Знаете ли къде е село Шипок? Намира се в община Кирково, през която най-вероятно сте минавали на път за морето в Гърция – на нейна територия е граничният пункт Маказа. Доста преди границата обаче трябва да се отбиете надясно, да се покатерите из родопските пътища и да стигнете до село Шипок.

Демокрацията стигна буквално и до това място. Миналата неделя хората там си избраха кмет при 100% избирателна активност. Всичките 6 човека от списъка се явиха пред урната и гласуваха за единствения кандидат. Така Раим Халил ще бъде кмет на Шипок и в следващите 4 години ще получава заплата за това.

Сканираният протокол е безмилостен: шест на нула.

Изборите в Шипок се проведоха както навсякъде другаде – комисия с председател, заместник-председател, секретар, един наблюдател и един застъпник. Общо седем души проведоха избори, в които участваха шест.

Протоколът показва, че в Шипок 7 души са участвали в провеждането на изборите.

Село Шипок обаче не е абсурдно изключение. В съседната община Крумовград е село Хисар. Там гласуваха 11 души, но една бюлетина се оказа невалидна. Така Нежля Кахраман стана кмет с 10 на нула гласа – отново в състезание само със себе си. И също ще получава заплата в следващите четири години.

Във всяка от общините в Кърджалийска област има подобни случаи. В община Кърджали е село Кокошане, където Енвер Дурмуш спечели кметската битка – отново сам срещу себе си. С 12 на нула гласа. На други места за малко не се е стигнало до опашки пред секциите – в село Ралица, община Момчилград, Фаик Хасан печели със 17 на нула гласа, а в Бистроглед, община Ардино, Мюмюн Мехмед е победител в малко по-оспорвана битка – 18 гласа „за“ и 4 невалидни бюлетини. Навсякъде кандидатът е бил само един.

От общо 370 селски кметства в област Кърджали, в повече от половината – 188, имаше само един кандидат. От ДПС.

На местните избори през 2011 година кметствата бяха със 168 по-малко. И избори като споменатите по-горе не бяха толкова често срещани.

Причината за промяната: на тези избори прагът за пряк избор на кметове бе намален на 150 жители. Всички споменати села имат по толкова само на хартия – по постоянен адрес. Те обаче отдавна живеят или в Турция, или в Западна Европа. Не могат да се върнат да гласуват, защото не отговарят за изискването за уседналост.

Така законът гледа постоянния адрес, когато трябва да реши кое село да избира кмет. После гледа настоящия адрес при самото провеждане на изборите. По средата остават случаи като споменатите и данъкоплатците, които ще трябва да плащат заплати на десетки новоизбрани кметове на села с по няколко човека.