След 25 години преход, 24 години от приемането на Новата Българска конституция и повече от 20 изменения и допълнения в устройствения Закон за Съдебната власт, са видни и ясни проблемите, свързани с устройството и дейността на съдебната система, както и с правоприлагането и налагането на Върховенството на Закона.

Правосъдието е в основата на Държавността и неговата неефективност и избирателно прилагане, в зависимост от субектите и нерегламентираните влияния, рушат със страшна сила доверието в държавните институции и в частност в съдебната система, а оттам заплашват устоите на Държавата.

Зададохме си въпроса – как да се опитаме да помогнем за преодоляването на този проблем.

За да имаме ефективно и независимо от конюнктурата и политиците правосъдие, са необходими пет неща: прозрачност; независимост; бързина; ефективност; почтеност и професионализъм на магистратите.

Имаме ли гарантирано прилагане на тези принципи в родното правосъдие? Отговорът на този въпрос е безпощадно ясен – НЕ!

Имаме мудно, бюрократично, често непрозрачно, неефективно /особено в наказателно-правната сфера/ правосъдие. Имаме много почтени и професионални магистрати, чийто труд и резултати обаче често се обезмисля от действията и актовете на малък брой зависими и/или слабо подготвени прокурори и съдии, които по добре организирана и неясна система поемат точно делата с най-значим обществен интерес или най-голяма материална стойност на исковете.

Неслучайното разпределение на преписките и делата; зависимостите от преките административни ръководители, които често се избират по неясни и непрозрачни критерии от ВСС; практиките по субективното командироване и поставянето във феодални зависимости на магистрати от по-малките в по-големите окръжни и дори върховни съдилища; неравномерната натовареност на съдиите /ясно изразена в най-големите окръжни и районни съдилища/; неспазването на процесуалните срокове за движение на досъдебните производства и делата; както и за постановяването на съдебните и прокурорските актове; пълната безотчетност и явната безпринципност в работата на Висшия съдебен съвет са основните фактори, които подкопават ежедневно доверието в Справедливостта и ефиктивността на Съдебната власт.

Другият фактор е корупцията, която е оплела в мрежи на зависимости цели структури на съдебната система

и задушава всеки значим опит за налагане върховенството на Закона и стремеж към прозрачно и почтено правосъдие. Кадрува се от политиците, от олигарсите, от лобистите, от ръководителите в съдебната система по най- безпардонен начин, издигат се за ръководители послушни, удобни и зависими магистрати, като така се държи в подчинение и страх цялата система и това срамно явление продължава от години и придобива вече застрашителни размери.

Да, в Българската съдебна система има „гнили ябълки“ и не е нужно да ни го казват посланиците на Европейските държави, за да осъзнаем огромния проблем, който имаме като общество и държава, просто защото този проблем е прекалено виден в нашето ежедневие. Стигна се до безпрецедентна за целия ЕС ситуация, в която голям брой съдии от най-значимия съд в страната – Софийски градски сък, да поискат оставката на собственото си ръководство точно по гореизброените причини и да бъдат подкрепени от съдии от другите два големи съда в Столицата. И ако не беше тази тяхна реакция, може би и днес нещата в този съд щяха да бъдат същите, а уж „случайното разпределение“ на делата да става с дирижиран избор. Ние не искаме категорично това да продължава, ние, като свободни и отговорни граждани, можем да изискаме от собствената си държава да ни гарантира бърз, ефективен, прозрачен и справедлив процес, поради което се обединяваме около следните принципи и идеи за решаване на проблемите в системата:

Гарантиране независимостта на Съда от всякакви политически, икономически, олигархични и мафиотски влияния;

Ефективна, отчетна и отговорна Прокуратура, в която всеки прокурор разполага със своята оперативна самостоятелност и вътрешно убеждение и решава според тях, а не според задължителните инструкции и господарски похвати на преките си началници;

Навременна превенция на корупцията, непотизма и всички форми на нерегламентирано влияние върху работата на магистратите;

Административно и организационно управление на съдебната система, основано на знанието, прозрачността, ясните критерии за кариерно израстване и избор на административни ръководители.

Отчетност и търсене на реална дисциплинарна отговорност от провинилите се магистрати, които уронват престижа на съдебната власт;

Осигуряване на обективен, прозрачен и качествен съдебен процес, при гарантиране на равните права на страните, състезателност, срочност в произнасянето и мотивираност на съдебните актове;

Въвеждане във възможно най-бързи срокове на електронно правосъдие, с дистанционен достъп до всички документи по делата и възможности за електронно подаване на искове и документи.

Ясни критерии за повишаване, преместване, атестиране и кариерно израстване на магистратите.

За постигане на горепосочените цели, считаме за необходимо да подкрепим принципите и идеите, заложени в Актуализираната стратегия за съдебна реформа, приета от Народното събрание на 21.01.2015 г., като изискаме обаче нейното реално приложение чрез бързо приемане на необходимите за това изменения в Закона за съдебната власт и процесуалните закони, включително и необходимите промени в Конституцията в главата за Съдебната власт. Нашите идеи, в този смисъл и в най-общ порядък, които поставяме за обществено обсъждане с юристи и общественици, както и с отговорните за реформата народни представители и политици са:

  • Реформа в структурата, начина на избор и дейността на Висшия Съдебен съвет /ВСС/.

