Go, baby, go

САЙМЪН ДЕ БЪРТЪН,

в. FINANCIAL TIMES

Изконната традиция на италианските производители да правят леки спортни коли с малки и високооборотни двигатели беше изблъскана от нуждата от големи каросерии, които да побират нашите наедрели тела, плюс всякакви устройства за сигурност, електронни кутии, обгръщащи интериори и шумопотискащи пластове, които съвременните "спортни" водачи изискват.

Но през 2011 г. Alfa Romeo обеща да се завърне в златната ера на шофирането, показвайки двwместен прототип, който съчетавdше леко тегло с жизнен двулитров мотор и къса база, опаковани в толкова зашеметяваща каросерия, че изглеждаше никога да не види бял свят.

Е, след 2 години чакане 4С се появи. И за тези, които копнееха за кола, създадена за чисто шофиране, т.е. такава, която не прави нищо друго, освен да ви уведоми, че е жива и да се потрудите да я карате, четириколесната мечта се сбъдна.

С типичните италиански фанфари и не без предварително режисирана драма първите излезли от завода 4С бяха представени сред мастилената пиемонтска нощ на пистата "Балоко", която се намира близо до Торино и е построена през 60-те години на миналия век от компанията-майка на Alfa FIAT.

Вечерта започна, съпроводена от звука на 4C, устремно приближаваща се по пистата и присветвайки с фарове в мрака. С резкия вой на двигателя, прекаран само през 4 от 6-те налични предавки, пилотът се приближи с висока скорост към седналите по столове зрители, спирайки рязко, сякаш в последния възможен момент.

С външност, оформена от главния дизайнер Алесандро Маколини, 4C може да бъде описана като "побойническа" на външен вид, но трябва да се признае, че е останала вярна на първоначалната концепция - да не е по-дълга от 4 метра, да не тежи повече от 900 килограма, да има централно разположен двигател и преди всичко - да е на разумна цена.

В резултат се е получил автомобил с базова цена от 45 000 паунда (около 92 000 лв., б.р.), който е създаден с технологии, обикновено запазена марка за три-четири пъти по-скъпи автомобили. Шасито например е карбонов монокок със здрави, но леки формовани метални компоненти, поддържани от алуминиева рамка. Заедно с изцяло алуминиевия 1742-кубиков двигател това води до чисто тегло от 895 кг, на чието разположение са 240 конски сили, достатъчни за развиване на максимална скорост от 257 км/час и от 0 до 100 км/час само за 4,5 секунди.

Философията на малката кола с малък двигател и ниско тегло датира през 50-те и 60-те години в Италия, когато наказателните данъци за големите мотори карали дизайнерите да изцеждат колкото се може повече мощност от малък обем. Тази необходимост може би е допринесла за създаването на такива диаманти като 1090-кубиковата Lancia Appia Zagato GTE и 982-кубиковия Abarth 1000 Monomille Coupe.

И въпреки че потенциално двигателят на 4C можеше да е още по-мощен, означава, че 24-те конски сили се вмъкват под тавана от 248 конски сили, наложен от затъналото в дефицит италианско правителство, над който собствениците трябва да плащат гигантски данък от 10 евро за всяка конска сила отгоре.

От тази гледна точка 4C е по-скоро разумна, бейби суперкола. Във всичко останало това е високо емоционална и доставяща удоволствие на още по-висока степен. Само видът й е достатъчен да се влюбиш в нея въпреки факта, че като се вгледаш, откриваш детайли, които ти напомнят за други коли. Фаровете приличат малко на тези на Smart Roadster, страничните въздухозаборници навяват за старомодна Toyota MR2, в три четвърти профил е леко Lotus Evora, а задницата й напомня за родословието на още по-страхотната Alfa 33 Stradale от 60-те години на миналия век.

Сборът от всички тези части е несъмнено привлекателен, но когато седнете зад скосения отдолу волан, наистина се влюбвате в 4C. Защото това си е парекселанс кола за шофьора. Скромният двуместен кокпит е сравнително оскъдно тапициран, като навсякъде се вижда гол карбон, няма сателитна навигация, аудиосистемата е обикновена, няма я бавачката, която ви подканя с тин-тин-тин да закопчаете колана. Няма дори жабка, а само два джоба с ластици, както и евтина пластмаса. Но получавате дигитален дисплей, който променя вида си с в зависимост от режима за шофиране, който сте избрали - основен, за лошо време, динамичен и състезателен.

Запалете двигателя, включете на първа с бутон на централната конзола (4C използва напоследък вездесъщата трансмисия с два съединителя и управление с пера зад волана), пригответе се за потегляне и открийте, че о, радост на радостта, това е нова кола, която даже няма серво на волана! И, благодарение на опционалната Race Track ауспухова система, е палаво шумна.

Високотехнологичната рамка на колата се усеща успокояващо стегната, докато е в движение, като в същото време колата е изненадващо комфортна и на не толкова добра настилка. Но след като започнете да карате колата така, както би трябвало, окачването се оказва перфектно, за да ви позволи да превземате самоуверено завоите.

От друга страна това, което не е толкова добре, е склонноста на колата да не поддържа правилния курс, когато се движите с висока скорост, което усетих както на "Балоко", така и по неравните планински пътища по време на теста. Странното е че нуждата от контрол върху тази немирност допълнително увеличава удоволствието от шофирането. Макар че е възможно свикналите със съвременните, управлявани от компютри коли, да не се съгласят с това.

Няма спор - въпреки вида си 4C не е кола за показване, а за каране. И ако обичате да шофирате, ще я харесате. Единственият проблем е как да си я набавите. Според Alfa само за 10 дни е имало 1000 заявки за първоначалното издание от 500 екземпляра.
Пълният капацитет на производство на поточната линия е 3500 4C с планове за 5-годишен жизнен цикъл, който предвижда и създаването на открит вариант. Ще видим дали капацитетът ще бъде запълнен.

Но при всички случаи хората, които обичат да шофират, трябва да направят всичко по силите, за да си набавят най-добрата кола, която Alfa Romeo е правила от десетилетия насам. Защото ако някога е имало класика в бъдеще време, това е 4С.