Лидерите на Германия, Франция и Гърция се разбраха късно снощи да продължат „с висока интензивност“ преговорите за спасяване на последната от фалит, но напредък в тях по същество не постигнаха.

„Беше единодушно решено, че преговорите мужду гръцкото правителство и институциите (Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка) трябва да продължат с голяма интензивност“, каза германски правителствен говорител след като канцлерката Ангела Меркел, президентът Франсоа Оланд и министър-председателят Алексис Ципрас разговаряха два часа снощи след първия ден на среща на върха на ЕС със страните от Латинска Америка и Карибите.

Преди нея обаче Меркел каза пред репортери, че Ципрас не трябва да преговаря с нея и с Оланд, а с институциите. Гърция още не може да се споразумее с тях за бюджетния си излишък тази и следващата година, ставките на данъка върху добавената стойност, реформи в пенсиите и в пазара на труда. По тези въпроси Ципрас се опасява да отстъпи от предизборните си обещания за край на бюджетната строгост, за чието продължаване кредиторите настояват.

„Решихме да увеличим усилията да преодолеем оставащите различия и да преминем, надявам се, към решение в идващия период“, каза Ципрас след срещата.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който отказа да преговаря вчера с гръцкия премиер, все пак се срещна за кратко с него и съобщи, че преговорите ще продължат днес. Вчера Комисията отхвърли последното гръцко предложение по спорните въпроси. Преди това Юнкер упрекна Ципрас, че е изопачил преговорната позиция на кредиторите пред гръцкия парламент.

Днес председателят на германската централна банка, Бундесбанк, Йенс Вайдман  предупреди, че расте рискът от гръцки дефолт в края на месеца, когато изтича сегашната програма за спасителни кредити срещу реформи. Ако замразеният транш от 7,2 милиарда евро по нея не бъде отпуснат на Атина, тя няма с какво да плати следващата вноска към МВФ, чийто падеж е в края на юни.

„Има голяма решимост да се помогне на Гърция“, каза Вайдман. „Но времето тече и рискът и рискът от неплатежоспособност расте всеки ден. Ефектите на заразата от такъв сценарий са със сигурност по-ограничени отколкото в миналото, въпреки че не бива да бъдат подценявани“.

„Главните губещи от такъв сценарий биха били Гърция и гръцкият народ“, добави той.

Ципрас настоява институциите да му направят отстъпки, защото ако страната му фалира и бъде принудена да напусне еврото, веднага щяли да я последват други държави с високо дългово бреме или с проблеми в банковата система като Италия и Испания.

Според рейтинговата агенция Мудис обаче тревогите около Гърция в момента не влияят на дълговете на останалите страни в Еврозоната. Стандард енд Пуърс пък понижиха още рейтинга на гръцките облигации, които са в категорията „боклук“ близо до „дефолт“.

Акциите на атинската фондова борса днес скочиха с 5,6%, а гръцкият банков индекс – с 12% след съобщението, че преговорите ще продължат интензивно.