Антикорупционните политики у нас се прилагат, но ефективността от тях е ниска. Това е основният извод на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който е направил мониторинг на прилагането на антикорупционните политики и мерки. От ЦИД организираха и кръгла маса, в която участваха и вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова, както и представители на ВСС, Сметната палата, омбдусманът Константин Пенчев и др.

Изследването си ЦИД е концентрирал върху "Гранична полиция", като е провел интервюта и анонимни анкети с над 500 служители на дирекцията, в това число и на ръководни длъжности. Основният извод е, че антикорупционните политики - подаване на имуществени декларации, видеонаблюдение, внезапни проверки, информационни кампании и др. - се прилагат в 90% от случаите. Ефективноста от тях обаче е 50-60%.

"Служителите бодро посочват, че тези политики са приложими и трудно заобиколими. Но когато стане дума за строг контрол оценките падат почти напловина", посочи д-р Александър Стоянов, директор по научната дейност в ЦИД.

Румяна Бъчварова призна:

"Винаги корупционите практики изпреварват антикорупционните мерки. Тези оценки би трябвало да се извършват от външни органи, защото самата оценка би била по-надеждна и ефективна. Самооценките са розови, точно защото са самооценки".

Директорът на дирекция "Публичен регистър" в Сметната палата  Силивя Къдрева посочи, че имуществени декларации трябва да се попълват от всички нива в държавната администрация. В момента това се прави само от лицата, които заемат висши държавни длъжности.

"Не смятам, че е толкова непостижимо за държавните ведомства да определят няколко души да проверяват въпросните декларации", посочи Къдрева.

Подобна мярка е записана и в антикроуцпинната стратегия на другата вицепремиерка - Меглена Кунева. Според стратегията инспекторатите към веодмствата ще проверяват декларациите, които и сега попълват държавните служители.

Вицепемиерът Бъчварова  си тръгна през задния вход, с което не даде възможност за допълнителни въпроси.