Article_top

Иван Бедров

Какво да правим, когато всеки ден се преминават нови и нови прегради? Тъкмо мислим, че това е дъното и по-срамно не може да стане, и хоп – може, може, както е казал оптимистът.

Забавляваме се всекидневно с поредните превзети висоти от новия политик, споделяме снимки, цитираме думите му, изобретяваме каламбури от лозунгите му, смеем се на колажите с него. Това обаче не спира пътуващата гротеска.

Днес пече кебапчета с бяла манта и часовник, който струва колкото няколко къщи в махалата. Вчера пише просташки sms-и на известни журналисти и те с право се възмущават публично. Междувременно плаща за селски събори, кукери и боксови мачове – сметката главоломно нараства, но няма кой да я направи.

За него не е проблем днес да нарече престъпник Бойко Борисов, който вчера го венча в кабинета си. Не е проблем днес да нарече ченге Георги Първанов, за чието преизбиране вчера призоваваше народа да се хване на хоро пред НДК. Може днес да се хвали как е свалил Иван Костов от власт, а вчера разказваше как го е довел. Биографията му твърде бързо започна да се променя.

На нас ни е смешно, нали? Добре информираното микромалцинство се радваме на глупостите му, а в същото време социолозите регистрират покачваща се подкрепа за него. И това е много лесно за обяснение: хората го срещат, а той им обещава каквото поискат, оневинява ги за досегашните им несгоди и обвинява капиталистите-експлоататори. Е, не обвинява спонсора си, но това го забелязваме отново само тези от микромалцинството.

Бойкот?

На пръв поглед идеята това безскрупулно явление да бъде бойкотирано изглежда приемлива. След като не спазва правилата и не зачита абсолютно никакви норми на приличие, да си гледа работата. Не може той да ни напада, а ние да го отразяваме. Не може да се движи с коли и охрана като мутра, а ние да го приемаме нормално. Колкото и зависимости да има в медиите, все пак има достатъчно разумни журналисти, които могат да му наложат ембарго, докато не започне поне да се държи прилично... Така си мислим често. Такова поведение обаче би било както нечестно, така и неефективно.

След като допуснахме янета, сидеровци и лафкаджии да бъдат приемани за нормална част от пейзажа, защо да се стряскаме от новия политик? Защо да се вторачваме толкова много в охраната му, след като вчера не забелязвахме здравите момчета около другите? Защо да питаме откъде са му парите, след като вчера не питахме и предишните?

Приятелската подкрепа на огромна част от хартиените и електронни издания, както и на една национална телевизия, ще обезсмислят всякакъв опит за издигане на санитарен кордон около новия политик. Очевидно не това е пътят.

Като всеки друг?

Тогава да се отнасяме към него като към всеки друг. Да следим внимателно какво прави, да предаваме на публиката какви са действията и посланията му, а хората сами да преценят. Звучи правилно, почти като по учебник.

Отива новият политик в махалата, слага розово боне на главата си, хваща щипка за скара в дясната си ръка (левият ръкав също е навит, за да се види часовникът) и подканя минаващите: „С какво да ви почерпя?“ После казва, че при неговото управление България отново ще стане Народна република, защото всъщност народът трябва да управлява. Преди това е обещал на всички деца по един таблет.

Това виждат зрителите на телевизионния екран. Обективно и безпристрастно. Също толкова обективно, колкото едни други обещаваха токът да стане без пари, ако построим още няколко ядрени централи. Не по-малко обективно от изявленията от парламентарната трибуна, че пенсиите са ниски, защото парите ги изяждат бежанците. Напълно безпристрастно и равнопоставено – всички говорят глупости, защо и още един да не говори глупости?

Но не беше ли нашата роля да помагаме на хората да бъдат по-информирани, а не по-дезинформирани? Изглежда и това не е пътят.

А тогава?

Новият политик не е нещо чак толкова различно от всичко, което сме виждали досега. Той се прави на мъжкар като Бойко Борисов, но изглежда нелепо в тези опити. Прави се на лош като Волен Сидеров, но не е убедителен. Прави се на скандалджия като Яне Янев, но и тази роля му е като дреха втора употреба. Старае се веднъж да демонстрира прозападна ориентация като сините, друг път - проруска като червените, а блясъкът в очите му издава, че не е много трудно да бъде убеден да развее и марсианското знаме.

Той е всичко това, заради което не понасяме българските политици, но и още нещо – не млъква и не се слуша. Той е Митьо Пищова, но с една степен по-малко въздържан.

Какво правим ли? Достатъчно е да се стреснем докъде стигнахме, след като се отказахме да бъдем граждани. След като допускаме законите и приличието да бъдат погазвани всекидневно. След като предадохме без бой медиите, за да обслужват подобни персонажи.

Рецептата е измислена отдавна и работи на много места по света - критично мислещи граждани, които четат критични и мислещи медии. Които пък задават въпроси:

- Всеки ден ли ще храни с кебапчета хората или само веднъж годишно?

Къде ще си зареждат таблетите децата, след като няма да имат пари за ток?

Не може ли да си стиснем ръцете за една биография и да не я сменяме през ден?

- Ако той вдига 100 от лежанка, колко вдига батко му, дето ще става евродепутат?

- Кой превърна телевизионната трибуна в лафка още преди години?

Колко струва пътуващото шоу?

Кой плаща охраната и имотите?

Кой дава парите?

Маршът на гротеската може да свърши и нещо много полезно – да ни постресне и да си припомним, че сме били нормални някога.

Защото подобно явление не може да бъде страшно, стига да има Кой да пита Кой?

 
Снимка barekov.com

Какво да правим, когато всеки ден се преминават нови и нови прегради? Тъкмо мислим, че това е дъното и по-срамно не може да стане, и хоп – може, може, както е казал оптимистът.

Забавляваме се всекидневно с поредните превзети висоти от новия политик, споделяме снимки, цитираме думите му, изобретяваме каламбури от лозунгите му, смеем се на колажите с него. Това обаче не спира пътуващата гротеска.

Днес пече кебапчета с бяла манта и часовник, който струва колкото няколко къщи в махалата. Вчера пише просташки sms-и на известни журналисти и те с право се възмущават публично. Междувременно плаща за селски събори, кукери и боксови мачове – сметката главоломно нараства, но няма кой да я направи.

За него не е проблем днес да нарече престъпник Бойко Борисов, който вчера го венча в кабинета си. Не е проблем днес да нарече ченге Георги Първанов, за чието преизбиране вчера призоваваше народа да се хване на хоро пред НДК. Може днес да се хвали как е свалил Иван Костов от власт, а вчера разказваше как го е довел. Биографията му твърде бързо започна да се променя.

На нас ни е смешно, нали? Добре информираното микромалцинство се радваме на глупостите му, а в същото време социолозите регистрират покачваща се подкрепа за него. И това е много лесно за обяснение: хората го срещат, а той им обещава каквото поискат, оневинява ги за досегашните им несгоди и обвинява капиталистите-експлоататори. Е, не обвинява спонсора си, но това го забелязваме отново само тези от микромалцинството.

Бойкот?

На пръв поглед идеята това безскрупулно явление да бъде бойкотирано изглежда приемлива. След като не спазва правилата и не зачита абсолютно никакви норми на приличие, да си гледа работата. Не може той да ни напада, а ние да го отразяваме. Не може да се движи с коли и охрана като мутра, а ние да го приемаме нормално. Колкото и зависимости да има в медиите, все пак има достатъчно разумни журналисти, които могат да му наложат ембарго, докато не започне поне да се държи прилично... Така си мислим често. Такова поведение обаче би било както нечестно, така и неефективно.

След като допуснахме янета, сидеровци и лафкаджии да бъдат приемани за нормална част от пейзажа, защо да се стряскаме от новия политик? Защо да се вторачваме толкова много в охраната му, след като вчера не забелязвахме здравите момчета около другите? Защо да питаме откъде са му парите, след като вчера не питахме и предишните?

Приятелската подкрепа на огромна част от хартиените и електронни издания, както и на една национална телевизия, ще обезсмислят всякакъв опит за издигане на санитарен кордон около новия политик. Очевидно не това е пътят.

Като всеки друг?

Тогава да се отнасяме към него като към всеки друг. Да следим внимателно какво прави, да предаваме на публиката какви са действията и посланията му, а хората сами да преценят. Звучи правилно, почти като по учебник.

Отива новият политик в махалата, слага розово боне на главата си, хваща щипка за скара в дясната си ръка (левият ръкав също е навит, за да се види часовникът) и подканя минаващите: „С какво да ви почерпя?“ После казва, че при неговото управление България отново ще стане Народна република, защото всъщност народът трябва да управлява. Преди това е обещал на всички деца по един таблет.

Това виждат зрителите на телевизионния екран. Обективно и безпристрастно. Също толкова обективно, колкото едни други обещаваха токът да стане без пари, ако построим още няколко ядрени централи. Не по-малко обективно от изявленията от парламентарната трибуна, че пенсиите са ниски, защото парите ги изяждат бежанците. Напълно безпристрастно и равнопоставено – всички говорят глупости, защо и още един да не говори глупости?

Но не беше ли нашата роля да помагаме на хората да бъдат по-информирани, а не по-дезинформирани? Изглежда и това не е пътят.

А тогава?

Новият политик не е нещо чак толкова различно от всичко, което сме виждали досега. Той се прави на мъжкар като Бойко Борисов, но изглежда нелепо в тези опити. Прави се на лош като Волен Сидеров, но не е убедителен. Прави се на скандалджия като Яне Янев, но и тази роля му е като дреха втора употреба. Старае се веднъж да демонстрира прозападна ориентация като сините, друг път - проруска като червените, а блясъкът в очите му издава, че не е много трудно да бъде убеден да развее и марсианското знаме.

Той е всичко това, заради което не понасяме българските политици, но и още нещо – не млъква и не се слуша. Той е Митьо Пищова, но с една степен по-малко въздържан.

Какво правим ли? Достатъчно е да се стреснем докъде стигнахме, след като се отказахме да бъдем граждани. След като допускаме законите и приличието да бъдат погазвани всекидневно. След като предадохме без бой медиите, за да обслужват подобни персонажи.

Рецептата е измислена отдавна и работи на много места по света - критично мислещи граждани, които четат критични и мислещи медии. Които пък задават въпроси:

- Всеки ден ли ще храни с кебапчета хората или само веднъж годишно?

Къде ще си зареждат таблетите децата, след като няма да имат пари за ток?

Не може ли да си стиснем ръцете за една биография и да не я сменяме през ден?

- Ако той вдига 100 от лежанка, колко вдига батко му, дето ще става евродепутат?

- Кой превърна телевизионната трибуна в лафка още преди години?

Колко струва пътуващото шоу?

Кой плаща охраната и имотите?

Кой дава парите?

Маршът на гротеската може да свърши и нещо много полезно – да ни постресне и да си припомним, че сме били нормални някога.

Защото подобно явление не може да бъде страшно, стига да има Кой да пита Кой?

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Мяу

Приятна статия. Липсва само магическото решение накрая - явно и игнорът, и критиката не действат в тоя случай. Не вършат работа и гледането назад и питането сами себе си как така позволихме медиите да се превърнат в такава клоунада. Някакви предложения? Че тоя пъпли из провинцията като гъбична инфекция слаб организъм и трови мозъците на местните с фалшиви обещания...

Анонимен's picture
Анонимен

д-р Петроff

Ето го и Береков натюр.
http://www.vbox7.com/play:82869042 http://www.vbox7.com/play:6ff9a1fa











http://www.vbox7.com/play:82869042 http://www.vbox7.com/play:6ff9a1fa
Анонимен's picture
Анонимен

владето

а дали пък тези, които могат и искат да бъдат лъгани от новия политик не си го заслужават, докато не се сепнат....
Анонимен's picture
Анонимен

Ладо

Тони Филипов,д-р,обеща да емигрира, ако Байряков стане...каквото и да е в политиката. Е, аз не чаках да видя гламчото депутат. Поздрави от Албиона
Анонимен's picture
Анонимен

Ладо

Пазете си Бедров,доктора, и още един двама, да не фанат гората, че хептен ще го закърши пишещото братство
Анонимен's picture
Анонимен

Деян

Иска ми се да припомня един материал от блога на Едвин Сугарев, който преди месеци беше пълен със същите тези предупреждетия, но ефектът беше нулев. БАРЕКОВ Е ЗАПЛАХА ЗА НОРМАЛНОСТТА
10 Декември 2013
Александър Спасов
Най-мразим да мислим – тази максима на шопа съвсем не е заяждане на дребно във връзка с умствената леност, на която той се отдава периодично. Но дали само шопа е подложен на подобна опасност? Едва ли. А тогава, когато анализираме политическата действителност у нас, неизбежно стигаме до извода, че това е заболяване, което е обзело една значителна част от нашите сънародници. Няма как да си обясним по друг начин фурора, който предизвикваше Жорж Ганчев на парламентарни и президентски избори. Или постоянното присъствие на атакистите на Волен Сидеров в парламента през последните години. А спомняте ли си един министър, който в пристъп на откровение беше казал крилатата фраза – Ега ти държавата, след като аз съм и вицепремиер. Примери много в подкрепа на диагнозата, че българинът понякога забравя, че това, което стои на рамената му, не е там само в името на добрата визия.
В потвърждение на горните разсъждения е парада, който организира из страната една одиозна личност, която кресливо натрапва своето присъствие с брътвежи, гарнирани с шоуто на Нешка, песента на Деси Добрева и мисловните напъни на нашия герой. За всеки българин, дори и за тези, за които интелигентността не е в изобилие е ясно – става дума за Николай Бареков, когото някои наричат Дудука, други Капута, и как ли не още.
Удивително е не толкова обстоятелството, че този доскорошен журналист е организирал една пропагандна акция. В крайна сметка доскорошното му „журналистическо” амплоа винаги е било свързано с някакъв вид пропаганда. Тук употребата на кавичките не е случайна. Не е случайна, защото истинският журналист е същество чистоплътно. Едва ли чистоплътността обаче е характеристика на Барековите медийни изяви. Читателят сигурно си спомня чудноватите му пируети и зловещи заклинания от малкия екран. Не е ли ирония на съдбата човек, който изпаднал в необуздан бяс късаше един уважаван вестник пред телевизионната камера, сега да си изтипоса като лидер на движение с многозначителното наименование „България без цензура”? Не е ли гавра с нас този, който с пяна на устата призоваваше Цветанов да пусне по улиците камионетките и да арестува, да арестува всеки, който не е доволен от силните на деня, днес да се пише пръв демократ? И как този човек ще погледне в очите своите сънародници, които с удивление видяха, как този псевдополитик за една нощ обърна резбата и от ревностен почитател и безсрамен ухажор на Бойко Борисов се превърна в негов отявлен противник?
Не малко хора биха ме упрекнали за това, че им губя времето, занимавайки ги с една отрепка, изплувала случайно и за малко на повърхността на кипящия обществен живот. Повярвайте ми, не го правя с удоволствие. Правя го с омерзение, но съм убеден, че има защо. Защото този човек е опасен. Неговата мегаломания го тласка към действия, които на някои могат да се сторят като вик за справедливост. Той е и крадец. Открадна от Реформаторския блок идеята за чистите ръце и провъзгласи с апломб, че това е нещо, което може да свърши единствено и само той. И без никакво чувство за срам се провикна - "Призовавам Реформаторския блок или да се разпадне, или да се включат към нас. Една голяма част от НДСВ вече е при нас, СДС почти цялото ще го приберем. Без Кунева и Трайчо Трайков - останалите са добре дошли при нас"

Едва ли могат да се изброят невероятните изхвърляния, с които Бареков си служи за да привлече вниманието към себе си. Един път ще се провикне гръмогласно, че Консултативния съвет за национална сигурност към Президента не може да заседава без неговата личност, втори път минавайки по „Раковска” ще му се прииска сградата на СДС на тази улица да му се предостави немедлено. Ей така, защото негово величество я иска. На следващия ден ще ни засипе с глупотевини, как ще изпрати свои хора в Киев, та да решат украинския проблем. Той виждате ли, светилото на демокрацията, бил договорил вече това с Виталий Кличко. Само че Кличко се дръпна като опарен и изненадано сподели, че никакъв контакт между двамата не е имало и няма да има. Дословно от украинска страна заявиха - “Независимо от някои съобщения в български медии, нито Виталий Кличко, нито партията УДАР имат каквито и да е връзки с политическото формирование “България без цензура” на Николай Бареков. При никакви обстоятелства нито УДАР, нито Виталий Кличко не са обсъждали или планирали предприемането на общи действия с организацията на г-н Бареков”.
Бих могъл да споделя за още много и много действия на Бареков, които ако не граничат с политическото безумие, то поне са лоша проба политическа клоунада. Но къде да беше само това. В едно свое интервю Меглена Кунева посъветва когато търсим отговорите на това, което се случва да проследим парите. Абсолютно е права. Аз ще допълня, че е лесно да се идентифицират парите, с които Бареков финансира нечистоплътната си кампания. Очевидно е, че зад него стои един банкер и един несъстоял се шеф на ДАНС. Това са много пари. Да не би да си мислите, че шоуто на Нешка гастролира безплатно с нашия герой из страната? Или мислите, че ромите, които са преобладаващата част от неговата публика са с него, запленени от проповядваните на техните сбирки идеи? Не! За издръжката на целия този цирк се пръскат луди пари. Зад него стоят медийни сайтове като „Всеки ден”, „Афера” цялата медийна мощ на Пеевски. А целта е безкрайно ясна. Да се вкара шайката на Бареков в парламента и именно тя да е бъдещият балансьор между политическите сили, участващи в него. И тогава това, което ни отвращава в днешния парламент ще ни се стори демокрация от най-чист вид. Защото може да бъде и по-лошо. А с Бареков това лошо ще е безкрайно лошо. Влудяващо лошо. Ще го допуснем ли?
Анонимен's picture
Анонимен