  • Считаме, че същият следва да стане истински професионален и почтен орган за управление на Съдебната система и като такъв следва да се освободи от политически и задкулисни влияния напълно. В този смисъл, подкрепяйки разделянето на оперативната дейност на Съвета в две камари – съдийска и прокурорска, предлагаме:

  • да се намали като численост парламентарната квота в него от сегашните 11 членове /половината избираем състав/ на 7 членове /1/3 от състава му/, като задължително представителите от тази квота да бъдат достойни и доказали се магистрати, подкрепени от професионалната си гилдия или доказали се в правната наука личности. 4-ма от тези избираеми членове да заседават в прокурорската и 3-ма в съдийската квота.

  • Пряк избор на всички членове на ВСС от общите събрания на всички съдии и прокурори, на принципа един магистрат – един глас.

  • Явно гласуване по всички въпроси в Съвета и неговите две камари – всеки негов член да носи морална отговорност за предложенията и гласуванията си по кадровите и дисциплинарни въпроси.

  • детайлно да се прецизира процедурата по водене на дисциплинарните производства пред ВСС, като се осигури обективност, публичност и състезателен характер на процедурите и мотивираност на актовете.

  • Намаляване на мандата на ВСС на тригодишен, без право на втори последователен мандат, с цел по-бърза ротация на членовете и избягване опасността от депрофесионализиране на магистратите в него поради откъсването им от професията, с оглед статута му на постоянно действащ орган.

  • Независим, компетентен и авторитетен съд. Съдиите трябва да решават по съвест и убеждение, да са независими в преценката си по делата от външни и вътрешни намеси, да се определят прозрачно, при строго съблюдаване принципа на случайно разпределение на делата, да се атестират, повишават, преместват и командироват при ясни критерии и обективна оценка на техните качества и възможности, да са равномерно натоварени.

„Човешкият фактор“ винаги е водещ в толкова трудна система, поради което трябва да се заложи на амбициозни и почтени кадри, чиято цел е професионализъм и справедливо кариерно развитие.

  • Да се въведат индивидуални планове за тяхното кариерно развитие със строго определени критерии и при обективна оценка на нравствените и професионалните им качества.

  • Следва решително да се разширят правомощията на общите събрания по номиниране и избор на техните административни ръководители. Подходящо е предложеното в АССР изграждане на помощно звено „Интегритет“ към ВСС за периодични проверки на магистратите и съдебната администрация за конфликт на интереси, наличие на про-корупционни фактори или предпоставки за корупционни практики, както и за съблюдаване на етичното им поведение.

  • Решително и бързо въвеждане на модела на „електронно правосъдие“, осигуряване на бърз и надежден достъп до делата и възможност за електронно подаване на документи във всички съдилища и по всички видове дела.

  • Ефективна и безпристрастна Прокуратура.

Сегашният устройствен модел на Прокуратурата, съгласно Конституционната й уредба и Закона за Съдебната власт, е пряко наследство от тоталитарното право по Съветски модел. Единна и централизирана по казармено йерархичен модел, тромава и неефективна, намираща се в плен на едноличната си зависимост от фигурата на всевластния господар на процеса – Главния прокурор, тя не може да изпълнява основната си функция – да играе ролята на ефективен и безпристрастен Държавен обвинител.

Това е най-нереформираната част от Съдебната власт за целия преход, а и най-непрозрачната нейна структура. Както каза един покоен бивш главен прокурор – „Над мен е само Господ“ и, ако се следва законовата уредба на Прокуратурата, е напълно прав.

Всеки прокурор се намира под прякото ръководство на по-горестоящия, а всички заедно под методическото ръководството на Главния прокурор. Така никога не се знае кой разследва, кой ръководи, кой обвинява, кой поддържа обвинението пред Съда, както и кой и защо спира или по чия инструкция прекратява наказателните производства.

България е Държавата с най-нисък процент на осъдителни присъди спрямо броя на извършените престъпления в ЕС, както и с най-много погасени по давност наказателни отговорности и прекратени по тази причина дела и досъдебни производства, а вероятно и с най-много осъдени, но незадържани за ефективно изпълнение на наказанията лица.

Преживяхме тежки банкови фалити, пирамидални срутвания, дръзки грабежи на държавно имущество, кражби на фирми и задгранични дружества, показни убийства, но броя на осъдените за тези деяния се брои на пръстите на двете ръце. Миналата година станахме свидетели на най-големия банков фалит в една „държавна пирамида под стъклен похлупак“, както я нарече водещ прокурор, изчезнаха милиарди под благосклонния поглед на държавни надзорни органи и длъжностни лица, но дела внесени в Съда с обвинителни актове няма, а надзорните лица все още са по постовете си. Нещо повече – източването на активите на тази банка продължи и след нейното затваряне и поставяне под особен надзор.

