Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Всички врагове и приятели на Путин вече двайсет и пет години, откакто той е на върха на властта, го смятат за голям късметлия. Въпреки всички изпитания, на които беше подложена президентската му душа, като се почне от първите години на управлението му, когато тепърва прохождаше, и се свърши със сегашната му среща с Тръмп, който мило го нарече smart guy, и въпреки войната, която натрапи на Украйна, и политическата изолация от страна на Запада, този късметлия царува с огромно умение и още по-огромно самоудоволствие. На 73 той е, както се казва, свеж като краставичка. И замисля политическото безсмъртие на собствената си диктатура.

Срещата с Тръмп беше за него наистина много полезна. На първо място – за царското му положение в Русия. Сега вече руският народ наистина ще разбере, че нашият цар е прав. Прав и във войната, и в държавната си политика спрямо опозицията, тези нови „врагове на народа“.

Американците се прекланят пред бизнес сделките, а руснаците – пред символите. Сега се оказва, че в Аляска не е сключена никаква сделка, обаче символите в Русия са на възбог. Като се почне от червения килим, постлан от американски войници пред Путин. Той кацна в Америка не като военен престъпник, за какъвто го смятат почти повсеместно в Европа, а като почетен гостенин под аплодисментите на американския президент. Или пък следната символична подробност: от летището Путин се вози заедно с Тръмп в лимузината на американския президент. Това не е планирано, това е импровизация, това е моментът, когато двама суперсамолюбиви мъже с общите ценности на гаменчета  си признават, че се „уважават“ - така се казва на руски. Руският гостенин обаче в крайна сметка всъщност унизи американеца. Ако има уважение, значи трябва да има резултат. А ако няма резултат, значи домакинът не заслужава уважение. Тръмп с безизразно лице реши да не кани Путин на гощавка след преговорите – тоест призна, че е загубил, обиди се и се разсърди.

В методическото указание, написано от администрацията на руския президент и разпратено до подвластните му СМИ-та още преди  срещата „на върха“, еднозначно се казва, че властите в Украйна са „недоговороспособни“, че диалогът с тях е „изчерпан“, което вероятно Путин е посочил на Тръмп. „Украйна игнорира всички мирни предложения от страна на Русия“, пише в указанието.

След такова указание срещата вече нямаше никакъв смисъл за американската страна, но тя или не знаеше за него, или го беше „игнорирала“ - и в двата случая това е доказателство за лоша подготовка, за недостига на специалисти по Русия около Тръмп.  Колкото до другата страна, там всичко е обмислено внимателно, до последната подробност. Министърът на външните работи Лавров цъфна в Аляска с тениска със символичното СССР. Този дипломат, направил кариера в либералните времена на сбогуването със СССР, днес изтъква лелеяната си мечта за завръщането на Съветския съюз – с Украйна и Беларус на  първо място, разбира се. А пък на пресконференцията прекият му началник – след три години и половина кървава баня, в която бяха убити и ранени и от двете страни милион хора – все така спокойно  говори за „братския“ украински народ. Но какво се крие зад тези думи? Радост! Радост, че Тръмп е забравил за санкциите срещу Русия, че Путин може спокойно да си продължи войната заедно с приятелчетата си от Китай и Северна Корея. Понеже всичките тия европейски политически дейци са кръгла нула: след като Путин е излязъл от американската изолация, за него те са политически лилипути.  В синхрон с Путин и Тръмп разсъждава за подобряването на двустранните отношения, а в края на поканата на Путин Next time in Moscow, отговаря с нещо неясно-положително.

На дадената пресконференция Путин, разбира се, не забрави да спомене и че навремето Аляска е била част от Руската империя, и че очевидно през 1867 година е продадена по недомислие на САЩ за смешните 7,2 милиона долара. Впрочем, трябва да ви кажа, че руските „колонизатори“ в Аляска са били съвсем малко, около 800 души, предимно ловци на животни за ценни кожи, и Александър Втори е трябвало да продаде Аляска, за да не се озове в ръцете на неприятелката на Русия Великобритания.

Путин започна срещата си с Тръмп с думите „Добър ден, съседе“ - и наистина, разстоянието между руския остров Голям Диомид и американския Малък Диомид в Беринговия проток е по-малко от четири километра. Не чак толкова отдавна бях на Малък Диомид и разбрах, че между тези два острова е най-голямата времева разлика на света: когато на американския остров е пладне в понеделник, на руския е вторник, 9 сутринта. Някъде по глобуса би трябвало да има шев за смяна на дните, но все пак е странно, че на два съседни острова руснаците тепърва закусват, а американците вече обядват, при това вчера. Как да се разберем при това положение, а?

Този въпрос си остава все така актуален. За да намери възможност да се договори с Русия, Америка, и до известна степен и Европа, трябва да имат сериозни екипи от експерти по Русия, които да могат да водят сериозни преговори с моята страна. Иначе всичко това прилича на абсурдна трагикомедия.