Европейският съюз възнамерява да изпробва възможностите да създаде обща отбрана, заявяват в заключителния документ от вчерашната си среща в Брюксел министрите на външните работи и отбраната. (Вж. т. 17.j)

Лисабонският договор допуска възможността държавите от ЕС да създадат обща отбрана, когато решат това с единодушие. То още отсъства заради продължаващото несъгласие на Великобритания и резерви на Франция.

Член 44 от договора обаче допуска, че при липса на общо съгласие само желаещите страни-членки могат да се интегрират в областта на отбраната по пътя на т.нар. “постянно структурирано сътрудничество”. Негов главен привърженик е Германия, където общата отбрана и бъдещата европейска армия са част от програмата на управляващите християндемократи на канцлера Ангела Меркел. Те виждат общата европейска отбрана като “европейски стълб на НАТО”.

Един от главните им мотиви е, че атлантическият алианс взема решенията си с консенсус и това дава на неевропейски държави като САЩ, Канада и Турция право на вето върху евентуални европейски решения в областта на отбраната. Пример за това бяха резервите на Турция, които забавиха включването на НАТО в операцията срещу режима на Муамар Кадафи в Либия през 2011 година. Тя започна като съвместна инициатива на няколко европейски държави водени от Великобритания и Франция.

Заключителният документ от вчерашния Съвет по външни работи “приветства изясняването и разбирането постигнати що се отнася до възможното използване на член 44 от Договора за функциониране на ЕС…Той окуражи и насърчи използването на свързаните възможности на Общата политика за сигурност и отбрана в тренировъчната дейност”.

Преведено от “дървения език” на европейската бюрокрация това означава, че държавите, които желаят да създадат обща отбрана, вероятно ще се опитат да тръгнат по нейния път, започвайки със съвместни учения. Общата отбрана обаче предполага повече – постоянно действащ щаб, обща военна доктрина и съвместни въоръжени сили. Не всичко това е постижимо в рамките на Лисабонския договор.

В заключенията се говори за нова европейска стратегия за сигурност на мястото на сегашната, която е изгубила актуалността си, защото е за последно осъвременявана преди Арабската пролет, т.нар. Ислямска държава, кризите в Украйна, Сирия и Ирак и бежанската вълна към южните граници на съюза.

Общата политика за сигурност и отбрана е главна тема на редовна среща на върха на EС насрочена за 25 и 26 юни.

Министрите също възложиха на ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини до края на тази година да им представи предложения за общи действия срещу т.нар. “хибридна война” водена от “държавни и недържавни” структури в “непосредственото и по-широкото съседство на ЕС” (Вж т. 5)

Предложенията трябва да включват “киберотбрана” (защита от хакери) и “стратегически комуникации” (противопоставяне на враждебна пропаганда) “както вътрешни така и външни”.