д-р Петроff

Ето го и в Сен Тропе с компания от олигарси. Студено шампанско,след сълзите за бедните. https://bivol.bg/barekov-otgovor.html
Анонимен's picture
Анонимен

tony1975

Браво Ванко!

s.djam

Приятелю, едно предложение към теб - когато искаш нещо за сайта или списанието, не се обръщай към "Чичо Оги" :-). Пиши тук, с удоволствие ще чета и ще отговарям. Колкото до Христо Комарницки - страхотен е наистина, опитвах се да го взема още в Труд, но той си е предан на "Сега". С една карикатура той може да бъде по-ценен от трима пишещи... А и е умен човек - приятел ми е във Фейсбук...
Светлана Дж.
Анонимен's picture
Анонимен

Жалко за България.
Анонимен's picture
Анонимен

Читателите на статията сме си "Ние", които се вълнуваме от свободата на мисълта. Но "ние" не сме се отказали да бъдем граждани. Не са се отказали и избирателите Му, които едва ли ще разберат мисленето на автора. Медиите или трябва да Го погребат, или ако Го "отразяват" да бъдат кратки и ясни в словото си. Избирателите не разбират от "марш на гротеската". Свободните граждани гласуват за този, който все още не ги е излъгал. Е, защо не посочите ясно лъжите Му и доказателствата за това. Направете разследване за това кой дава парите! От журналиста се очаква да ни даде фактите, а не да задава въпроси. И баба знае това. От този електронен вестник очакваме повече!
Анонимен's picture
Анонимен

123

Свободните граждани гласуват за този, който все още не ги е излъгал.

И точно този ли ще претендира, че не е излъгал. Ами, той откак е станал човек, друго не е правил. На какъв език и с какви думи да обясниш на феновете му що за боклук е ? Как да обясняваш това на хора, които обичат да бъдат лъгани, пък ако може да паднат и 100-тина лева край това - супер
Анонимен's picture
Анонимен

Ще разкажеш за лъжите Му, така ще убедиш феновете и безразличните. Дай ми фактите! Свърши си работата. Не е наша работа да правим оценки кой какъв е. Отговорността е лична! Бунтът е вътре в нас. Нека аз да стана по-добър. така ще сме повече. Кое е по-морално: да получиш 100-тина лева за една "тинтириминтири" статия или за хляб на децата ти срещу една лъжа.
Анонимен's picture
Анонимен

АЗ

ЗА КАПУТА СРАМНИ РАБОТИ НЯМА ЩОМ МУ СЕ ПЛАЩА
Анонимен's picture
Анонимен

Да беше споменал още Коритаров, Иво Инджев и пр. лешояди, просто за пълнота на изказа!

Да беше споменал още Коритаров, Иво Инджев и пр. лешояди, просто за пълнота на изказа!
Анонимен's picture
Анонимен

Деян

Иво Инджев не е лешояд! Той е един достоен човек.
Анонимен's picture
Анонимен

Достоен агент от ДС, т.е. комунист и в червата си.
Анонимен's picture
Анонимен

Г-н Бедров, що пък си мислите, че сте член на суперинформирано микромалцинство? На какво се дължи това? Имате достъп до секретна информация,забранени данни или какво? Или пък сте член на тайно общество? Изявленията ви са декларация за някаква прикритост от ваша страна, което е доста притеснително, при положение, че искате да се самообявите за водещ журналист.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?