Три дни остават на Гърция да стигне до споразумение с кредиторите си и да избегне банкрут, който би я изхвърлил извън Еврозоната.

Два кръга преговори между министър-председателя Алексис Ципрас и шефовете на институциите завършиха без резултат вчера в сградата на Еврокомисията Берлемон билдинг. Първата зае целия следобед, а втората започна в полунощ българско време и свърши два часа по-късно. Между тях имаше безплодно едночасово заседание на финансовите министри от Еврозоната (Еврогрупата), които решиха да се съберат отново днес в 2 часа българско време в очакване на пробив на преговорите в Берлемон. Два часа по-късно започват да пристигат държавните и правителствените ръководители от ЕС за двудневна среща на върха.

Нейната програма е претоварена - миграционната криза, предстоящият референдум за членството на Великобритания в ЕС, бъдещето на Общата европейския политика за сигурност и отбрана, доизграждането на Икономическия и валутния съюз. Очаква се обаче Гърция да засенчи всички тези точки и да заеме централно място, вероятно с отделни заседания на 19-те лидери от Еврогрупата.

Според изтеклата в социалните мрежи информация от преговорите остават противоречия в ключови области - данъци, пенсионна реформа, пазар на труда заплати в публичния сектор, отваряне на затворените професии и инвестиции.

Общият проблем е, че МВФ, един от основните кредитори на Гърция, не приема правителството да си върже бюджета предимно за сметка на увеличени данъци, а настоява за още рязане на разходи. 

"Не може да построите програма само върху повишена събираемост на данъците, както слушахме през последните пет години с много малко резултат", каза изпълнителната директорка на фонда Кристин Лагард.

По-нататъшно намаляване на разходите би принудило Ципрас грубо да наруши обещанията, с които спечели предсрочните избори на 25 януари и с които вече направи някои компромиси, съгласявайки се например да посегне на най-големите пенсии. Освен това преди завършването на сегашната програма кредиторите не искат да чуят за нови дългови облекчения, които бяха един от главните лозунги на крайнолявата му партия СИРИЗА. В нейната парламентарна група и сред коалиционните ѝ партньори "Независимите гърци" вече се надига вътрешна опозиция, която заплашва да гласува против евентуалното споразумение.

"Искането на кредиторите да върнат унищожителните мерки пак на  масата показва, че изнудването на Гърция стига кулминация", каза парламентарният говорител на СИРИЗА Никос Филис пред гръцката телевизия "Мега". "Не може да има сделка без съществен текст и специфични стъпки по въпроса за дълга", заяви министърът на труда Панос Скурлетис пред държавната телевизия ЕРТ.

На 30 юни (идния вторник) Гърция трябва да плати 1,6 милиарда евро вноска по дълга си към МВФ. Правителството ѝ няма пари за това. Единственият начина да ги получи, е кредиторите да възстановят спасителните заеми за страната, последният транш от които (7,2 млрд. евро) е замразен от миналия август. За да направят това, трябва споразумение за реформи, което е предмет на сегашните преговори. 

Ако него го няма до събота, шансовете страната да избегне фалита са малки. Сделката трябва да бъде одобрена от гръцкия парламент, където подкрепата да нея вече е несигурна. Тя трябва да бъде ратифицирана от останалите 18 страни в Еврозоната, в някои от тях с парламентарни гласувания, за които остава много малко време. Гръцките депутати трябва освен това да приемат закони за прилагането ѝ. Чак след това страната им може да получи парите.

Ако това не стане, идната сряда Гърция ще бъде в дефолт по дълга си към МВФ. Очакваните последствия са паническо теглене на влогове от банките, затварянето им и излизане на страната от Еврозоната - събитие с трудно предсказуеми последствия както за Гърция така и за общата европейски валута.