Финансовите министри от Еврозоната, т.нар. Еврогрупа, започна днес ключова среща в Люксембург - един от последните шансове да отклони Гърция от пътя ѝ към фалит и напускане на общата валута, а вероятно и ЕС. Настроението  преди срещата беше по-скоро песимистично.

"Следващата стъпка, която може да направи сделката вдъхваща доверие трябва да дойде от гръцкото правителство", каза на влизане в заседанието председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, финансов министър на Холандия. Той обаче призна, че "няма много надежда".

"Няма особен оптимизъм сред хората, с които говорих", каза ирландският финансов министър Майкъл Нуунън. "Но има още време и място за дискусия... Много хора разбират, че лоша сделка ще е по-добра от никаква сделка...Алтернативата е да подготвим план "Б".

Миналата неделя Гърция отхвърли последното предложение на институциите - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд - за възобновяване на замразената от август 2014 година програма за спасителни заеми срещу реформи.

Без нея тя не може да посрещне плащане от 1,6 милиарда евро към МВФ на 30 юни, когато времето на програмата изтича и е заплашена от дефолт. Той би я принудил да се върне към предишната си валута, драхмата, с което да напусне Еврозоната. Според договора на ЕС това би означавало да напусне и него.

Крайнолявото правителство на министър-председателя Алексис Ципраспродължава да отхвълря исканията за кредиторите за намаляване на разходите за пенсии (сред относително най-високите в Еврозоната) и за повишаване на приходите от ДДС. Институциите настояват, че това са мерки, без които Гърция не може да гарантира стабилизиране на финансите си, т.е. бюджетен излишък от 1% от БВП тази година и да го увеличава с по 1 процентен пункт годишно до 2018 година.

Те се съгласиха той да бъде значително намален в сравнение с досегашната програма, която предвиждаше той да е 3,5% за тази и 4,5% следващата година. Ципрас твърди, че не може повече да реже  пенсиите и да вдига данъците и ще постигне излишъка с алтернативни мерки. Институциите обаче посочват, че той и финансовият му министър Янис Варуфакис не предлагат нищо конкретно и вдъхващо доверие.

"Задължително е на програмата да може да се вярва", каза на влизане в срещата изпълнителната директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард.

Тя припомни, че Фондът отпуска заемите си с пари на 188-те си държави ационерки и е длъжен да гарантира пред тях, че програмите, срещу които те се отпускат, ще работят. При това условие той винаги е готов да прояви и гъвкавост, каза тя. 

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси продължа да настоява, че "решение е възможно и е абсолютно нужно" и призова Еврогрупата към "хладнокръвна дискусия",  която да запази целостта на Еврозоната. И той обаче подчерта, че това няма да стане без отстъпка от страна на Атина. 

По-рано през деня Лагард предупреди, че ако до 30 юни Гърция не плати вноската си по дълга, на 1 юли "тя ще бъде в дефолт, в недобор към МВФ".

Междувременно Русия съобщи, че няма намерение да спасява финансово Гърция. "Не е имало молби за това,  нямаме ресурси" каза руският заместник-министър на финансите Сергей Сторчак пред Ройтерс в Петербург. Ципрас пристигна по-рано днес там като гост на икономически форум на страните от т.нар. група БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка). Утре той трябва да се срещне с руския президент Владимир Путин, който е домакин на форума. Сторчак каза, че те ще обсъждат руски енергийни проекти в Гърция.

Гръцката централна банка предупреди снощи в изявление, че страната се приближава към дефолт, който може да я изкара не само от Еврозоната, но и от ЕС. Според договора му приемането на общата валута е необратимо, т.е. който се отказва от нея, трябва да напусне Съюза. Това потвърди днес на редовния брифинг на Европейската комисия и нейният говорител Маргаритис Схинас.