На 28 септември 1987 г. в центъра на Русе, на пл. „Свобода“ пред Партийния дом, се събират над 300 души, протестиращи срещу продължаващите 7 г. обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Днес историците смятат, че именно този протест символизира началото на края на тоталитарния режим в България.

Проблемът е, че румънският завод е военен и част от военнопромишления комплекс на Варшавския договор. Следователно работата му не може да бъде спряна. Нищо обаче не се прави за прекратяване на изпускането на вредни емисии от отровни газове. Това води до редица заболявания - децата в Русе получават тежки форми на астма и алергии. Хлорът дразни очите, белите дробове и кожата.

Първият спонтанен протест събира няколко десетки души. Събитието е нечувано и невиждано – не е разрешено от държавата. На второто събиране обаче идват няколко хиляди души и то остава в историята като „Протестът на майките с количките”.

Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Единствено режисьорът Юри Жиров снима за студия "Екран" филма "Дишай". Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова организира на 8 март 1988 г. прожекция на филма. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи. Сред зрителите, разбира се, има много служители на ДС. „Дишай“ оказва силно въздействие на публиката и след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия „Комитет за Русе”.

„Обществен комитет за екологична защита на Русе” е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. От 33-ма души в ръководството на комитета две трети са членове на БКП, сред тях има активни борци против фашизма, деца на активни борци, членове на ЦК на БКП и народни представители. Вътре е и известната журналистка Соня Бакиш, съпруга на дългогодишния член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Станко Тодоров. След установяването на нейното участие в комитета тя е подложена на другарски съд и малко по-късно е изключена от БКП. Съпругът й, който в момента е председател на Народното събрание, подава оставка и излиза от най-висшия орган на комунистическата партия.

Комитетът не успява да осъществи дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност „навестяват“ учредителите му. ДС започва да привиква за разпити повечето от участниците в протестите.

От 2003 г. насам на 28 септември отбелязваме и Международния ден на правото да знам.

Нека видим в снимки какво още се е случило на тази дата по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив