Колкото по-далеч от нас се разиграват трагедиите с бежанците, толкова по-сухо и теоретично преминават дебатите по този въпрос. Случат ли се обаче близо до нас, детайлите истински ни шокират. Европейските премиери и представителите на ЕС, събрали с в четвъртък във Виена, изпитаха това на собствен гръб. Именно в Австрия се разигра поредната драма: край една магистрала бе открит изоставен ТИР, пълен с мъртви бежанци. Вече е известно, че става дума за 71 сирийски граждани, сред които е имало и четири деца.

Еврокомисията определи тази ужасяваща находка като "шокираща" и отново призова да се борим с всички сили срещу подобни страшни престъпления. Подобни сигнали идват от канцлерката Ангела Меркел и от съответните германски министерства. Тези дни борбата срещу трафикантите на хора отново излезе начело на европейския дневен ред. Засега обаче тя си остава само на хартия. Уверенията на политиците имат за цел главно да успокоят обществеността и да симулират някаква дейност.

Нима Европейският съюз е безсилен?

От години експертите предупреждават, че трафикът на хора е изпреварил трафика на наркотици като най-печеливша дейност на организираната престъпност в цял свят. Първоначално ставаше дума за трафик на жени и деца, а напоследък обект на престъпна експлоатация стават все повече бежанци. През цялото това време обаче Брюксел, военните и полицията на страните-членки безпомощно наблюдават случващото се.

На европейско равнище така наречената "борба срещу трафика" се разиграва най-вече в Средиземно море. Там подразделения на германския, на италианския и на други военноморски флоти се опитват да контролират трафика и каналджиите. Те обаче така и не успяват да се намесят сериозно в този процес. В най-добрия случай им се удава да открият някой трафикант сред спасените от удавяне – и това е всичко.

Твърденията, че могат да бъдат овладени каналджиите в Либия, са същински приказки за наивници. Това са могъщи кланове, които никой не може да пипне. Причината: в Либия няма работещо правителство, а ООН не разполага с мандат за намеса със сила. И нека не си правим илюзии: скоро няма да има нито едното, нито другото.

Що се отнася до предпочитания през последно време маршрут от бежанците през Гърция: повечето каналджии, отговорни за трафика по този път, се подвизават на турска територия. Правителството в Анкара би могло да предприеме нещо срещу тях. Само че то няма желание. Защото така каналджиите пренасочват стотици хиляди бежанци, които иначе може би биха останали в Турция.

Балканите, откъдето идват и каналджиите, замесени в трагедията с камиона с мъртвите сирийски бежанци, открай време предлагат гостоприемството си на организираната престъпност. Блатото от слаби или корумпирани правителства, мафиотски структури в полицейските и съдебни органи и икономическа изостаналост подхранват растежа на престъпните банди, които вече са покрили с мрежите си цяла Европа.

Какво трябва да се направи?

ЕС изглежда безсилен срещу всичко това. Липсват му инструментите, с които би могъл да пресече дейността на престъпниците. Правомощията на германската или на австрийската полиция свършват на съответната държавна граница. Вярно, че сътрудничеството се подобри и има някои успехи, както показаха и бързите арести в Унгария на заподозрените за трагедията с "камиона на смъртта". Размахът и финансовият ресурс на тези престъпни организации обаче са толкова големи, че подобни успехи са рядкост. Хората, които дърпат конците на бандите, си остават недосегаеми.

Трафикантите трудно могат да бъдат победени с досегашните средства и практики. Възможно най-бързо ЕС и страните-членки трябва или да реорганизират и оборудват полицията и силите си за сигурност, или да се откажат от гръмките си обещания.

Трябва обаче да си зададем един важен въпрос: нима изстрадалите бежанци от Сирия и от Ирак имат някакъв друг шанс да се доберат до Европа, освен с помощта на каналджиите? Вече от месеци наблюдаваме изпъстреното им с опасности придвижване, но и до днес не сме създали законни възможности да стигнат до Европа. Ако това стане, с един удар ще разбием бизнеса на трафикантите. А това би било много по-лесно, отколкото с помощта на полицията и военните.

Коментара препечатваме от Дойче веле.