Какво ще стане, ако Гърция фалира? Краткият и честен отговор на този въпрос е, че не се знае точно и всичко, което би станало. Затова са денонощните усилия да бъде избегнат Grexit.

Школите на мисълта са разделени на две. Според по-многобройната, на песимистите, фалит и излизане от Еврозоната ще е нова финансова и икономическа катастрофа за Гърция. Тя ще доведе страната до изолация и бедност, Еврозоната - до нов пристъп на дълговата криза, а Европейския съюз - до постепенна дезинтеграция.

Според оптимистите, фалирайки и излизайки от еврото, Гърция ще оздравее. Тя ще се освободи от тежестта на 320-милиардния си дълг и от строгите фискални ограничения в Еврозоната, които потискат растежа. Ще се върне към старата си валута, драхмата, ще я девалвира и така бързо ще възвърне конкурентоспособността си. Износът на страната (в който туристическият продукт има основен дял) ще стане конкурентоспособен. Икономиката  ще е в състояние да привлече инвестиции и да се върне към растеж. Еврозоната ще се отърве от най-негодната си членка и ще може да се съсредоточи върху по-дълбоката си интеграция.

Гръцката централна банка изглежда принадлежи към лагера на песимистите. Миналата седмица тя разпространи съобщение, описващо евентуалния Grexit като апокалипсис.

"Гърция не само ще фалира, но също така ще загуби членството си в Еврозоната и най-вероятно - в Европейския съюз", предрече тя.

"Една управляема дългова криза ...  с ефекта на снежната топка ще прерасне в неконтролируема криза с големи рискове за банковата система и финансовата стабилност", се казва в съобщението на банката. "Излизане от еврото би влошило вече неблагоприятната среда, тъй като последваща остра криза на валутния курс ще вдигне високо инфлацията".

"Това означава дълбока рецесия, драматичен спад в нивата на доходите, експоненциален растеж на безработицата и разпад на всичко, което гръцката икономика е постигнала през годините и особено - на членството ѝ в Еврозоната. От мястото си на член в ядрото на Европа, Гърция ще се види сведена да равнището на бедна страна от европейския юг", предупреди банката.

Какви са основанията на тази прогноза? Преди всичко - изолацията от финансовите пазари на страна, която е неплатежоспособна и с огромен дълг. Тя няма да има никакъв достъп до външно финансиране поради явната си неспособност да връща парите и историята си на лош длъжник. 

Връщайки се към драхмата, гърците биха получили силно обезценена валута. Те внасят 85% от потреблението си. Това означава, че животът рязко би поскъпнал и сегашната бедност би се задълбочила.

Освен от достъп до международно кредитиране страната би била лишена и от европейска солидарност. Тя не би могла да разчита на спасителните механизми на Еврозоната и на Банковия съюз, би изгубила безвъзмездните еврофондове, които в момента са единственото видимо средство способно да подтикне растежа.

Гръцките банки биха загубили спешната ликвидна подкрепа от Европейската централна банка, което би принудило властите да ограничат достъпа на гражданите до влоговете им.

Такъв икономически трус не би могъл да остане само икономически. Той неминуемо би довел до взрив на социално недоволство и политическа нестабилност. Гърците са бунтовен народ. В новата си история например три пъти са премахвали и два пъти са възстановявали монархията, докато накрая останат република, имали са диктатури и гражданска война. По-старите българи помнят бежанците от нея през 1946-47 година. Техните потомци днес са наши съграждани.

Eвентуален Grexit  обаче би бил и исторически прецедент за еврото. Досега Еврозоната не е губила своя членка. Първият финансов ефект би бил кредиторите на Гърция да понесат загуби, т.е. да отпишат бъдещи вземания за общо 320 милиарда евро. След последното опрощаване и преструктуриране през 2012 година 83 на сто от този дълг е в официални кредитори и 17 на сто - у частни. 

Сред официалните кредитори най-голям е делът на европейските правителства, т.е. на техните данъкоплатци - 62 на сто от целия гръцки дълг или близо 200 милиарда евро. Това ще отвори "дупки" в държавните бюджети със съответните последствия- стягане на коланите и ново забавяне на едва възстановяващия се растеж в Европа. 

Същият ефект биха имали и неплатените задължения към частните кредитори. Европейски банки биха се изправили пред загуби, защото биха се видели принудени да отпишат останалите у тях гръцки облигации. За разлика отпреди три години Еврозоната е прекъснала пряката връзка между банковите загуби и държавните бюджети / суверенните дългове. Вече не те, а специален фонд за преструктуриране на банки трябва да попълва тези загуби, за да не тежат те на националните дългове и дефицити. Този фонд се натрупва постепенно от отчисления на банките в Еврозоната. Ако се наложи той да бъде използван, преди да е стигнал пълния си капацитет, той ще трябва да заеме пари от международните финансови пазари. 

По-заплашителна от загубите на правителствата и на банките изглежда евентуалната реакция на финансовите пазари. Когато в края на миналата седмица разговорите между Гърция и институциите се провалиха, рисковите премии по облигациите на най-задлъжнелите страни в Еврозоната (като например Италия) започнаха пак да растат. Наистина Еврозоната вече има постоянен спасителен фонд - Европейския механизъм за стабилност, Европейската централна банка се зарече преди три години "да направи всичко необходимо", ако се наложи друга държава от общата валута да бъде спасявана, но италианският дълг е близо седем пъти по-голям от гръцкия - над 2 000 милиарда евро.

