С “Не”-то на референдума в Гърция зад гърба си Алексис Ципрас е решен да постигне по-добра сделка с кредиторите. Твърде рядко някой политик се е мамил така, както гръцкия премиер. Сега изглежда неизбежно излизането на Гърция от еврото и пътят натам ще е труден.

С какво голямо удоволствие щях да напиша коментар, ако гърците бяха казали “да” на програмата за реформи. Щях да напиша, че това “Да!” показва, че един народ е по-мъдър от неговите лидери. Една страна отправя зов: “Не ни оставяйте сами с политически безотговорните Ципрас и Варуфакис и с техните повече или по-малко корумпирани предшественици!”

И тогава щях да напиша, че останалите държави от Еврогрупата трябва да чуят този зов и да направят достойно предложение, което по същество да съдържа следното: преструктуриране на дълга, което да даде глътка въздух на Гърция. Като насрещен ход Атина да се откаже от трупането на повече дългове.

Но гърците гласуваха с “не”, при това неочаквано категорично - над 61 на сто. Те укрепиха гърба на тяхното правителство на СИРИЗА, давайки вяра на обещанията му: при подкрепа за кабинета с едно “не” бързо ще се стигне до добра сделка с кредиторите.

Тази позиция се нарежда сред многото кухи обещания на СИРИЗА. Може би точно до онова заклинание, че вече богатите гърци ще бъдат призовани към касите, а не бедните. Или пък, че бързо ще се сложи край на шуробаджанащината в страната.
Премиерът Алексис Ципрас все още има напълно погрешна преценка за настроението в Европа. Та кой сред правителствените ръководители на държавите от Еврогрупата след гръцкото “не” на курса на икономии и реформи би имал политическа воля да се ангажира с трети помощен пакет? И то във време, когато Европейската централна банка окончаетлно ще бъде принудена да преустанови спасителните кредити за гръцките банки и така ще ги изпрати към фалит.

Дори при едно “да” на гърците за реформите времето за нова спасителна мисия би било крайно ограничено. Сега при “не” такава мисия изглежда безнадеждна.

Останалите държави от валутния съюз все някак ще го понесат, особено Германия. За Гърция обаче настъпват горчиви седмици. С рухването на банките икономическият живот практически ще замре. Може би ще бъдат въведени купони като някакъв заместител на валутата? Може би гърците временно ще се върнат към натуралното стопанство – стока срещу стока? Или пък ще приемат твърде скъпото доброволно излизане от Еврозоната, от която юридически не могат да ги изхвърлят? Може би гръцката Национална банка на своя глава просто ще започне да печата евро?

Отсега нататък в Гърция всичко е възможно. Нищо обаче не е добро.

Кристиан Рикенс завежда икономическия ресор на онлайн изданието на “Шпигел”, откъдето препечатваме неговия коментар.