Петър Томов

На върха на своя рекорден почти 90-процентов рейтинг президентът Владимир Путин отново (за кой ли път) пророни сълза за преждевременната според него кончина на бившия СССР. С наближаването на 16-та година на върха в Кремъл се засилва носталгията му по „великият и неповторим нерушим съюз на свободните републики“. За месец той два пъти се жалва, че съветската империя е станала жертва на коварния заговор на САЩ, довел до „трагедия от хуманитарен характер“. „В резултат на разпадането на СССР 25 милиона етнически руснаци останаха в чужбина, против волята си...“

И нито дума затова как тези милиони мужици са се озовали извън матушката Русия. Владимир Владимирович обича да чете историята на страната си, както дявола прелиства евангелието. Нима не беше Сталин, от който той се възторгва, човекът, разселил петата колона руснаци във всичките 15 републики?

И какво толкова му харесваше на Путин в Съветския съюз? Дали това, че през последните си години „империята на злото“ погребваше средногодишно по един лидер? Дали затова, както писа журналистът Сергей Рунко, че тези, които вървяха след ковчега изглеждаха по-зле от мъртвеца? „Нямаше никакъв заговор, казва Рунко. Просто системата се изчерпа напълно и се наложи да бъде закрита. И защо Путин плаче за СССР, след като сам имаше пръст в погребението“, законно пита журналистът. Той припомня на непомнещите, че Владимир Владимирович започна политическата си кариера в щаба на реформатора кмет на Ленинград (сега Санкт Петербург) Анатолий Собчак, който бе един от хората, виновни за разтурването на СССР. Путин не обича да говори за онова време, защото спомените довяват неприятни въпроси. Как така един посредствен и незабележим подполковник от КГБ забогатя изведнъж, бидейки завеждащ отдела за чуждестранната помощ в града на Нева?

И защо Владимир Владимирович скърби толкова за едно невъзвратно отишло си минало, след като точно разпадът на СССР го изкачи на върха, внезапно и неочаквано? Ако агонията на империята на злото бе продължила неизвестно още колко време, той най-много щеше да стане полковник. Може би щеше да му се наложи да си търси нова работа на подчинен в някоя от безбройните форми на бившите чекисти.

Какъв е сега Путин? Симпатизиращи на режима клакьори го провъзгласиха за „надпартиен лидер“. Опозиционерите пък се надпреварват да се подиграват с неговата напомпана и прекалено напудрена популярност. „И погледна Господ рейтинга и видя Господ, че е прекалено добър и рече: Стига толкова!“, писа политологът Глеб Павловски, някогашен съратник на президента.  Дори лидерът на днешните болшевики в Русия Генадий Зяганов се смути от „космическата слава“ на кремълския вожд и каза, че „няма намерение да празнува по този повод“.

Путин обаче продължава да се наслаждава на лаврите си и се опива от успехите си, които остават невидими за много от зрящите простосмъртни. „Националната валута спада, цените растат, а несменяемият батюшка както преди се ползва с подкрепа от почти 90 на сто“, писа Рунко в статията си „Съветският свят на Владимир Путин“, публикувана в електронното издание „Нотеру“.

Друг опозиционен журналист, Роман Попков отиде още по-далече на страницата си във „Фейсбук“. Той дръзна да сравни рейтингът на Путин с този на Садам Хюсеин, който също се радваше на 90 на сто народна любов. „А фаворитите на консервативно настроените руски пенсионери, Брежнев и Андропов, се бяха изкачили над 98 на сто. Така, че президентът има към какво да се стреми“ посочва Попков.

След по-малко от 3 години изтича президентският мандат на Владимир Владимирович. Най-мрачните прогнози вещаят, че през 2018 г Русия вероятно още ще се бори с последствията от сегашната рецесия. Путин ще бъде изправен пред съблазънта да влезе в ролята Ким Ир Сен - бившият лидер на сталинистка Северна Корея. Навремето Ким се състезаваше с китайския вожд Мао Цзедун, кой ще управлява по-дълго. „Слънцето на великия вожд Ким изгрява по-рано от това на председателя Мао, защото Страната на утринната свежест е по-на изток“ , верни на азиатския символизъм декларираха в Пхенян.

Подобно на Сталин, сегашният кремълски управник води саможив, обвит в тайнственост живот. Путин няма истински приятели, но страшно обича да се изтъква. Той винаги улавя най-голямата риба, застрелва най-едрата мечка. Гордо язди на кон, гол до кръста като индианския вожд Винету. На поредната среща със специално подбрани и верни на режима интелектуалци го попитаха, за какъв се има, ястреб или гълъб. „Не съм ястреб. Аз съм гълъб със стоманени криле“, отвърна той и помаха с ръце, все едно полита.

Докога ще грее звездата на Владимир Путин? Това едва ли може да предскаже дори един най-добрите ковачи на президентския рейтинг Сергей Иванов, бивш военен министър, а сега шеф на канцеларията на руския лидер. Злите езици дори спрягат Иванов като евентуален приемник на шефа си.

„Всичко зависи от това коя политическа сила ще спечели изборите след 3 години. Партията на телевизора или партията на хладилника“, заключава Рунко.

„Когато Путин си отиде, ще останат всички. И ще си измислят нов дракон“, писа наскоро публицистът Леонид Канфер.

Голямото заблуждение на враговете на авторитарните режими е да смятат, че диктаторите се появяват от празното пространство и сами заграбват властта. Путин беше инсталиран на трона от руснаците, мечтаещи за лидер с твърда ръка, който да оправи нещата отгоре. Голямата трагедия на днешните мужици е, че те не знаят що за животно е демокрацията и има ли то почва в Русия. Вината обаче не тяхна. Историята на страната е записала само две седмици демократично управление – временното правителство на Керенски. След 14 дни на поста, министър-председателят е принуден да бяга, преоблечен като жена, за да се спаси от гнева на революционната тълпа.