7 здравни мита, които трябва да преосмислим

Рано или късно през живота си всеки се сблъсква със здравната система. Като дългогодишни здравни репортери Джулия Белуц и Сара Клиф от Vox се срещат с проблемите на здравеопазването всеки ден. "Научените уроци от практиката ни промениха начина, по който възприемахме медицината. Оценяваме колко сложна и понякога противоречива може да бъде тя", казват те. Ето и някои практически уроци, които те споделят.

1. Спрете диетите 

Като здравен репортер съм писала за нови диети - понякога доста безкритично, обяснява Джулия Белуц. С течение на годините, когато научих повече за науката за загуба на тегло  и видях много диети да идват и да залязват, днес приемам всяка модерна система за отслабване като лъжа, загуба на пари и заплаха за здравето. Индустрията на диетите обещава бързи резултати и поощрява мисленето в кратки срокове. Казват на хората, че ако се хранят по определен начин или пробват определен шейк, хранителна добавка, хапче, ще бъдат слаби. В действителност хапчета- чудо не съществуват. Диетите, които включват много ограничения и принуждават хората да изхвърлят много продукти от хранителния си режим са нерезултатни и в дългосрочен план водят до натрупаване на още повече килограми.

Идеята, че диетите са безсмислени и честно вредни е доста освобождаваща. Така може да спестите пари, нерви и напразни усилия. Всички водещи специалисти по хранене и изследователи по проблемите на затлъстяването казват, че е най-добре да се избягват резките стресове за организма, свързани със смяната на хранителния режим, да се промени начина на живот с по-здравословен, повече движение и умерено хранене. Мислете дългосрочно: Отслабвайте бавно и не очаквайте чудеса!    
Това не означава, че загубата на тегло ще е лесно. Но вероятно в дългосрочен план ще имате по-голям успех, ако откриете програма, която съотвества на начина ви на живот и вашите предпочитания. А и ше спестите пари.

2. Не обръщайте много внимание на всички информации за нови проучвания по здравната тема

Има много изследвания, които са зле планирани, непредставителни, с неправилна подборка на изследваните лица. Това води до изкривяване на резултатите. Освен това дори и най-добрите отделни изследвания имат ограничения и недостатъци. Това не означава, че цялата наука е лоша или не заслужава доверие. Но процесът е много дълъг и са необходими много проучвания, за да се стигне до истината по даден въпрос. Индивидуалните проучвания никога не дават краен отговор по даде проблем. Така функционира науката.

Затова и много често отделни изследвания си противоречат едно на друго. Например изследванията за храните, които причиняват или предпазват от рак. За проучване по въпроса дали всичко, което ядем причинява рак, учените на случаен принцип избират 50 продукта от рецептите, които се съдържат в Готварската книга на Бостънското готварско училище. Повечето от тях вече са изследвани като резултатите са и положителни, и негативни.

Истината трябва да се търси някъде в компактността на изследванията, те трябва да се анализират не поотделна, а в съвкупността им. Най-добре е човек по-малко да се впечатлява от отделни изследвания и да търси мета анализи или систематични доклади на много учени, които разглеждат даден въпрос от различни страни.

Ето нагледно колко объркващи могат да бъдат отделните изследвания. Графиката представя как всичко, което ядем може да ни предпази или да причини рак. Червената точка представлява отделно изследване. Вляво са изброени различни видове храни- вино, домати, чай, мляко, яйца, царевица, кафе, масло и телешко.

3. Получаването на здравни грижи може да е опасно, така че използвайте здравната система, колкото е възможно по-рядко.

В САЩ медицинските грешки убиват повече хора, отколкото загиват в автомобилни катастрофи или епидемии от нови болести. Те убиват повече хора от рака на гърдата, СПИН, самолетните катастрофи или свръхдоза наркотик. В САЩ според различни източници медицинските грешки като причина за смърт се нареждат на трето или на девето място. За България няма точни данни, но едва ли резултатите биха били много по-различни. 
Често мислим за болниците като за място, в което отиваме, за да се почувстваме след това по-добре. И това по принцип е съвсем вярно. Има огромно количество случаи, в които животът на пациентите се удължава, както и се подобрява като качество. благодарение на постиженията на съвременната медицина.

В същото време обаче болниците са доста опасно място. Възможността нещо да се обърка при лечението не е за подценяване.
В много случаи изследванията, скрийнингът не помога на хората, а напротив сравнително здрави хора се превръщат в пациенти без това да се налага реално.
Лекарят може да ни предпише грешно лекарство или да е в неправилната доза (в САЩ това се случва около 1,5 млн. пъти годишно). Лошата хигиена на персонала е друг фактор, който крие потенциална заплаха за здравето ни. Медицинска сестра, която забравя да си измие ръцете преди да включи централен източник може да предизвика смъртоносна инфекция на кръвта. Това се случва около 30 хил. пъти годишно в САЩ.

