Снимката, която казва всичко

Тази снимка от миналия септември едва ли би могла да се появи по навреме у нас и по-добре да илюстрира драматичната пропаст в манталитета между елита и обществото в две европейски държави - Щвейцария и България.
Снимката казва всичко.
На първо време, че сигурността в Швейцария е постигната за всички и навсякъде за да може държавния глава на тази страна да ходи на работа с обществен транспорт. Задължението на държавата е да осигури сигурност за всички и по възможност надсякъде - от големия град до малките места. У нас стремежът е да има сигурност за малцина и несигурност за всички. Самото съществуване на службата НСО показва, че държавата признава, че не може да осигури еднаква сигурност за своите граждани и затова трябва да отдели "елита" в специален пашкул на сигурност и режим на съществуване за да може да си върши работа. Затова и народните избраници нямат пряка и остра мотивация да търсят и постигат благтоденствие и сигурност за всички, защото по-лесното и житейски оправданото е да се стремят да попаднат в кръга на богоизбрани. В същност именно изолацията от обществото чрез привилегии определя това което се самонарича "елит" - наличието на охрана, специален режим на придвижване, на паркиране, защото другата част от претенцията за "елитарност" е видима, не е по подразбиране и подлежаща на доказване и обществено признание. 
Как става така, че сме на едно от първите места в света по брой полицаи на глава от населението, а Швейцария на едно от последните - и пак там има сигурност за всеки, и особено в малките градчета и кантони, а у нас хората се заключват с катинари, брави и издигат високи огради. 
Швейцарците са богати, затова пестят от НСО, ние сме бедни и упорстваме в илюзията си, че като похарчим едни 50 милиона и направим достъпна, дори задължителна охраната за държавните мъжи и жени, вече сме решили уравнението за сигурността и сме доказали "държавността" си. 
Забележете, охранителният бизнес у нас е всеобщ фаворит - просперира и на държавно и на частно равнище - като НСО и като 120 хиляди души заети в сфера. Тези хора разчитат и зависят от наличието на постоянно усещане за несигурност и поддържането на страх у хората. Нали не си мислите, че ако имахме здрава полиция, ефективни слествени органи и прокуратура, съдилища щеше да има нужда от толкова много "охранителен" бизнес. Това е явен данък (не)сигурност. Ако сигурността има за всички - тогава отпада и необходимостта от така обезпечена "сигурност" на държавно, така и на частно равнище. 
Нямаме пари за отбрана или за селска охрана, но имаме за гардове. Затова и се охраняваме повсеместно - лично, семейно, жилишно, корпоративно и държавно. 
Защото ако решим макроуравнието на сигурността чрез МВР и другите структури - няма да има охранителен и свързан с него застрахователен бизнес минимум за пет милиарда лева. Няма през силови структури да минава и разпределението на собствеността и активи, в това число и на политическо равнище. 
Чуството за несигурност в населението съзнателно се подхранва и от съдебната система - защото хората не могат да разчитат на нея и затова са се оградили чрез частни и държавни охрани за да не стигат до нейните услуги. Именно върху липсата на сигурност за всички се крепи и модела на прехода, който дава и взема и благоденствие, и сигурност от едни и ги дава на други. 
Крепи се и сцеплението на силите, които не искат съдебна реформа или я мимикрират до степен да я обезсилят.
Така е и със спецалното здравеопазване - ние сме една от малкото страни с правителствена болница. Защото щвейцарският президент може да бъде сниман пред много щвейцарски болници, а нашите управници се лекуват в специална болница, в която няма въпроси със заплащане за преглед, изследвания или лечение. Като не можем или не искаме да осигурим здравеопазване за всички, ще го сторим за "елита". Там този елит ще попадне на специален транспорт и по специални маршрути и ще бъде третират в специален режим.
Продължаваме с другата видима истина от снимката с щвейцарския президент. 
Общественият транспорт там е достатъчно добре развит за да осигури своеременно и гарантирано като качество и време придвижване на първия човек на страната за да стигне до работното си място. Това, че използва публичния транспрот не го прави по-малко първи или по-малко държавен глава. Той няма нужда от мигалки и конвой от охранителни коли, които създават изкуствена илюзия за спешност, значимост и безалтернативност, която налага да не се спира на светофари и на пешеходни пътеки. 
