Минисрещата на върха в Брюксел за миграционната криза по Западнобалканския маршрут изглеждаше пред провал след първата си част дадоха да се разбере министър-председателите на България и Сърбия. Те заминаха за страните си след първото заседание и казаха пред журналисти, че все още няма споразумение по план от 16 точки, предложен от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Българският премиер Бойко Борисов каза, че е категорично против шестата от тях - засегнатите от вълната държави да вземат заеми от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да посрещнат разходите си по бежанците.

Вучич каза, че не вижда конкретни решения, които могат да бъдат предложени от срещата, но че тя е помогнала страните да разберат по-добре проблемите и позициите на другите.

И Борисов и Вучич подчертаха, че не са получили отговор на въпроса колко бежанци може да приеме максимално Европа.

„Ще се въздържа от изказвания, докато няма теми, по които да имаме съгласие и да бъдат обявени по-късно“, каза Борисов. „По една от тях категорично не съм съгласен с формулировката да вземаме заеми от международни финансови институции, за да се оправяме с бежанската вълна“.

По думите му за целта трябва да се използват наличните бюджети на държавите и на Европейския съюз, а не правителствата да надуват дефицитите и дълговете си.

„Ще се въздържа от изказвания, докато няма теми, по които да имаме съгласие и да бъдат обявени по-късно“, каза Борисов. „По една от тях категорично не съм съгласен с формулировката да вземаме заеми от международни финансови институции, за да се оправяме с бежанската вълна“.

По думите му за целта трябва да се използват наличните бюджети на държавите и на Европейския съюз, а не правителствата да надуват дефицитите и дълговете си.

 „Винаги съм бил за стриктното спазване на Маастрихтските критерии (за финансова стабилност – б.а.) от всички държави в ЕС“, добави Борисов. „Сега, с всичко това, което се предлага, някои държави могат да се изкушат и да си подменят да речем цялата военна техника, граничарска техника и всичко останало със заеми и да вдигнат дефицитите и след една година пак да отидем пък да говорим за финансова криза“.

Министър-председателят каза, че е попитал за колко дълга бежанска криза трябва да се готвим, но не получил отговор.

„И аз като вас питам: Колко ние като Европа сме готови да приемем – милион, два, пет, десет?“, каза той.

В същото време премиерът подчерта, че България иска да бъде част от европейско решение на миграционната криза, а не да се спасява сама, както опитват други страни.

„Достатъчно ясно на всички казахме, че трябва да се вземат решения днес. И след като така драматично ни извикаха в неделя след обяд, трябва да излезем с по-ясни решения“, каза той. 

„Като министър-председател на една от малките страни на Западните Балкани, която е та пътя на всички тези мигранти и бежанци, мога да кажа, че успяхме да научим малко и да чуем един от друг за проблемите, пред  които другите са изправени“, каза Вучич. „Не съм сигурен, че ще успеем за приключим нещо, което ще помогне веднага“.

Той изрази обаче, че днешните разговори биха помогнали за бъдеща по-добра координация и сътрудничество  на Балканите, що се отнася до миграцията и посочи, че главен въпрос остава охраната на границите. 

В срещата участват шефовете на правителствата на Австрия, България, Хърватия, Бившата югославска република Македония, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Сърбия и Словения.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер покани участниците, за да се спорозумеят те как да координират действията си, за да избегнат хуманитарна криза с мигрантите в Европа с настъпването на зимата. Една от главните цели е да се окаже натиск върху Гърция да пази по-добре границите си и ако трябва, да приеме външна помощ за това, каза пред Клуб Z добре информиран източик от Комисията.

На вниманието на срещата беше проект за декларация от 16 точки, формулирани от Юнкер. Европейската гранична агенция Фронтекс беше изпратила предварително до Комисията предложение да засили със свои кадри граничния контрол на входа и на изхода на миграционните маршрути в Бългрария , Гърция, Хърватия и Словения. Фронтекс прогнозира, че тези мерки мога да повишат миграционния натиск и върху нашата страна и че тя трябва да се готви да приеме по-големи от сегашните групи мигранти.