Президентите Барак Обама на САЩ и Франсоа Оланд на Франция почетоха паметта на 130-те жертви на атентатите в Париж от 13 ноември, съобщиха световните агенции.

Обама пристигна малко преди полунощ във френската столица за участие в откриващата се днес световна конференция за климата. От летището кортежът му се отправи направо към концертната зала "Батаклан", където 90 души бяха избити от джихадистите. Към Обама се присъединиха Оланд и парижката кметица Ан Идалго. Всеки от тях положи по една роза на импровизирания мемориал пред сградата.

Форумът се провежда при драконовски мерки за сигурност.

Но политиката отново ще бъде сред главните теми поради събитията през септември.

Всички с нетърпение ще очакват поредната срещу между Обама и руския президент Владимир Путин. Двамата трябва да обсъдят въпросите за борбата срещу тероризма след атентатите в Париж.

Все още от кабинета на Путин не са отговорили на поканата за среща, отправена от турския премиер Реджеп Ердоган.  Москва и Анкара са на нож, след като на 24 ноември турски изтребители свалиха руски бомбардировач Су-24.

На самата конференция за климата ще участват почти 200 страни. Форумът започна днес и ще продължи до 11 декември. Очаква се той да бъде повратна точка в намаляването на зависимостта на световните икономики от изкопаеми горива.

Почти всички правителства са очертали плановете си за борба с глобалното затопляне след 2020 г. Това се приема като положителен знак за постигане на амбициозен договор за забавяне на феномена.

Българската делегация на конференция ще бъде водена от президента Росен Плевнелиев. . Тя ще представи позициите си за финансирането и развитието на високите технологии и постигането на устойчиво развитие в контекста на климатичните промени. През седмицата правителството одобри отпускането на 100 хил. евро за Зеления доверителен фонд за климата.

Въпреки очакванията за постигане на сделка, има много проблеми, които предстоят да бъдат разрешени по време на конференцията. Ето какви са те.

Финансиране

През 2009 г. развитите страни обещаха да събират по 100 милиарда долара годишно до 2020 г. от публични и частни източници. Така ще се помогне на развиващите се страни да ограничат своите емисии от парникови газове и да се адаптират към наводненията, горещите вълни и покачването на морското равнище. Основната група от над повече от 130 развиващи се страни обаче иска тази сума да се увеличи след 2020 г. Но САЩ, ЕС и други богати държави не искат да гарантират по-големи суми.

Отказ от изкопаемите горива

Франция обяви, че много държави предпочитат фразата "глобална трансформация в посока по-ниски емисии и климатично устойчиви общества". Тя означава дългосрочно преминаване от изкопаеми горива към по-зелена енергия. Г-7 - групата на най-развитите в света индустриални държави, постави през юни за цел премахването на въглерода като отпадъчен продукт на световната икономика. Някои развиващи се страни, както и много екоактивисти, искат далеч по-строги мерки за постепенно премахване на изкопаемите горива до 2050 г. Силно зависимите от въглища Китай и Индия са сред тези, които не желаят да се определят конкретни дати за отказ от изкопаемите горива. За тях те са жизненоважни за вдигането на стандарта на живот на милиони хора.

Загуби и щети

Развиващите се страни искат дългосрочен механизъм, който да им помогне да се справят с щетите от бедствия, като тайфуни или въздействието от покачването на морското равнище. Всички правителства се споразумяха да се създаде механизъм за загуби и щети през 2013 г. Той обаче не е свършил досега никаква съществена работа и трябва да бъде преразгледан през 2016 г.  САЩ и много от богатите държави заявиха, че няма да се съгласят с текст, който предполага обезщетение или отговорност. Те се опасяват, че това може да ги изложи на множество искове, свързани с емисиите на парникови газове.

Ограничаване на вредните емисии

Според ООН обещанията на около 170 държави за ограничаване на емисиите на парникови газове след 2020 г. , направени са твърде слаби, за да се ограничи повишаването на температурите с договорените 2 градуса по Целзий над прединдустриалните времена. Ще трябва да се изгради система за действия, която да позволи преглед на целите на отделните държави

Правната сила

През 2011 г. участващите държави се договориха, че сделката в Париж ще има някаква форма на "правна сила". Но те не се разбраха дали това ще означава договор по силата на международното право или необвързваща сделка, която ще бъде заложена в националните закони на всяка страна. Много развиващи се страни и ЕС искат обвързващ договор или протокол. Но САЩ и Китай, както и някои други, не приемат международен надзор, а предпочитат договор въз основа на националните закони и подзаконови актове.