Всичко това показва, че Прокуратурата или действа избирателно, или не е в състояние да се справя със законово определената си функция. В тази система действат много млади и образовани прокурори, но те не работят по тежките престъпления или пък не могат да следват закона и вътрешното си убеждение, защото винаги има един дежурен удобен прокурор за конкретния случай или един горестоящ, който определя действията им и решава вместо тях. И никой не смее да каже дори, че тази Система възпроизвежда един и същи негативен резултат вече толкова години, защото така е конструирана, защото е тоталитарна, защото е непрозрачна, защото е тромава и явно неефективна. Ние искаме да имаме образовани, смели, почтени и наистина независими прокурори, които да са истинският защитник на Държавата и гражданите срещу организираната престъпност и тежката корупция, искаме те да работят с достойнство и желание и да бъдат пример за подражание, но за това е необходима реформа в цялостната структура и начин на работа в Прокуратурата. По-конкретно предлагаме за обсъждане следните идеи:

  • Кадровото израстване и оценка на дейността на прокурорите и органите по разследването следва да са обвързани с оценката на резултите от тяхната дейност в процеса. Не е нужна всесилна фигура на Главен прокурор, който да е баща и началник на всяко тяхно голямо начинание и да ги ръководи в дейността им, нито пък пряката намеса на местните началници, които да им дават задължителни указания или да им изземват преписките и делата.

  • публична отчетност и прозрачност в дейността на прокурорите. Гражданите имат право да знаят как се определят прокурорите, които ръководят разследванията, в какви срокове се движат те, защо се спират или прекратяват значими досъдебни производства. Считаме, че Главният прокурор, като Обвинител на държавата, дължи отчет в Парламента за дейността на прокуратурата, за образуваните, прекратени и погасени по давност наказателни производства, за успеваемостта на обвинението в съдебната фаза и броя осъдени лица спрямо разкритите престъпления, а народните представители следва да имат право на парламентарен контрол върху дейността му по ръководене на Прокуратурата. Прокурорът на Държавата не трябва да бъде страшна и всесилна във властта си, а ефективна и прозрачна фигура, която да отговаря както за успехите, така и за неуспехите на държавната наказателна политика и да не е над Държавата.

  • намаляване на мандата на Главния прокурор от седем на пет години, заедно с тези на председателите на ВКС и ВАС, и считаме, че това ще е стъпка в правилната посока. Такава ще е и отпадането на функцията му на „методическо ръководство на дейността на всички прокурори“ и крайно засилените му, дори извън конституционната уредба, негови функции в Закона за съдебната власт. Трябва да се намери начин и за контрол върху неговата дейност, ако тя води до неефективна обвинителна функция на Прокуратурата или избирателно правосъдие.

  • Следва да се намери възможност на конституционно ниво и за ангажиране на дисциплинарна и дори наказателна отговорност на Главния прокурор и заместниците му. Дали това ще става чрез специална дисциплинарна юрисдикция във ВСС, чрез въвеждане на фигурата на „независим прокурор“, който ще има право да обвинява и поддържа обвинението в Съда срещу Главния прокурор и заместниците му при наличие на данни за извършени от тях престъпления, чрез специален парламентарен орган, чрез Конституционния съд или по друг начин е въпрос на дискусия, но тази дискусия задължително трябва да се проведе заедно с дебата за промените в конституционната уредба на Съдебната власт и да бъде част от обхвата на бъдещите конституционни промени!

  • Може да се обсъди и идеята за промяна в начина на номиниране и избор на Главния прокурор, доколкото при всички досегашни избори се стигаше винаги до политически договорки на най - високо ниво за конкретната личност и никога не стана ясно по какви точно критерии се правят тези номинации и този избор, а това е недопустимо в правова и демократична държава!

  • Решително трябва да се премине към реална и ефективна децентрализация в Прокуратурата и осигуряване на истинска независимост и самостоятелност, но и отговорност на редовите прокурори, които са призвани да водят битката с престъпността. Предложените конституционни промени отново заобикалят този въпрос, така както и предишните такива, но така не се решават много тежки проблеми на Правосъдието и остава лошото усещане за страх от реформата, която следва да осигури Върховенството на Закона!

  • Детайлно изясняване функциите на следствието, съгласно конституционната му уредба и осигуряване на гаранции за по-голяма самостоятелност в дейността на следователите.

  • Засилени правомощия и по- ефективен контрол на Инспектората към ВСС по движението на преписките и делата.

Ние искаме да поставим тези въпроси за обществено обсъждане и да чуем аргументите на политици и народни представители защо ги заобикалят! Ние считаме, че третата Конституционна промяна, засягаща главата за устройството и дейността на Съдебната власт, трябва да бъде смела и ефективна, а не плах и бутафорен опит за заобикаляне на реалните проблеми на Правосъдието и установяване на Върховенството на Закона за всеки български гражданин!

Велислав Величков е адвокат, бивш народен представител от СДС (1997-2001). Настоящ член на Инициативата "Правосъдие за всеки". Част от текста бе представен на проведената преди седмица конференция "Гражданският глас срещу корупцията - кой чува?"