Извинете, ако заглавието ви звучи като на сръбски турбо хит от трапезния музикален спектър. Всъщност ме осмели да пиша за тази толкова трудна тема един побратим, който пръв почна. Казвам трудна и в архаичния смисъл на думата – като гледам, ще се раждат още и още пияници и зависими. Няма как само Аполоновци и Нефертитита, излезли от фитнесите, да ходят по улиците на бъдещето.

А заглавието си взех не от Лепа Брена, а от св. Николай Велимирович, от онова пълно с любов и съчувствие „Българино, брате”.

Виждам всеки ден очите ти, пияницо, брате - воднисти от снощи. Или направо червени. Или пък направо насинени, ако имаш проблеми с характера.

Виждам, че просто не си се справил с ада, който ни овързва с нишките си. Засега. Или генерално си се предал, макар че още можеш. Но искам да напомня на тези, които те съдят, че и ти имаш душа. И че тъгата винаги пречиства, а самочувствието на праведник е по-опасно от барут в ръцете на луд.

Пияницо, брате, знам, че към теб днес никой не изпитва съчувствие. „Така му се пада – казват, – сам си го причини.” Защото по първобитното ни устроение мъжете търсят превъзходство, а жените търсят стабилност. И са прави. Но чували ли са жените, брате, онова: „Милост искам, а не жертва”. Или са станали каменносърдечни и единствено към произведеното от утробата си могат да проявят снизхождение и топлота?...

И как тогава ходят пред иконата на Богородица, брате, и реват, и говорят – не знам какво. Ами ако си им син, пияницо? Или кръвен брат? Как тогава се променя всичко и стават плачещи за теб и любящи теб?

Не се отчайвай. Не се самоубивай. Не забравяй твоята (моята) душа, макар и да си прахосал апартамента, семейството, всичко най- най-... Само тя едничка да ти е останала, струва точно колкото всяка друга. И ако няма кой да прояви снизхождение и милост, горещо се надявам, че Господ ще го направи.

Понякога си мисля – честно, че някои от пиянските души са като противни гъсеници. Които, мацките, като видят, подскачат в погнуса. Но от някои ще излезе по метафизичен начин пеперуда. Наистина ви казвам – в другия живот. Само от някои, разбира се.

Другите – нежените, пък седят и ти се смеят от кръчмата. Докато си пият ракията, казват, че не са като теб. Просто рокери, тръгнали нанякъде... Защото ти си нито жена, нито си рокер – ти си пияницата. Само не им се гордей и не им се надсмивай, брате – това бих казал. Защото и това го има. Че си по-пияница от рокерите и по-чувствителен от жените – това може всичко да е, но не и повод за гордост.

Няма, брате пияницо, нито жената да свърши нужното, нито децата, нито рокерите. Не се ли вземеш сам в ръце, не става. Това е индивидуален "спорт". Точно както пиенето е самотно занимание, така е и отказването му.

Дръж се, пияницо, брате, защото гравитацията, която тегли към пропастта, действа еднакво на поркани и трезви. На всички, без значение от моментното им състояние.

Познавам такива, които не са пияници. Но примерно предат в главите си такова количество мисли и оплетки, че като ходиш, ходиш по тях, право в дупката водят също. Ами злопаметството, отмъстителността, избухливостта, сребролюбието – не са ли и те пиянства?

Застанал си (съм) на ръба, а той е ронлив – всеки нов ден малки камъчета се откъртват и те приближават към онова място, на което дъно вече се не види.

Не от презрение има нужда моят брат, пияницата, а от милост. Макар със слабостта си да е катастрофирал и други хора, макар много да е грешил. Милост иска, а не жертва. Но в днешно време милостта е дефицитна стока. Докато виж, осъждане и презрение има в преизобилие като артикули в мол.

Затова само едно мога да кажа: Господи, Иисусе Христе, сине Божий, помилуй нас.