Article_top

Клуб Z

Реформата, чрез която се оптимизираха (съкратиха), част от членовете на творческите състави на институтите с цел освобождаване на средства за „увеличение” на работните заплатите, не проработи. Този т. нар. социален експеримент се оказа грешен и на практика съкращенията обезсилиха творческите възможности на колективите“, твърдят Синдикатите на Музикалния театър в писмо до министъра на културата Вежди Рашидов, на финансите Владислав Горанов, до Комисията но култура и медии и Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, пише Площад Славейков.

Обръщението им съвпадна с признанието, което направи почетният председател на Фондация „Аскеер“ Васил Михайлов в интервю:

„Някой лъже Вежди Рашидов, че реформата в театрите работи – а това въобще не е истина. Трупи умират. В провинцията – масово. В София се броят на пръсти тези, които имат публика. Другото е „мижи, да те лаже“ (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

Синдикатите пишат, че след въвеждането на делегираните бюджети през 2010 г. няма нормативен механизъм, с който целево трябва да се отпускат средства за „индексиране” – увеличение на възнагражденията в сферата на културата.

„Липсата на такъв механизъм автоматично обрича на крайно мизерно съществуване артистите, музикантите, балетистите, което логично води и до крайно ниски пенсии след приключване на активният им творчески път. Тоест заплати и пенсии, които по никакъв начин не отговорят на висшия образователен ценз на работещите във музикално-сценичните изкуства“, се казва в писмото.

Вижте пълния текст на писмото:

В Закона за държавния бюджет на Р България е определен максималният ангажимент за разходи от 59 милиона лева, които могат да бъдат поети през 2015 г. от бюджета на Министерство на културата, а в ПМС №34 от 20 февруари 2015 г. се утвърждават единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства. На 13.02.2015 г. е утвърдена Методика от МК за определяне на средствата по чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства за 2015 г. Последната методика за 2015 г. утвърждава един рестриктивен подход към дейността на институтите, изразяващ се в следното:

• Процентното участие на държавата в субсидирането на продаден билет през 2015 г. средно ще е 65%, а през 2010 г. е било 85%;

• Въвеждат се пределни (минимални) цени на билетите за отделно представление, под която стойност няма да се субсидират;

• Ограничават се до 20% броя на детски спектакли от общия брой на спектаклите за отчетен период;

Тези три разлики са съществени и ще се отразят пряко върху планирането и финансирането на дейността на културните институти, а от там и върху заплащането на работещите в тях. А това може да доведе до нови съкращения и преобразувания на институтите.

От момента на експерименталното въвеждане на делегираните бюджети през 2010 г. до днес, дейността на МК като първостепенен разпоредител с бюджетни средства се ограничи основно в преразпределение на средства към второстепенните разпоредители с такива – държавните културни институти. Извършват се проверки не с цел повишаване на художественото ниво на културния продукт, а основно свързани с отчитането на продадените билети и признаването им за субсидиране.

Социалният ангажимент към работещите и трудещите се в сферата на културата е делегиран на директорите от техния работодател Министъра на културата. Чрез освобождаването от социалния ангажимент министърът, се освобождава от отговорността за съхранение и развитие на културните институти.

Кое налага тези изводи:

• Трудовите възнаграждения в бранша не са увеличавани от 2009 г., съответно и пенсиите;

• През 2010 г. проведената реформа, чрез която се оптимизираха (съкратиха), част от членовете на творческите състави на институтите с цел освобождаване на средства за „увеличение” на работните заплатите не проработи. Този т. нар. „социален експеримент” се оказа грешен и на практика тези съкращения обезсилиха творческите възможности на колективите;

• След въвеждането на делегираните бюджети през 2010 г. няма нормативен механизъм, с който целево трябва да се отпускат средства за „индексиране” – увеличение на възнагражденията в сферата на Културата. Липсата на такъв механизъм автоматичнообрича на крайно мизерно съществуване артистите, музикантите, балетистите, което логично води и до крайно ниски пенсии след приключване на активния им творчески път. Тоестзаплати и пенсии, които по никакъв начин не отговорят на висшия образователен ценз на работещите във музикално-сценичните изкуства;

• Поддържането на намалена численост в настоящия момент на колективите не само ограничава творческите им възможности, новоди до физическо и психическо изтощение;

• Ниските стартови възнаграждения за младите кадри не са мотивация те да се задържат в бранша;

• Липсва държавна политика на МК за финансиране обновяването на музикалните инструменти;

• Не се изплащат от работодателите предвидените в БКТД средства за използването на лични музикални инструменти и консумативите за тяхната поддръжка.