Не по-малко разрушителен от финансовите ефекти на евентуалния Grexit  би бил моралният. Той би означавал, че европейската интеграця не е необратим процес, както е записано в Договора на ЕС, че еврото е клуб с динамично членство - един влиза, друг излиза - и че следователно утре може и да го няма. И след като Еврозоната е твърдото ядро на ЕС, неговата носеща конструкция, и той самият е несигурен като проект.

"Излизането на Гърция от еврото не е решение. Ако приемем, ако Гърция приеме, ако другите приемат тя да излезе от солидарността и благоденствието, които представлява Еврозоната, бихме били изложени на много опасности, защото особено англоаксонският свят би се опитал да направи всичко да разтури Еврозоната ритмично, продавайки я "апартамент по апартамент", каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в лекция пред Католическия университет в Льовен  на 5 май. 

Grexit-ът би поставил и правен казус: може ли да държава напуснала еврото да остана в ЕС? Според Европейската комисия не може, защото приемането на общата валута е необратимо. Няма предвиден механизъм за излизане от нея. Има само за напускане на ЕС. Съчетано с британския референдум за излизане или оставане в ЕС, това би поставило под въпрос бъдещето на обединена Европа. 

Дори и Гърция и Великобритания обаче да останат в ЕС, до решението на въпроса Европа ще живее в несигурност, т.е. кризата няма да си отиде.

Възможното излизане на Гърция би било голяма победа за еврофобските и евроскептичните партии. На фона на масовата умора и недоволство от остеритета (кризисния режим на икономии) то  би било пример, че има и друг път, че щом гърците могат, защо пък ние да не можем. Не е изключено то да даде тласък на нова вълна на популизъм в Европа, който би я дестабилизирал и отклонил от реалния ѝ дневен ред - инвестиции, растеж, работни места, засилване на демократичната ѝ легитимност. Това би било покана към Русия да се опита да си върне загубените в края на Студената война геополитически позиции. 

И тук в най-голяма опасност са новоприсъединилите са страни от Източна Европа, включително България, които са икономически крехки, енергийно и суровинно зависими, с неукрепнали демокрации, с относително силни носталгични и реставраторски настроения и периферни спрямо интересите на т.нар. "стара Европа".

При сценарий, в който Гърция фалира, напуска еврото, но ЕС намери начин да я запази като своя членка, поведението ѝ би било непредвидимо. Тя има право на вето по ред решения, които изискват единодушие - например режима на санкции срещу Русия, или въпросите на миграцията и убежището. Да не говорим, че подобно поведение може да се пренесе и в НАТО, където решенията също се вземат с единодушие. Едва ли руският президент Владимир Путин би сънувал по-голям подарък.

Крайнолява, радикализирана, обзета от национализъм, православна солидарност и антизападни настроения Гърция, може да бойкотира и да блокира ЕС и да се окаже, че тя ще му струва по-малко вън, отколкото вътре. Засега обче изглежда обратното -  че компромис с една несъвършена, нефункционална, но доволна Гърция в ЕС ще му излезе по-евтино от недоволна Гърция навън.

България няма интерес от Grexit. Рязко обеднял и дестабилизиран съсед ще е проблем за нашата страна. Не само заради отрицателния ефект върху двустранната търговия и инвестиции, но и заради социалните и политическите последици от икономическите кризи - престъпност, миграция.

Най-големите непосредствени страхове у нас буди бъдещето на клоновете на гръцки банки у нас. Президентът Росен Плевнелиев увери, че те са отделнидружества, които са регистрирани у нас, подчиняват се на българското законодателство и са добре капитализирани. Клоновете на гръцки банки в България не могат да прехвърлят пари на дружествата си майки в Гърция без разрешението на БНБ.

В същото време е трудно да се забрави как БНБ се справи със задълженията си не регулатор вслучая с Корпоративна търговска банка. Освен това няма гаранции срещу масова психоза сред вложителите и теглене на влогове от клоновете на гръцки банки у нас в случай, че Гърция фалира. Загубеното в случая с КТБ доверие може да се окаже фактор в подкрепа на такава психоза.

Най-дълбоко последствие за България от евентуален Grexit би било моралното. Евентуалните последици от разколебаване на доверието в Европа като стратегически избор след десетилетия лутане в преход биха били трудно измерими.

Гръцките уроци вече допринесоха за проект за по-интегрирана Еврозона - със свой бюджет, финансово министерство, икономически правила и механизми за демократично вземане на решения. Лидерите на европейските институции го представиха на публиката вчера и държавните и правителствените ръководители ще го обсъдят в четвъртък и в петък.

Това определено е проект за Европа на две скорости, съставена от ядро и периферия, която трябва да е реалност след десет години. България, излишно да се обяснява, е в периферията. Възможният Grexit би поставил още по-остро необходимостта от избор между двете Европи, което значи поредно разделение в българското общество.