Ние вдигнахме бялото знаме за БДЖ и безучастно наблюдаваме смъртта на транспорта, с който щвейцарския президент отива на работа. У нас едва ли можете да намерите държавен мъж или жена, който да ползва услугите на публичния жп транспорт. Единственото изключение прави метрото в София, но и то едва ли ще "свали" от колите хората на елита.

Президентът на Швейцария, както и швейцарските граждани, изобщо не поставят сред ценностната си система желанието и възможността да се "отделят" от обществото чрез охрана или привилегии, като по този начин демонстрират особено място в обществената йерархия. Те имат достатъчно основание за самочуствие, което се дава от житейската и професионална реализация и признанието на хората. Като поставите човек изкуствено на пиадестал и го обградите с привилегии, не го правите по-значим, напротив. 
У нас, НСО дава възможност на управленците да се отделят от управляваните. По подобен начин олигарсите ни имат възмжност да ходят с охрана и коли за да се изолират от "неблагополучието" и несигурността. Някои съзнателно създават и усилват несигурността медийнно и усещането за рискова среда, върху които стъпва бизнеса им експлоатиращ страха и несигурността. 
Поредния пик на колективна арогантност е висшето прозрение на "хората от службите", че човекът на народа - омбудсмана - вече ще със задължителна охрана!? 
И без снимката на щвейцарския президент знаехме, че Швейцария е достатъчно богата да си позволи за да направи десет като нашата Национална служба за охрана, но не го прави. 
Давос е много по-богат от Банско и може да си позволи да разоре нивите от околните за града територии и да ги застрои, като вдигне легловата база и изобщо бизнеса. Но не го прави. Нарочно. 
Отговорът е в манталитета, в ценностната система и устойчивите стандарти за социална справедливост и икономическа целесъобразност. 
Много четящи тези редове, включително от групата на привилегированите и заинтересованите едва ли ще разберат защо обществото ни се вълнува от снимката с президента на Швейцария, защо се тревожим колективно, а индивидуално чрез законите като този за НСО градим острови на изолирано благоденствие и сигурност за сметка на останалата част от народа.
Затова не се очудвайте, че същите управници в една сесия - осигуриха гласовете за НСО, маргинилазираха референдума и сътвориха куп други "изкючителности" в дните преди да се оттеглят на почивка. 
Въпрос на манталитет, на мъдрост и на възпитание.
И на нашето търпение.

Тази снимка от миналия септември едва ли би могла да се появи по навреме у нас и по-добре да илюстрира драматичната пропаст в манталитета между елита и обществото в две европейски държави - Щвейцария и България.
Снимката казва всичко.
На първо време, че сигурността в Швейцария е постигната за всички и навсякъде за да може държавния глава на тази страна да ходи на работа с обществен транспорт. Задължението на държавата е да осигури сигурност за всички и по възможност надсякъде - от големия град до малките места. У нас стремежът е да има сигурност за малцина и несигурност за всички. Самото съществуване на службата НСО показва, че държавата признава, че не може да осигури еднаква сигурност за своите граждани и затова трябва да отдели "елита" в специален пашкул на сигурност и режим на съществуване за да може да си върши работа. Затова и народните избраници нямат пряка и остра мотивация да търсят и постигат благтоденствие и сигурност за всички, защото по-лесното и житейски оправданото е да се стремят да попаднат в кръга на богоизбрани. В същност именно изолацията от обществото чрез привилегии определя това което се самонарича "елит" - наличието на охрана, специален режим на придвижване, на паркиране, защото другата част от претенцията за "елитарност" е видима, не е по подразбиране и подлежаща на доказване и обществено признание. 
Как става така, че сме на едно от първите места в света по брой полицаи на глава от населението, а Швейцария на едно от последните - и пак там има сигурност за всеки, и особено в малките градчета и кантони, а у нас хората се заключват с катинари, брави и издигат високи огради. 
Швейцарците са богати, затова пестят от НСО, ние сме бедни и упорстваме в илюзията си, че като похарчим едни 50 милиона и направим достъпна, дори задължителна охраната за държавните мъжи и жени, вече сме решили уравнението за сигурността и сме доказали "държавността" си. 
Забележете, охранителният бизнес у нас е всеобщ фаворит - просперира и на държавно и на частно равнище - като НСО и като 120 хиляди души заети в сфера. Тези хора разчитат и зависят от наличието на постоянно усещане за несигурност и поддържането на страх у хората. Нали не си мислите, че ако имахме здрава полиция, ефективни слествени органи и прокуратура, съдилища щеше да има нужда от толкова много "охранителен" бизнес. Това е явен данък (не)сигурност. Ако сигурността има за всички - тогава отпада и необходимостта от така обезпечена "сигурност" на държавно, така и на частно равнище. 