Ние като Синдикат консолидираме нашето мнение с другите синдикати в бранша и правим следните констатации:

Не знаем мотивите и намеренията, от които са водени експертите, взели решение за начало и провеждане на тази „реформа”. Но анализите, които правим, ни водят до естествения извод, че ако се продължи „реформата” в тази посока, музикално-сценичните институти ще се обезличат и ще се превърнат в „отворени” сцени.

Категорично трябва да се разбере, че в своята творческа структура като състав и численост, операта и оперета – оркестър, хор, солисти и балет и филхармонията – оркестър и хор, са с консервативни и задължителни звена. Тяхното съкращаване, намаляване, модифициране води до постепенна подмяна на предмета на дейност на тези институти.

Този процес трябва да бъде спрян!

Настояваме за ефективен и незабавен диалог с МК, с Комисията по култура към парламента и работодателите. Изявяваме ясно нашата позиция, че музикално-сценичните изкуства, консервативни по своята структура, трябва да се отделят в отделна дирекция и финансират по правила, различни от тези за драматичните и куклените театри.

Задължително изработване на нова наредба за избор на директори. В нея да са разписани делегираните права и задължения на директорите, и ясни правила за наблюдение и мониторинг на управлението им с акцент: възможност за освобождаване поради несправяне преди изтичане на мандата им.

В рамките на новия бюджет на МК да се изработи механизъм, който да осигурява средства за увеличение на работните заплати. За информация в държавните музикални институти и центрове работят около 1500 човека.“

Писмото е подписано от синдикалните лидери в родните музикални институти Пеньо Пирозов и Нина Кръстева, от председателя на Национална федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ Кирил Бинев и от председателя на Независима синдикална федерация „Култура“ към КНСБ Иван Иванов.

 
Снимка БГНЕС

Реформата, чрез която се оптимизираха (съкратиха), част от членовете на творческите състави на институтите с цел освобождаване на средства за „увеличение” на работните заплатите, не проработи. Този т. нар. социален експеримент се оказа грешен и на практика съкращенията обезсилиха творческите възможности на колективите“, твърдят Синдикатите на Музикалния театър в писмо до министъра на културата Вежди Рашидов, на финансите Владислав Горанов, до Комисията но култура и медии и Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, пише Площад Славейков.

Обръщението им съвпадна с признанието, което направи почетният председател на Фондация „Аскеер“ Васил Михайлов в интервю:

„Някой лъже Вежди Рашидов, че реформата в театрите работи – а това въобще не е истина. Трупи умират. В провинцията – масово. В София се броят на пръсти тези, които имат публика. Другото е „мижи, да те лаже“ (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

Синдикатите пишат, че след въвеждането на делегираните бюджети през 2010 г. няма нормативен механизъм, с който целево трябва да се отпускат средства за „индексиране” – увеличение на възнагражденията в сферата на културата.

„Липсата на такъв механизъм автоматично обрича на крайно мизерно съществуване артистите, музикантите, балетистите, което логично води и до крайно ниски пенсии след приключване на активният им творчески път. Тоест заплати и пенсии, които по никакъв начин не отговорят на висшия образователен ценз на работещите във музикално-сценичните изкуства“, се казва в писмото.

Вижте пълния текст на писмото:

В Закона за държавния бюджет на Р България е определен максималният ангажимент за разходи от 59 милиона лева, които могат да бъдат поети през 2015 г. от бюджета на Министерство на културата, а в ПМС №34 от 20 февруари 2015 г. се утвърждават единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства. На 13.02.2015 г. е утвърдена Методика от МК за определяне на средствата по чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства за 2015 г. Последната методика за 2015 г. утвърждава един рестриктивен подход към дейността на институтите, изразяващ се в следното:

• Процентното участие на държавата в субсидирането на продаден билет през 2015 г. средно ще е 65%, а през 2010 г. е било 85%;

• Въвеждат се пределни (минимални) цени на билетите за отделно представление, под която стойност няма да се субсидират;

• Ограничават се до 20% броя на детски спектакли от общия брой на спектаклите за отчетен период;

Тези три разлики са съществени и ще се отразят пряко върху планирането и финансирането на дейността на културните институти, а от там и върху заплащането на работещите в тях. А това може да доведе до нови съкращения и преобразувания на институтите.

