И така, Гърция, майката на демокрациите, се произнесе: Не на остеритета, кредиторите да платят.

Сега е ред на по-младите европейски демокрации, които са и главните кредиторки на Гърция, да си кажат думата.

Това ще стане във вторник, на среща на върха на държавите от Еврозоната, а преди това – на заседание на финансовите им министри – Еврогрупата.

Каква е фактическата обстановка ден преди тях?

Гръцкото правителство спечели в неделя убедителен вот на доверие от избирателите – 61% от тях гласуваха с „не“, както то ги призова.

Министър-председателят Алексис Ципрас заяви, че това му дава силен мандат за преговори, от които той очаква бързо споразумение.

Ципрас призова за единен фронт на политическите сили зад националната позиция за преговорите. Лидерите на управляващата СИРИЗА и на опозиционните партии излязоха с обща декларация в подкрепа на усилията за постигане на сделка.

Министър-председателят смени финансовия си министър Янис Варуфакис с досегашния шеф на техническия екип в преговорите Евклидис Цакалотос, досегашен заместник-министър на външните работи.

Ципрас позвъня на германската канцлерка Ангела Меркел и ѝ обеща във вторник да представи предложение за сделка.

След това той си говори по телефона и с руския президент Владимир Путин, както правеше в други ключови моменти на досегашните преговори.

Европейските лидери и институции отчетоха волята на гърците и заявиха, че ще я зачетат.

Заедно с това те отбелязаха, че тя не решава въпросите за катастрофалното финансово състояние на страната и за разрушеното доверие у партньорите.

Европейската комисия в лицето на председателя си Жан-Клод Юнкер заяви, че се консултира с „демократично избраните“ лидери на останалите 18 страни от еврото за бъдещите стъпки спрямо Гърция.

Очаква се той да обяви позицията си в реч пред Европейския парламент в 9,30 часа българско време във вторник.

Заместникът му Валдис Домбровскис отбеляза, че с вота си гърците „са разширили пропастта“ между тях и партньорите и че въпросът на референдума не е бил коректен, защото е бил по предложение вече отхвърлено от Ципрас, което също така не е отразявало фазата на преговорите, от която той изтегли екипа си.

Досегашната програма за Гърция е приключила. За нова трябва мандат от Еврогрупата и Комисията очаква преговорите да са трудни, каза Домбровскис.

Същото заяви Щефен Зайберт, говорителят на Меркел: „Към момента предпоставките за нов спасителен пакет не са налице“.

Подобно послание дойде и от председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум: Гръцкото "не" "не ни приближава до решение веднага. Всъщност, когато предложения биват отхвърляни, това прави нещата само по-трудни... Ще видим дали стъпка по стъпка можем да спасим процеса". 

Пазарите реагираха спокойно на резултата от референдума. Рисковите премии по дълговете на уязвимите членки на еврото се качиха по-малко отколкото в по-спокойни дни от предишните месеци. Те са далече от тревожните стойности от 2011 и 2012 година.

В същото време финансовото положение на Гърция продължи да се влошава. Правителството не удържа на обещанието си да отмени капиталовия контрол. Банките остават затворени, а тегленията ограничени още седмица.Европейската централна банка запази ограничена ликвидната подкрепа за гръцките банки.

Британският финансов министър Джон Озбърн предупреди, че ситуацията може рязко да се влоши: "Ако няма сигнал, ...че Гърция и Еврозоната са готови пак да седната зад масата, можем да очакваме финансовата ситуация в Гърция да се влоши бързо...Трябва да сме реалисти, изгледите за щастлив изход от тази криза за съжаление намаляват“.

Анализ

Ципрас се опитва да възстанови доверието на партньорите към Гърция, което свикването на референдума накърни.

Показател за това е оставката на екстравагантния Варуфакис, марксист с шалче от „Бърбъри“, както го описа в туитър негов колега от Еврогрупата.

Варуфакис е в обтегнати отношения с всички в нея и с изпълнителната директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Той обвини тях и Европейската централна банка в „изнудване“ и „тероризъм“, след като правителството се видя принудено да въведе капиталов контрол.

Думите му може да са помогнали но όχι-то, но не създават добра позиция за подновяване на преговорите с конструктивен дух.

Цакалотос има репутация на по-умерен и по-сговорчив технократ. Той водеше техническите преговори до нощта на 26 юни, в която Ципрас му нареди да ги напусне и обяви референдума. Той има по-голям шанс да възстанови диалога.

Ципрас се опитва и да придаде на позицията си допълнителна легитимност. Освен с масивния вот,той ще дойде в Брюксел с декларация подкрепена от управляващи и опозиция.