Не трябва да се приема, че лекарите и другият здравен персонал се опитват съзнателно да навредят на пациентите. Точно обратното. 
Медицинската вреда отразява факта, че медицината е сложна, а човешките същества са уязвими.  
Съвременната медицина може да извършва чудеса. Но всяко влизане в болница крие рискове, че нещо може да се обърка.

4. Спрете да търсите огтоворите за здравословните си проблеми в Гугъл.

Когато сме болни, много от нас се обръщат към д-р Гугъл. Всъщност да се търси здравна информация там е една от най-популярните активности в мрежата. Проблемът е, че обикновено най-първи излизат най-четените статии, които обикновено не са най-добрите и компетентните по темата. Някои са от източници, които не заслужават доверие, други са скрита реклама на определени лекарства, клиники или процедури или просто са остарели. Когато търсим в Гугъл информация, за да се самодиагностицираме, често получаваме грешна представа за относителната тежест на възможностите. Така изглежда, че стомашната ни болка може да е причинена от рак на стомаха. Но може причината да са обикновени проблеми в храносмилането. Обривът на гърба ни може да е симптом за разяждаща кожата болест или обикновен дерматит.

В гугъл информацията, която откриваме рядко всъщност е полезна, най-често само ни докарва до лудост. Така че по-добре е да ограничите опитите за самолечение в гугъл.

5. Най-популярните средства за контрол на раждаемостта не са най-добрите
Хапчетата антибебе са най-разпространеното контрацептивно средство, но не е задължително да са най-доброто. Те се вземат регулярно и понякога могат да се объркат. Затова и при тях има 6% провал. Т. е. при 1000 жени на хапчета 60 все пак забременяват годишно.

6. Внимавайте, когато лекарите ви предписват антибиотици

Постепенно разбираме, че антибиотиците не могат да се вземат безразборно. Познато ли ви е- влизате в аптеката с главоболие и температура и искате антибиотик от аптекаря. Въпреки че непрекъснато ни повтарят, че вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици - грип, бронхити, много инфекции на ухото, ние продължаваме да ги пием безразборно. Когато използваме антибиотици без необходимост, не само се излагаме на нежелани странични ефекти, но допринасяме за по-големия проблем - колкото повече консумираме антибиотици, толкова повече те спират да ни действат. Създават се нови и нови поколение антибиотици, а нашите организми стават резистенти на тях. И когато действително се нуждаем от тях, могат да възникнат проблеми. Без преувеличение можем да кажем, че голяма част от съвременната медицина се крепи на антилиотиците, но не трябва да се злоупотребява с тях.

7. Повечето скрийнингови изследвания за рак не е задължително да имат позитивен резултат

В много случаи скрийнингът в действителност не помага на хората. Напротив превръща здрави хора в пациенти без нужда, като ги водят до ненужно лечение и хоспитализация, паникьосва ги и създава хора, оцелели от рак, които всъщност биха живели дълго дори и ако ракът им беше останал нелекуван.

Вземете например скорошно изследване в New England Journal of Medicine за рака на щитовидната жлеза в Южна Корея. През 1999 г. страната въвежда амбициозна програма за подобряване на здравето чрез откриването и лечението на заболявания като рак. Част от тази програма включва субсудирана от държавата програма за скрийнинг. За две десетилетия броят на корейците, диагностицирани с рак на щитовидната жлеза скача 15 пъти. Това може и да звучи като голям успех, но крайният резултат не е постигнат - подобряване на здравния статус на хората в Южна Корея. Смъртността от рак на щитовнидната жлеза остава на същите нива. Повечето изследвания довеждат до откриването на още случаи на болестта, които се лекуват, но въпреки това смъртността от рак на щитовидната жлеза не намалява.

Съществуват доказателства за свръхдиагностициране и при други видове рак - от рак на гърдата до рак на белия дроб, на черния дроб и меланома. Масовият скрийнинг за рак на простата в САЩ беше преосмислен, след като стана ясно, че повечето мъже ще умрат с болестта, а не от нея.
Подобно, оказва се , е положението и с мамографиите.

За да не стават недоразумения - не всички масови скрийнингови програми са излишни. Доказано е например, че изследванията на дебелото черво - т. нар. скопии - спасяват живот. Колкото по-рано се открива ракът на дебелото черво, толкова по-лечим е той. Същото се отнася и за важността на цитонамазката за откриването на рака на шийката на матката. Освен това трябва да разграничаваме масовият скрийнинг от изследванията, които се правят при определени симптоми или ако имате генетична обремененост.