Игор Николаевич Чубаров е роден през 1947 г. Той е дългогодишен дипломат още от времето на СССР. Специалист по Африка, в момента е посланик на Русия в Еритрея.

В четвъртък в YouTube бе разпространен петминутен телефонен разговор между Чубаров и колегата му в Зимбабве Сергей Бахарев. Двамата обсъждат как Русия не успя да събере достатъчно съюзници в ООН, за да бъде подкрепена анексията на Крим.

"...Румънците и българите ще ги заврем с шутове, да ги е..., там, където им е мястото", казва Чубаров. После обяснява на колегата си как посланикът на ЕС го молил Русия да си прибере обратно Румъния и България, но дипломатът му отговорил, че няма да стане.

В разговора двамата посланици си приказват как Русия ще анексира Каталуня, Шотландия, Венеция и Аляска и ще организира референдуми м Маями и Лондон, където има много руснаци.

По повод скандалния разговор Клуб Z се свърза с Игор Чубаров в Еритрея, който с удоволствие отговори на нашите въпроси.

- Игор Николаевич, търсим Ви от България по повод разговора Ви с Вашия колега в Зимбабве, който бе разпространен в интернет. Известно ли Ви е това?

- Разбира се, че ми е известно.

- Имало ли е такъв разговор?

- Да, имаше. Но това всъщност дори не бе разговор. Това бе нещо, което на английски се нарича out of talk (буквално "извън разговора" - б.а.). Това бе разговор между двама приятели от частен характер, който няма никаква политическа тежест. Ние бихме могли с него (с посланик Сергей Бахарев - б.а.) да говорим на тази тема в банята или където и да било, в кухнята... Просто се смеехме на ситуацията. Този разговор е бил записан от съответните служби. Е, какво да кажа? Много съжалявам, че там вземат на сериозно казаното от мен.

- А Вие това сериозно ли го казахте в разговора Ви?

- Как може такива неща да се говорят сериозно! Това бе една абсолютно шеговита беседа, плямпане, дето се казва. Как може на сериозно да се приемат думите, че ще проведем референдум в Маями! Вие можете ли да повярвате на това?

- Кой знае. Но Вие това за Маями го повтаряте два пъти. Освен това споменавате България два или три пъти. Говорите, че "Русия ще завре с шутове,  да ги е... българите, румънците и другите европейци там, където им е мястото"... Колегата Ви Бахарев пък говори за "балтийските лайна"...

- Преди всичко трябва да се види преводът, идентичността на превода на моето изказване. Там за шутове няма нищо. Това е неправилно. Това бе шеговито изказване.

- Игор Николаевич, аз не съм гледал английските субтитри, а съм слушал думите Ви на чист руски език. Чух много добре за шутовете.

- Там бе написано, че казвам "Скотландия" вместо "Шотландия". Първо, това изобщо не съответства на истината. Второ - повтарям още веднъж - това е беседа от частен характер.

- Разбирам. Но Ви питам имало ли е такава беседа или не?

- Такава беседа имаше.

- И Вие не се отказвате от думите си?

- Не се отказвам от разговора с моя приятел.

- Значи, всичко, което се чува в записа, сте го казали. И той го е казал, така ли?

- Преди всичко нека да кажа, че това бе шега.

- Разбирам Ви. Но все пак сте говорили всичко това, нали?

- Говорил съм го на шега.

- Но сте го говорили, нали?

- Сега мога да Ви кажа... Нямам пред себе си текста. В разговора ми с Вас не съм акцентирал върху това, което съм говорил. Когато разговарям с приятели в банята, в сауната, никога не акцентирам вниманието си върху това, което казвам в частен порядък. Частните изрази, частните думи - това са си частни думи. Трябва да приемете като сведение, че ако казвам, че не обичам този или онзи – това си е моя лична и частна работа. Да се политизира това е съвсем неправилно.

- Но все пак Вие сте държавен служител, посланик на Руската федерация...

- Аз съм държавен служител тогава, когато официално изпълнявам задълженията си. Но в разговорите ми с приятели в банята аз съм частно лице, а не държавен служител.

- Ако не е тайна, къде се намирахте по време на разговора Вис Вашия колега в Зимбабве - в банята, в сауната, в кухнята или някъде другаде?

- Бях на телефона. Знаете ли, не мястото определя темата на разговора, а самият разговор. Какво значение има къде съм бил? Сега да Ви питам Вас. Разговор в сауната, ако се записва от съответните служби, ще бъде ли считан за разговор между политически дейци?

- Честно да ви кажа, никога не би ми хрумнало да обиждам руснаци и да говоря „да ги заврем с шутове“ някъде си. Няма да го кажа нито за африканци, нито за евреи, нито за араби...

- Дори в частен разговор?

- Никога. Това противоречи на убежденията ми.

- Добре. Но работата е там, че в частен разговор, продължаващ пет минути, човек може да си позволи нещо, може и да не си го позволи.