Ципрас пак демонстративно размахва руската карта, макар това досега да не е повлияло видимо на преговорите.

Ципрас не се отказва от опитите да постигне споразумение направо на политическо ниво, заобикаляйки задължителното предварително техническо, където предлаганите от неговото правителство алтернативни мерки досега бяха единодушно отхвърляни.

Никога досега обаче нито Еврогрупата, нито държавните лидери от Еврозоната, не приеха да си стиснат ръцете с него, без да имат оценката на институциите – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд – от преговорите на техническо ниво.

След приключването на предишната програма такива вече няма. За да започнат, трябва мандат от Еврогрупата. Ще го даде ли тя е голям въпрос.

Там търпението на ред държави към Атина, особено на по-малките и изложени на гръцки дълг, е изчерпано и може да се окаже, че липсва необходимото единодушие за преговори по нова програма.

Министър-председателят на Словения Миро Церар днес предупреди, че ако предложенията на Атина са като досегашните, страната му няма да ги приеме.  

Процедурата за нова програма е дълга. Ако Еврогрупата даде мандат за преговори с гръцкото правителство на Комисията и на Европейската централна банка, те трябва да проучат актуалното положение на страната и да докладват за него пред Еврогрупата.

Тя трябва да се съгласи за размера на необходимата финансова помощ от Европейския механизъм за стабилност, продължителността ѝ и условията за нея.

Тези условия ще са по-тежки от досегашните заради влошеното финансово-икономическо положение на страната и на нарушеното доверие у партньорите, предупредиха и Дейселблум и Домбровскис.

Ако изобщо бъде  приета от Еврогрупата, програма трябва да бъде одобрена от всички държави в Еврозоната, в част от тях - с гласуване в парламентите им.

Това прави съдбата ѝ непредсказуема. Както гърците казаха „όχι“ на германците, така и германците могат да кажат nein на гърците.

Няма никакви гаранции, че всичко това може да приключи в оставащите две календарни седмици до 20 юли, когато Гърция трябва да направи следващото си плащане по външния си дълг – от 3,5 милиарда евро към Европейската централна банка.

Държавата вече е в дефолт към МВФ и към Европейския инструмнент за финансова стабилност.

Освен външния дълг не е ясно дали правителството ще може да плаща заплати и пенсии, да поддържа основните обществени услуги.

Дефолт и към ЕЦБ ще направи невъзможно по-нататъшната ѝ ликвидна подкрепа за гръцките банки, от което следва финансов колапс и вероятно преминаване към платежно средство различно от еврото.

Ципрас може да отстъпи. Гърците, гласували отрицателно, едва ли разбират деветте страници технически текст на проекта за споразумение, който отхвърлиха.

Теоретично нищо не пречи на премиера им сега да поднесе на кредиторите по-приемлив за тях проект, обосновавайки се у дома с променената ситуация, жизнената необходимост от споразумение и нуждата от междупартиен консенсус .

Той вече даде на привържениците си символична „победа“ над остеритета и в техните очи ще преговаря от позицията на победител с „победената“ Европа. За какво точно – това са подробности за Цакалотос.

Ципрас дотолкова влоши положението на страната си, че сега и най-малката милост от страна на кредиторите може да представи у дома като нова „историческа“ победа. Например, ако му дадат пари да отвори пак банките.

С референдума той може и да е влошил докрай положението на Гърция, но циментира властта си. Сега народът му и пепел да яде, той има зад гърба си 61% подкрепа.

Дясно мислещите коментатори в европейския печат отбелязват, че на референдума гърците имаха да избират между две злини и избраха по-голямата. Но в подобно положение са останалите държави от Еврозоната и европейските институции.

Техните ръководители трябва да изберат да позволят ли да се отчупи парче от общата валута, или да я запазят цяла с цената на безпринципен и деморализиращ компромис с ляво популистко правителство, което нарушава демонстративно правилата и не само ги нарушава, но иска и да ги пренапише.

Европа, нейните държави и инстуции, се изправят пред въпрос, който през цялата дългова криза заобикаляха: Какво правим със страна, която гласува против нас, чиито граждани казват: Не ви искаме, искаме друга Европа? Но в същото време настояват да останат в ЕС.

ЕС и Еврозоната не само нямат правила за действие в такава ситуация. Те не знаят дали тя няма да стане заразителна.

Това се отнася особено за председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Преди референдума той предупреди гърците, че όχι ще е глас против Европа, с надеждата че те ще предпочетат нея пред Ципрас. Оказа се обратното.

