Битката при Гетисбърг, водена между 1 и 3 юли 1863 г. край едноименното градче в Пенсилвания, е най-голямата битка в Западното полукълбо и повратна точка в Американската гражданска война.

Гетисбърг през 1863 г., поглед от Лутеранската семинария.

Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор Джордж Мийд отблъсква атаките на Конфедеративната Армия на Северна Вирджиния под командването на генерал Робърт Лий, който е принуден да приключи похода си в територията на Съюза.

След успеха си при Чансълърсвил през май 1863 г. Лий повежда армията си през долината Шенъндо за второто си нахлуване на територията на Севера, надявайки се да завземе Харисбърг, Пенсилвания или дори Филаделфия и да повлияе на политиците от Севера да преговарят за мир. Подтикван от президента Ейбръхам Линкълн генерал-майор Джоузеф Хукър придвижва армията си между армията на Лий и Вашингтон, но в самото навечерие на битката е сменен с генерал-майор Джордж Мийд.

Генералите Джордж Мийд и Робърт Лий.

Сблъсъкът между двете армии започва на 1 юли 1863 г., когато предни части от армията на Лий се натъкват на кавалерийска част от армията на Мийд близо до Гетисбърг и започва сражение. Ниските ридове на северозапад от града са защитени отначало от кавалерийска дивизия на Съюза, но скоро са подкрепени от два пехотни корпуса. Два големи пехотни корпуса на Конфедерацията обаче ги нападат от север и северозапад, разбиват набързо разгърнатите линии на Съюза и изтласкват защитниците през улиците на града към хълмовете южно от него.

Войник, убит от артилерийски огън близо до Уийтфилд.

На втория ден от битката, 2 юли, по-голямата част от двете армии се е събрала. Съюзната линия е разположена в защитна позиция с форма на рибарска кука. Лий започва силна атака срещу левия фланг на Съюза и ожесточени боеве се водят на хълма Литъл раунд топ (Малкият объл връх) и местностите Уийтфийлд (Житната нива), Девилс ден (Бърлогата на дявола) и Пийч орчард (Прасковената градина). На десния фланг на Съюза са насочени нападения срещу хълмовете Кълпс хил (Хълма на Кълп) и Семетери хил (Гробищния хълм). Въпреки значителните загуби по целия фронт, защитниците от Съюза удържат позициите си.

Тялото на Конфедеративен снайперист в Девилс ден (Бърлогата на дявола), снимка от 6 или 7 юли 1863 г., направена от Тимъти О'Съливан.

На третия ден от битката, 3 юли, боят се подновява на Кълпс хил, а на изток и на юг се водят кавалерийски боеве, но основният щурм на 12 500 войници от Конфедерацията е насочен срещу централните позиции на Съюза на Семетери ридж (Гробищния рид). Щурмът е отблъснат от пушечния и артилерийския огън на защитниците.

"Реколтата на смъртта". Убити северняци, заснети на 5 или 6 юли 1863 г. от Тимъти О' Съливан.

На 4 юли двете армии погребват убитите и прибират ранените, а на 5 юли Лий отвежда армията си на мъчителен поход обратно към Вирджиния. Между 46 000 и 51 000 са жертвите на битката от двете страни.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив