Гърция е разделена почти поравно преди драматичния референдум вдругиден. Той обаче  разделя и българите. Това е естествено – въпросът всъщност е „да“ или „не“ на Европа и засяга всички нейни граждани. По този повод ето няколо опорни точки на СИРИЗА, партията на радикално левия министър-председател Алексис Ципрас, които намират широк отзвук у нас.

1. Гърция положи много усилия. Остеритетът не помага

Числата говорят друго. Всички икономики с програми (Ирландия, Португалия, Кипър, Испания) се върнаха към растеж, в Ирландия – над 4 на сто от БВП. Разликата е, че освен да режат разходи, тези страни направиха и структурни реформи. Държавите им станаха по-функционални, а икономиките им – по-конкурентоспособни. Бюджетните разходи на Гърция на глава от населението излизат почти 8100 евро на човек, посочва американският икономист Стив Ханке. В Еврозоната средният им размер е едва 6100 евро. Гръцките разходи са с 20 на сто по-високи отколкото средните за 28-те страни от ЕС и с 60 на сто над тези в 16-те държави, присъединили се към ЕС след 1993 година. Освен това в прекъснатите от Гърция преговори тя получи предложения за значително намаляване на първоначално предвидените в програмата ѝ фискални усилия.

2.МВФ каза, че няма да мине без ново опрощаване на дълг, Европа не иска, предлага същия тъп остеритет.

Тук има едно премълчаване и една лъжа. В изтекла вчера чернова на доклад на МВФ наистина се казва, че и при най–оптимистичен сценарий с 4 на сто от БВП годишен растеж, гръцкият дълг няма да е устойчив през 2022 година, че ще трябва ново опрощаване и над 50 милиарда евро нови спасителни заеми. Ципрас изтълкува това като подкрепа на своята теза, но удобно пропусна един ключов израз – „при липса на реформи“. На европейските кредитори е ясно, че няма да мине без нова „подстрижка“. Само че това е политически несмилаемо,  защото тя вече нява да е за сметка на частните банки, а на данъкоплатците, които държат 62 на сто от гръцкия дълг след сделката отн 2012 година. Изложеността на Испания на гръцки дълг е равна на 2,78 на сто от нейния БВП, на Малта – на 3,03 на сто, на Словения – 3,06 на сто. И трите страни бавно се възстановяват от финансови кризи и тежки периоди на остеритет. Логиката на Атина е, че проблемът не е неин, а на кредиторите. Ако те не ѝ опростят още, ще загубят всичките си вземания. Само че доверието в Гърция е вече разрушено до основи. Няма никаква гаранция, че ако и този път ѝ отстъпят, тя ще се хване за реформи и ще започне да се връща към платежоспособност.  Институциите – Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ – включително и в последното си предлолжение, което Ципрас отхвърли, подчертаха, че ако завърши сегашната си програма успешно, слагат въпроса за дълга на масата. Те искаха да видят и да покажат на данъкоплатците си някаква воля и ангажимент за реформи от гръцката страна. Тя обаче едно си знаеше и едно си баеше:  вие първо опростете, пък после ще видим. Американските нобелови лауреати могат да пишат каквото искат за остеритета, но на избори няма да се явяват те, а Ангела Меркел, Франсоа Оланд и останалите им 16 колеги от Еврозоната.

3.Ако ни изхвърлите, ще убиете еврото и „мечтата за Европа“

Еврото е по-вероятно да „умре“, ако продължава да толерира слабите си играчи и създаваните от тях вътрешни дисбаланси. Питайте пазарите. Те реагираха спокойно на вестта за референдума. Не се забелязват предсмъртни гърчове на единната валута. Затова пък в Атина има затворени банки, митинги пред банкоматите и опразнени супермаркети. Това не е криза на еврото, на управление в нарушение на неговите правила. Не Гърция има проблем заради Европа. Европа има проблем заради Гърция. „Застрашените“ Италия, Ирландия и Португалия не са се запътили подир Ципрас и компания, тъкмо наопаки. Италианският премиер Матео Ренци нарече референдума грешка. Френският еврокомисар Пиер Московиси определи поведението на Ципрас като „измамнически покер“, „краткосрочни сметки“, „идеологически инат“ и се обяви за „да“-лагера. А доскоро Ренци и Московиси бяха сред най-добронамерените към Гърция.  Катастрофичните прогнози за разпадане на еврото след евентуално гръцко напускане изобилства в проправителствените руски медии. Ето как обяснява това Евгения Албац, главна редакторка на сп. „New Times“: „Това е точно, което Съветите правеха, това е точно, което КГБ правеше през Студената война, когато използваха страни и правителства, особено бедни, в тяхната война срещу западната цивилизация“. Преувеличени слухове за смърт на еврото имаше още през 2011 и през 2012 година. Животът ги опроверга до един. Еврозоната се връща към растеж и прие три нови членки. Що се отнася за „мечтата“ за Европа, тя отдавна е умряла. Поне мечтата за Европа като за вечен безплатен обяд. Днес Европа не е мечта, а сурова реалност и работи по фискален и политически съюз. Второто значи, че една страна няма да може да изнудва останалите със „суверената воля на народа“ си, присвоена от група радикали в разрез с международните задължения, които е поела и правилата, под които се е подписала.

4. Банките имат същата вина. Да си поемат загубите

Повечето от спасителните заеми отидоха да спасят "алчни банкери" в Европа, които бяха финансирали предишните олигархични управления в Гърция. Ние няма да плащаме техните дългове. А кой да ги плати? Данъкоплатците на останалите държави от Еврозоната? "Алчните банкери" през 2012 година пиха една голяма студена гръцка вода - подстрижка на вземанията им със 107 милиарда евро. Банките не са митични "харпии", които пият кръвта на гръцкия пролетариат. Те са институции, без които няма икономика. В тях са спестяванията на стотици милиони европейци, капиталите на хиляди фирми, без които създават работни места и доходи. Гърция е членка на на ЕС от 1981 година. Това означава, че тя е демокрация и свободно избира правителствата си. В този процес избрани и избраници поделят отговорността. Гърция е пример колко струва погрешно пуснатата бюлетина.

5.Не искаме Шойблевото евро

Ципрас заяви в телевизионен адрес, че „не приема възгледа на (Волфганг) Шойбле (германския финансов министър), че еврото означава бедност, остеритет и социална катострофа“. Еврото наистина означава това, ако го приемеш, без да можеш да го носиш. Гърция е нефункционална и твърде скъпа държава при това с неконкурентоспособна икономика. (Вж. т.1) Там е първопричината за лавинообразното ѝ задлъжняване. Дори днес да ѝ опростят всичко, след няколко години тя пак ще е до шия в дългове. Това не е следствие от „мързела“ на гърците, което е расисткото и дясно популистко разбиране, а традиционно лошото управление на държавата им.

6. Кредиторите потъпкват европейските принципи на солидарност, суверенитет, демокрация

Само че солидарността върви под ръка с отговорността, а демокрацията е неразделна от върховенството на закона. А то пък изисква да спазваш договорите. Включително - тези за заеми.

7. Ние защитаваме държавния суверенитет и националното достойнство

В нощта на дефолта към МВФ (30 юни срещу 1 юли) „Вима“ написа в редакционна статия, че националното достойнство на гърците е умряло на опашките пред банкоматите. Шойбле днес предупреди в „Билд“, че ще преговаря за нова гръцка програма само след одобрение от парламента на страната си – Бундестага. Т.е. въпросът за спасяването на давещата се Гърция е в ръцете на немските депутати. И Ципрас направи това с решението си за референдум. Какъв суверенитет само, и какъв защитник! Шефът на техническия му преговорен екип Евклидис Цакалотос днес призна, че са свикали рефендума, защото споразумение с кредиторите е щяло да разцепи депутатите на СИРИЗА и нямало да мине през парламента. Значи целта не е била да спасят Гърция от фалит, а парламентарната си група от разцепление и правителството си от падане. Какво общо има това със суверенитета и достойнството? Още по време на преговорите лидерите на две опозиционни партии – ПАСОК и „Потами“ – предложиха на Ципрас своите гласове, ако СИРИЗА се разцепи, само и само да има сделка и страната да не фалира. Той отказа. Целувание с опозицията? Отнюд, никогда, до гроба! За сведение на твърдящите, че СИРИЗА е модерна европейска левица, това е нафталинен пример на левосектантско поведение в наши дни. Сега Ципрас е сам с фанатизма си и с фалиралата си държава.

8. „Не“ ще засили позициите ни

Това е продължение на фазата на отричане на реалността от точка 6. Какви позиции? Гърция вече няма позиции. Тя има свалени до глезените гащи - 320 милиарда евро неплатим дълг, по който е в дефолт, хазна без пукнат грош, опразнени банки. Отрязана е от външно финансиране. ЕЦБ държи щепсела на банковата ѝ система, а оттам - и на вътрешната стабилност на страната. На цяла Европа ѝ е писнало от от гърците. Юнкер им каза, че ако гласуват с „не“, позициите им ще бъдат „драматично отслабени“. В отговор Ципрас пак призова да гласуват с „не“ срещу „изнудването“ и така да излязат в понеделник по-силни срещу него. Там, където трябва здрав разум, има героическа поза; там където трябват аргументи, има лозунги и заклинания. Хората чакат от министър-председателя решения, той им дава телевизионни обръщения и ги призовава да решат вместо него с бюлетина „не“ в ръка. Гледам го и си спомням за нагледната агитация от времето на късния соц: „Срещу ядрената заплаха – нови трудови успехи!“ Липсата на връзка с действителността и с главния мозък е същата. Само трудовите успехи липсват. Май в Гърция е твърде горещо за тях. А и от какъв зор да се труди човек, който толкова дълбоко и непоколебимо вярва, че с вишегласие и с европейската солидарност всичко се оправя?