Нямаме пари за отбрана или за селска охрана, но имаме за гардове. Затова и се охраняваме повсеместно - лично, семейно, жилишно, корпоративно и държавно. 
Защото ако решим макроуравнието на сигурността чрез МВР и другите структури - няма да има охранителен и свързан с него застрахователен бизнес минимум за пет милиарда лева. Няма през силови структури да минава и разпределението на собствеността и активи, в това число и на политическо равнище. 
Чуството за несигурност в населението съзнателно се подхранва и от съдебната система - защото хората не могат да разчитат на нея и затова са се оградили чрез частни и държавни охрани за да не стигат до нейните услуги. Именно върху липсата на сигурност за всички се крепи и модела на прехода, който дава и взема и благоденствие, и сигурност от едни и ги дава на други. 
Крепи се и сцеплението на силите, които не искат съдебна реформа или я мимикрират до степен да я обезсилят.
Така е и със спецалното здравеопазване - ние сме една от малкото страни с правителствена болница. Защото щвейцарският президент може да бъде сниман пред много щвейцарски болници, а нашите управници се лекуват в специална болница, в която няма въпроси със заплащане за преглед, изследвания или лечение. Като не можем или не искаме да осигурим здравеопазване за всички, ще го сторим за "елита". Там този елит ще попадне на специален транспорт и по специални маршрути и ще бъде третират в специален режим.
Продължаваме с другата видима истина от снимката с щвейцарския президент. 
Общественият транспорт там е достатъчно добре развит за да осигури своеременно и гарантирано като качество и време придвижване на първия човек на страната за да стигне до работното си място. Това, че използва публичния транспрот не го прави по-малко първи или по-малко държавен глава. Той няма нужда от мигалки и конвой от охранителни коли, които създават изкуствена илюзия за спешност, значимост и безалтернативност, която налага да не се спира на светофари и на пешеходни пътеки. 
Ние вдигнахме бялото знаме за БДЖ и безучастно наблюдаваме смъртта на транспорта, с който щвейцарския президент отива на работа. У нас едва ли можете да намерите държавен мъж или жена, който да ползва услугите на публичния жп транспорт. Единственото изключение прави метрото в София, но и то едва ли ще "свали" от колите хората на елита.

Президентът на Швейцария, както и швейцарските граждани, изобщо не поставят сред ценностната си система желанието и възможността да се "отделят" от обществото чрез охрана или привилегии, като по този начин демонстрират особено място в обществената йерархия. Те имат достатъчно основание за самочуствие, което се дава от житейската и професионална реализация и признанието на хората. Като поставите човек изкуствено на пиадестал и го обградите с привилегии, не го правите по-значим, напротив. 
У нас, НСО дава възможност на управленците да се отделят от управляваните. По подобен начин олигарсите ни имат възмжност да ходят с охрана и коли за да се изолират от "неблагополучието" и несигурността. Някои съзнателно създават и усилват несигурността медийнно и усещането за рискова среда, върху които стъпва бизнеса им експлоатиращ страха и несигурността. 
Поредния пик на колективна арогантност е висшето прозрение на "хората от службите", че човекът на народа - омбудсмана - вече ще със задължителна охрана!? 
И без снимката на щвейцарския президент знаехме, че Швейцария е достатъчно богата да си позволи за да направи десет като нашата Национална служба за охрана, но не го прави. 
Давос е много по-богат от Банско и може да си позволи да разоре нивите от околните за града територии и да ги застрои, като вдигне легловата база и изобщо бизнеса. Но не го прави. Нарочно. 
Отговорът е в манталитета, в ценностната система и устойчивите стандарти за социална справедливост и икономическа целесъобразност. 
Много четящи тези редове, включително от групата на привилегированите и заинтересованите едва ли ще разберат защо обществото ни се вълнува от снимката с президента на Швейцария, защо се тревожим колективно, а индивидуално чрез законите като този за НСО градим острови на изолирано благоденствие и сигурност за сметка на останалата част от народа.
Затова не се очудвайте, че същите управници в една сесия - осигуриха гласовете за НСО, маргинилазираха референдума и сътвориха куп други "изкючителности" в дните преди да се оттеглят на почивка. 
Въпрос на манталитет, на мъдрост и на възпитание.
И на нашето търпение.