От момента на експерименталното въвеждане на делегираните бюджети през 2010 г. до днес, дейността на МК като първостепенен разпоредител с бюджетни средства се ограничи основно в преразпределение на средства към второстепенните разпоредители с такива – държавните културни институти. Извършват се проверки не с цел повишаване на художественото ниво на културния продукт, а основно свързани с отчитането на продадените билети и признаването им за субсидиране.

Социалният ангажимент към работещите и трудещите се в сферата на културата е делегиран на директорите от техния работодател Министъра на културата. Чрез освобождаването от социалния ангажимент министърът, се освобождава от отговорността за съхранение и развитие на културните институти.

Кое налага тези изводи:

• Трудовите възнаграждения в бранша не са увеличавани от 2009 г., съответно и пенсиите;

• През 2010 г. проведената реформа, чрез която се оптимизираха (съкратиха), част от членовете на творческите състави на институтите с цел освобождаване на средства за „увеличение” на работните заплатите не проработи. Този т. нар. „социален експеримент” се оказа грешен и на практика тези съкращения обезсилиха творческите възможности на колективите;

• След въвеждането на делегираните бюджети през 2010 г. няма нормативен механизъм, с който целево трябва да се отпускат средства за „индексиране” – увеличение на възнагражденията в сферата на Културата. Липсата на такъв механизъм автоматичнообрича на крайно мизерно съществуване артистите, музикантите, балетистите, което логично води и до крайно ниски пенсии след приключване на активния им творчески път. Тоестзаплати и пенсии, които по никакъв начин не отговорят на висшия образователен ценз на работещите във музикално-сценичните изкуства;

• Поддържането на намалена численост в настоящия момент на колективите не само ограничава творческите им възможности, новоди до физическо и психическо изтощение;

• Ниските стартови възнаграждения за младите кадри не са мотивация те да се задържат в бранша;

• Липсва държавна политика на МК за финансиране обновяването на музикалните инструменти;

• Не се изплащат от работодателите предвидените в БКТД средства за използването на лични музикални инструменти и консумативите за тяхната поддръжка.

Ние като Синдикат консолидираме нашето мнение с другите синдикати в бранша и правим следните констатации:

Не знаем мотивите и намеренията, от които са водени експертите, взели решение за начало и провеждане на тази „реформа”. Но анализите, които правим, ни водят до естествения извод, че ако се продължи „реформата” в тази посока, музикално-сценичните институти ще се обезличат и ще се превърнат в „отворени” сцени.

Категорично трябва да се разбере, че в своята творческа структура като състав и численост, операта и оперета – оркестър, хор, солисти и балет и филхармонията – оркестър и хор, са с консервативни и задължителни звена. Тяхното съкращаване, намаляване, модифициране води до постепенна подмяна на предмета на дейност на тези институти.

Този процес трябва да бъде спрян!

Настояваме за ефективен и незабавен диалог с МК, с Комисията по култура към парламента и работодателите. Изявяваме ясно нашата позиция, че музикално-сценичните изкуства, консервативни по своята структура, трябва да се отделят в отделна дирекция и финансират по правила, различни от тези за драматичните и куклените театри.

Задължително изработване на нова наредба за избор на директори. В нея да са разписани делегираните права и задължения на директорите, и ясни правила за наблюдение и мониторинг на управлението им с акцент: възможност за освобождаване поради несправяне преди изтичане на мандата им.

В рамките на новия бюджет на МК да се изработи механизъм, който да осигурява средства за увеличение на работните заплати. За информация в държавните музикални институти и центрове работят около 1500 човека.“

Писмото е подписано от синдикалните лидери в родните музикални институти Пеньо Пирозов и Нина Кръстева, от председателя на Национална федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ Кирил Бинев и от председателя на Независима синдикална федерация „Култура“ към КНСБ Иван Иванов.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Но няма кой да ги подкрепи, тъй като те нито веднъж категорично не се опълчиха срещу тия от министерството, начело с Веждичката.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?