Гърците гласуваха против призива на Юнкер. „Господин Европа“ претърпя вот на недоверие на тяхна почва.

Положението все пак е различно отпреди пет години, когато преди политическата зараза щеше да дойде финансовата.

Търговци и инвеститори сочат четири причини, поради които вероятността от Grexit днес не тревожи особено пазарите. Те вече са калкулирали евентуалните загуби. Много от играчите още вярват, че напускане на Гърция може да бъде избегнато. Европейската централна банка е готова да блокира евентуална зараза с програмите си за изкупуване на дълг. И най-сетне, вероятно е шокът да дойде, по-късно в случай, че Grexit-ът се окаже неизбежен.

"Може би пазарът е по-имунизиран срещу зараза, отколкото си мислим. Но той е учудващо спокоен. На практика не е имало никаква зараза, така че чак не ми се вярва“, казва Майкъл Михаилидис анализатор на лихвените проценти в „Ройал банк ъв Скотланд“, цитиран от Ройтерс.

Решението какво да се прави с Гърция ще зависи в най-голяма степен от главния платец в Еврозоната, Германия и нейната канцлерка Ангела Меркел.

Тя трябва да избира между няколко нива страхове. На европейско ниво това е рискът евентуален Grexit да отключи процес на дезинтеграция в Еврозоната и в целия ЕС.

Въпреки че растежът започва бавно да се завръща, безработицата остава висока и недоволството от остеритета е масово особено в южните страни на съюза.

Вероятността Grexit-ът да стане увертюра и към Brexit, т.е. към излизане на Обединеното кралство от ЕС, е реална и ще държи Европа в несигурност поне още година до британския референдум.

Меркел трябва да мисли и за отношенията с коалиционните си партньори – социалдемократите – които гледат с по-голяма тревога от нейните християндемократи към евентуалното гръцко напускане.

Но най-големият ѝ страх вероятно е да не навлече на Германия обвинението, че за трети пореден път в едно столетие разрушава Европа.

Евентуалният компромис с Ципрас също крие рискове. Меркел, за разлика от френския президент Франсоа Оланд, трябва да убеди парламента на страната си да гласува в полза на ново споразумение с Гърция. Това няма да е лесно.

По всички спасителни мерки досега Гърция дължи 94,6 милиарда евро на Германия или 3,3% от брутния ѝ вътрешен продукт. (Колко на кого в Еврозоната дължи Гърция виж в таблицата).

Търпението на избирателите на Меркел е изчерпано, антигръцките настроения са силни: 85% от германците смятат, че кредиторите не е бивало да правят допълнителни отстъпки на Гърция и 52% смятат, че тя трябва да напусне еврозоната.

Отрицателно са настроени правителствата на малките новоприети държави от еврото – балтийските, Словакия, Словения –  и другите страни с успешни програми – Ирландия, Португалия, Испания - които понасяха лишения,  за да се стабилизират и чието жизнено равнище продължава да е под това на „бедстващите“ гърци.

Безпринципен (а на този етап той едва ли може да е друг) компромис с Атина поставя в морален риск прилагането на правилата за финансова стабилност в Еврозоната, налагането на мерки за фискална консолидация и на санкции за наднормени дефицити и дългове.

Въпросът за двойните стандарти непрекъснато ще изниква в дискусиите по тези въпроси. Как да караш един словенец или литовец да си стяга колана, когато го отпускаш за безнадеждно задлъжнелия и отказващ реформи грък?

Ако с референдум Гърция принуди ЕС да огъне правилата си,  които са твърди за други страни, защо Унгария да не се опита по същия модел да върне смъртното наказание (в нарушение на Договора и на Хартата за основните права на ЕС) или да отмени европейските норми за миграцията и убежището? Нейният министър-председател Виктор Орбан лансира тези идеи някъде преди месец.  

Защо България и Румъния да не прекратят реформите в правосъдието и вътрешните си работи и да не откажат Европа да ги наблюдава?

Защо Италия да не гласува с референдум да дава шенгенски визи на всички нелегално пристигнали през Средиземно море и вместо да ги приютяма и храни, да ги пуска да пътуват навред из Европа?

Защо 18-те страни от Еврозоната да не гласуват повече да не спасяват от фалит други държави и да си поискат похарчените за това пари обратно?

Накратко, рискът от натиск за дезинтеграция, не изчезва, ако Гърция остане в еврото. Напротив, евентуалното ѝ изпадане и последващите финансова катастрофа и главоломно обедняване могат да подействат отрезвяващо на други клонящи към όχι – авантюри.