Калин Терзийски със заклинание срещу малодушието

ПРЕСЛАВ ГАНЕВ

Освен с книги, Калин Терзийски вече повежда борба срещу безобразията, сред които живеем, и с рисунки – писателят и художник откри своя изложба в кафе-книжарница „Ориндж“ в София на 9 юли, а експозицията, разположена на колоните сред рафтовете с книги и масите за отдих на читателите, остава до края на месеца.

Повечето от творбите, илюстрации към книги на Терзийски (най-вече от „Аскетът в мола“ и стихосбирката „Съвсем в началото“), са, твърди авторът, оръжия срещу безразличието и малодушието, обхванало много хора сред нас днес, срещу мантрата да се повтаря до безкрай, че оцеляваме, въпреки че сме много зле.

„Аз мили неща, които да зарадват в мрачния ден уморените хора, не правя –обясни Терзийски пред „Площад Славейков“. – Мрачният, много тежък живот е обикновен живот на скучаещи типове и типки в молове. Много им е тежко и някой трябва да им прави хубавичко. Няма такова нещо. На такива хора – шамари за събуждане.“

Той добавя, че някои от работите му са и съвсем обичайно хумористични, наситени със стандартен хумор, насмешливи, пародийни. Даде и пример с една от тях – „Две жени – умна бие детето си с биоброколи, проста бие с обикновени дънки“. „Защото интелигентната жена не може да бие детето си с нещо, което не е био“, разясни шеговито той.

Калин Терзийски разказа и случай, в която участвал само часове преди откриването на изложбата си. Преди да се качи на автобуса към центъра, възрастен мъж паднал и видимо си изкълчил ръката. Писателят решил, че трябва да му помогне, свалил го от превозното средство, качили се на такси и право в „Пирогов“. Там се развила и циничната ситуация, на която Терзийски станал свидетел – седем медицински лица в един кабинет не обръщали внимание на пациента си, а една дори поискала да отиде до бюрото ѝ и да се разпише с изкълчената си ръка.

Писателят се ядосал и избухнал, че само си барат „ония работи“, а едната от жените в престилки се възмутила що за цинизми. На това Терзийски отговорил, че цинизъм не е да кажеш две думи, а лекари да не обърнат внимание на пострадал човек.

„Бездушие, безразличие, безобразие – описа ситуацията той. – Абсолютна свинщина, облечена в благоприличието на професията. Те са си лекари, така се прави, това е нормално. Всички лекари в България, дори добрите от тях, са цинични, бездушни.“

„Ето по този повод правя аз изложбата. Борба срещу безобразието, обхванало повечето хора, сред които живеем. И тук аз казвам без никакво притеснение (ще кажат: „значи ти си добър, а ние сме лошите“) – докажете, че сте добри и елате при мен. Дали аз съм лекар, писател или водя хора по Пирогов, аз правя заклинание срещу това малодушие, безразличие, безобразие. Казвам „стоп, не може така“.“

Няколко от рисунките в изложбата са придружени и от кратък текст.

Калин Терзийски е категоричен, че не идва с мир и не е направил картините си за мило удоволствие на никого. Т.нар. молов позитивизъм е приличен на лекар, който вижда гангрена на нечий крак и я поправя да изглежда добре с фон дьо тен, пудра и дезодорант.

„Не! Взимаш трион и режеш над коляното. Затова аз не рисувам с фон дьо тен и такива неща – отсече художникът. – Но докато използвам триона, разказвам вицове на този, на който правя ампутация. Това, че има гангрени, язви и ужасни неща – и в обществото, и в душите ни – това не значи, че ще спрем да се смеем и да станем малодушни. Напротив, ставаме по-смели, по-твърди. Махаме мършата, грозното и гадното, което ни заразява, смеем се пак и продължаваме напред.“

Според Терзийски, за да се избавиш от малодушието и безразличието, трябва да се възпитаваш сам или с нечия помощ в по-високи морални качества.

„Да сдържаш злобата си, да си по-добронамерен, да си човечен, милостив, можеш да постигнеш със самовъзпитание“, смята писателят художник

„Да сдържаш злобата си, да си по-добронамерен, да си човечен, милостив, можеш да постигнеш със самовъзпитание – описа той. – Който каже „ама аз съм такъв“ – заслужава бой. Няма „аз съм си такъв“ или „бъди себе си“ – това е престъпление, никой не си е такъв. Все едно да ходиш посран и да кажеш „аз съм си такъв“. Можеш да се изкъпеш.“

Творецът назидател

Писателят се смята и за творец назидател – и е категоричен, че може да си го позволи, защото носи на омраза, а може и да влиза в спор.

„Тоя, който сериозно се отнася към света, той назидава. Той има принципи и иска да види тия принципи приети и от други хора – отсече Терзийски. – Аз съм щастлив, че мога да назидавам, защото съм либерален човек и моето назидание е свободно. Това е велико и това може да се проумее само от човек, живял през тоталитаризма. Аз мога да назидавам, защото си назидавам просто, но никога няма да набия, да пратя в Белене или в Гулаг. Просто говоря. Аз съм равен с всички, нямам никакъв по-голям авторитет и моето назидание е толкова свободно и неангажиращо; то е просто по-силно и по-енергично говорене. Страшното е, когато някой не назидава, просто казва своите си неща, а тези, които не отговарят ги праща в затвора или ги екзекутира. Аз назидавам само че моята дума е равна с тяхната, просто говоря по-силно.“

В заключение писателят художник заявява, че изложбата му в „Ориндж“ продължава 20 дни, за които всеки, които поиска, може да се отбие и да се порадва на картините му.

„С всеки акт на моето изкуство се опитвам да морализаторствам и слагам три удивителни, защото това не е лоша дума. Морализаторстването е лошо, ако е от глупав човек, а аз мисля, че не съм, или ако е подплатено с диктаторска власт и сила, а аз нямам такава. Аз просто напомням хората за тоя морал, с който се живее по-чист и по-добър живот.“

И завършва, че освен всичко рисунките му са забавни, много смешни, а накрая, като ги сложил на стената, видял, че са и много хубави.

„Квазимодо и Есмералда в Дъ Мол“

„Ужасът излиза от плазмата“

​

„Не го пускат да излети нагоре“

площад "Славейков"