.

Ето защо бягат еритрейците. Те не искат да живеят в страната си, макар там да няма гражданска война или ислямски тероризъм като в Афганистан, Нигерия и Сомалия. Това са страните, имигранти от които най-често биват превозвани през морето заедно с тези от Еритрея.

Да напуснеш Еритрея е огромен риск. Най-често бегълците преминават в Судан. Граничарите, охраняващи родината, обаче действат като тези в някогашната ГДР. Те стрелят без предупреждение по всеки, опитал да напусне страната.

Като много световни конфликти, и този в Еритрея се корени в миналото. Преди стотина години Италия откъсва Еритрея от Етиопия. По този начин Етиопия губи излаза си на море. След Втората световна война Етиопия си връща Еритрея, но в обединената държава постоянно се водят битки. Те вземат над 200 000 жертви.

След като Еритрея отново се отцепва и става независима през 1993 г., на власт идват нейните борци за свобода. Те обаче много бързо се превръщат в тирани. И Исаяс Афеверки бързо се превръща в подобие на Робърт Мугабе в Зимбабве и Муамар Кадафи в Либия.

Днес Афеверки е обвиняван, че е превърнал страната си в гигантски затвор. Така борците за независимост, които са били хвалени за своите идеали и дисциплина от враговете си, днес са мразени от огромна част от своите сънародници.

Еритрея отрича обвиненията. Същевременно обаче режимът в Асмара отказа да пусне на територията на страната докладчик на ООН за човешките права, назначен преди две години, за да проучи причините за язкото нарастване на броя на бягствата. Докладът, изготвен от Шийла Кийтарут, трябва да бъде публикуван през юни. Според предварителни информации авторката споменава в него за безсрочна служба в армията, произволни арести, изтезания и безпричинни убийства, както и нечовешки условия в затворите.

Стоманени контейнери вместо килии

Някои затворници биват държани в стоманени контейнери при температура от 50 градуса по Целзий. Други се оплакали, че телата им бивали обливани със силно захаросано мляко. Така нещастниците били налазвани от насекоми и се стигнало до случаи на полудяване от този тормоз.

Безкрайна казарма

Най-тежка в Еритрея е военната служба. Официално тя съществува заради възможността от възобновяване на войната срещу Етиопия. Последният конфликт между двете вече отделни държави бе в периода 1998-2000 г. При него загинаха 70 000 души.

Режимът на Исаяс Афеверки използва опасността от война като оправдание да превърне в роби всички мъже, годни а военна служба. Наборници се оплакали, че биват принуждавани да работят в златните мини. Военната служба в страната продължава десет години, че дори и повече. Дезертьорите биват наказвани с изключителна жестокост.

Втора Северна Корея или съвременна Спарта - това е днешна Еритрея, изтъква "Сънди телеграф".

"Бях взет в армията едва 16-годишен", разказва пред изданието Хенок Текле, който е успял да избяга и днес живее в Лондон.

"Животът в казармата бе адски тежък. Често нямаше почти никаква храна. Нямаше лекари. Но шефовете въобще не се интересуваха от това. И през повечето време изобщо не се учехме да воюваме, а строяхме къщи за висшите военни. Още на втория месец реших да избягам", продължава еритреецът.

Бягства и смърт

Хенок Текле успял да се промъкне през границата и да се озове в Судан. Оттам той и група негови сънародници предприели триседмично тежко пътуване с камион през Сахара към Либия. Много хора, тръгнали по този път, умират от глад и жажда. Беглецът видял много човешки скелети, разпръснати по дюните в пустинята.

В Либия всеки от групата платил по 1000 долара на трафиканти, за да ги прехвърлят в Европа. На втория ден от плаването се извила буря и лодката се разбила в морето.

Нещастниците били спасени от малтийски кораб. В Малта обаче ги чакала неприятна изненада. Властите в Еритрея незнайно как научили за тяхното бягство и дори местонахождението им. От Асмара обявили, че войната вече е свършила и че бегълците няма от какво да се страхуват. Малтийците повярвали, оковали африканците и ги върнали в родината им.

В Еритрея Текле бил хвърлен за 18 месеца в затвора. Всеки ден го пребивали. Двама от приятелите му били убити. Други полудели от жегата и болестите.

"Разболях се от малария. Даваха ми само парацетамол. Те искаха да ни убият бавно и мъчително. Човек може да издържи най-много 3 или 4 години", разказва Текле.

Той отново избягал. Това станало навръх забава на надзирателите по случай националния празник на страната. този път еритреецът отишъл направо в център на ООН за бежанци в Судан. Оттам го прехвърлили във Великобритания по програма за подпомагане на бежанци.

Бягствата от Еритрея са толкова масови, че дори режимът на Исаяс Афеверки вече смекчил курса, пише "Сънди телеграф". Дори младежите, напускащи родината, вече не биват автоматично обявяване за предатели, ако след това се завърнат. Това обаче не спира хората. Еритрейската диаспора в чужбина постоянно се увеличава. Само в Лондон в момента живеят 40 000 души от тази страна в Африканския Рог.

--------------------------------------------------------

Руският посланик в Асмара искаше да рита българите

До началото на 2015 г. посланик на Русия в Еритрея бе Игор Чубаров.

На 30 март 2014 г. в YouTube бе разпространен запис от петминутен телефонен разговор между него и колегата му в Зимбабве Сергей Бахарев. Двамата обсъждаха как Русия не е успяла да събере достатъчно съюзници в ООН, за да бъде подкрепена анексията на Крим. Записът става известен в България на 3 април.

"...Румънците и българите ще ги заврем с шутове, да ги е..., там, където им е мястото", каза в разговора Чубаров.

Потърсен от Клуб Z, дипломатът призна за разговора. Но се оправда по следния начин:

"Но това всъщност дори не бе разговор. Това бе нещо, което на английски се нарича out of talk (буквално "извън разговора" - б.р.). Това бе разговор между двама приятели от частен характер, който няма никаква политическа тежест."

На припомнянето, че все пак е посланик, Чубаров отговори така:

"Аз съм държавен служител тогава, когато официално изпълнявам задълженията си. Но в разговорите ми с приятели в банята аз съм частно лице, а не държавен служител."

Часове след признанието от руското външно минисетрство заявиха, че разпространеният в  YouTube разговор между посланиците бил фалшив и Днабързо скалъпена историяУ.

С указ на московското ведомство от 19 януари 2015 г. Игор Чубаров е освободен от длъжността посланик в Еритрея. В интернет страницата на руското МвнР няма сведения какво прави той в момента. По всяка вероятност е пенсионер, тъй като е на 68 години.