Кой се страхува от Джордж Сорос?

 

Радослав Стоянов

 

Със спонтанни народни тържества българското интернет пространство посрещна новината, че главната прокуратура на Руската федерация е решила да забрани две неправителствени организации, създадени от американския милиардер и филантроп Джордж Сорос.

 

Става въпрос за опериращите в Русия „Фондация Отворено общество” и „Фондацията за подкрепа на Институт Отворено общество”. Това стана, след като главната прокуратура решила, че организациите представляват заплаха за конституционното устройство на Руската федерация и за сигурността на държавата. Те бяха добавени в т.нар. патриотичен стоп-списък, който се изготвя по силата на новоприет закон, значително облекчаващ пътя, по който властите в държавата на Путин могат да забраняват дейността на неправителствени организации.

 

Прикрито русофилски медии побързаха да нарекат постигнатото „челен опит”, докато десетки, а може би и стотици хиляди руснаци осъзнават какво точно значи един такъв ход. Посягането на неправителствени организации от страна на държавата тогава, когато е явно произволно, е формула за тоталитарна власт. Впрочем, приветстващите новината добре разбират това. Един коментиращ из българското Интернет пространство пише:

 

Браво Владимир, Най - големия държавник на най- могъщата държава. С тоя си ход, сложи целия западен псевдо- политически елит в малкия си джоб. Големите ръководители правят големи политически исторически ходове. Ти го доказа Владимир Владимирович,Русия си има Путин, а Мангалистан си има П**КА в лицето на ирландската пастирка Плювналиев. РУСИЯ, СИ ИМА, ГОРД СИЛЕН И СМЕЛ НАРОД ,ВЕЛИКА ДЪРЖАВА, ВЕЛИК РЪКОВОДИТЕЛ!!!

 

Цензурата на „П**КА” сложих аз, ако се чудите.

 

Малкото гласове на разума, които посочиха, че това е тежък удар върху демокрацията, бързо бяха заглушени от истеричните крясъци на тълпата „Вие демокрацията със Сорос ли отъждествявате!?”.

 

Всичко това идва на фона на приноса на Отворено общество за Руската федерация. От 1989 г. Отворено общество е финансирало безброй хора и организации в Русия, в това число в сферата на науката, образованието и здравеопазването. Организацията е участвала във финансирането на мрежа от Интернет центрове в 33 университета в цялата страна. Подпомогнала е десетки учени в изследванията им в чужбина. Разработи учебен план за ранното детско образование. Създаде мрежа от центрове за съвременно изкуство, които днес са поле за изява на множество художници.

 

А сега се оказа, че едва ли не са превратаджии. Наистина ли?

 

Всъщност печалната истина е, че голяма част от хората, които привиждат в Сорос великото зло, дори не знаят защо точно е така. Те са взели наготово идеята за „злия милиардер”, който плете задкулисни мрежи срещу нас, обикновените хора, без дори да си дават сметка (или труд да научат) дали е така.

 

Налага се да си отговорим:

 

Кой е Джордж Сорос? И защо толкова хора го мразят?

 

Множество статии, повечето от които извори на конспиративни теории, говорят за личността на Джордж Сорос – как е забогатял и как започнал да изгражда мрежите си от неправителствени организации по света. Аз бих искал да обърна вниманието другаде – как се зароди Митът за злия Сорос.

 

Всичко започна с обикновен антисемитизъм. Защото Сорос е от еврейски произход. Ако си поиграете с Гугъл и потърсите публикации за Сорос от преди 2005 г. мнозинството от тях съдържат дебело ударение именно върху еврейския му произход. Повечето от тези статии са посветени на класическата конспиративна теория – масонството и тайните планове на „световното еврейство” за господство над света. Така например името се появява неколкократно в „Списък на по-известните евреи в България”, публикуван в един сайт с името на нацисткия официоз Der Stürmer, линк към който няма да дам от съображения свързани с Наказателния кодекс. Сред резултатите ще откриете и много руски сайтове, сред които и такъв с името „Антиционизъм”. В статиите от този период няма да откриете много съществена информация, освен голословни обвинения в това, че е агент на ЦРУ и… евреин.

 

През 2005 г. името на Сорос у нас вече започва да се свързва и с дейността на българския клон на Отворено общество. Причината – финансираните от тях интеграционни политики спрямо ромите. Политики, които биват обобщавани от опонентите му като „защита на циганите”. Руските форуми от това време не пропускат да го поставят в контекста на конспиративните теории за Ротшилд.

 

В същия момент издателство „Изток-Запад” публикува и книга на антроположката Достена Лаверн, посветена на „изследване” на мозъчните тръстове (think tanks) у нас. Бъдещата кандидатка за евродепутат на БСП „разконспирира” нещо, което никога не е било тайна поначало – финансирането от страна на Отворено общество на множество „мозъчни тръстове” (неправителствени организации) в България. Пъклената цел на тези тръстове била… да доминират общественото мнение. Което – би трябвало да е очевидно – е много лошо и пагубно само по себе си. Представете си свят където носителите на дадена идея се борят тя да не доминира над никоя друга!

 

Фондациите на Сорос, освен всичко друго, финансират и защитата на човешките права. Логиката на работата в тази насока винаги е била това да става посредством защитата на най-уязвимите общности на принципа, че ако човек, който не е от потисната общност си търси правата, за него е много по-вероятно да успее, отколкото някой, който е от непопулярно и невлиятелно малцинство; докато когато правото е защитено посредством маргинализирания човек, защитеното право е право за всички, в това число и за маргинализирания човек. Това, разбира се, не се харесва на тези, които лелеят за свободата да дискриминират, защото вярват, че така е правилно.

 

Закономерно и в съзвучие с антисемитския тон, за който споменах по-горе, Сорос и финансираните от него организации, които се противопоставят на маргинализирането на малцинствата, постепенно започнаха да се оформят като естествени опоненти на ултранационалистите*. Под името Дьорд Шорош, каквото той никога не е носил, но му е прикачвано във всевъзможни статии и Интернет форуми, Сорос стана икона на всичко, което ултранационалистите ненавиждат – свой пряк опонент, човек от непопулярно малцинство, който директно се противопоставя на дискриминацията. А тя всякога е ядка на национализма.

 

Струва ми се, че изчерпах греховете на Сорос, заради които той е толкова мразен – евреин е, грижи се за маргинализираните групи (роми най-вече) и дава пари за политики, които отговарят на възгледите му. Сорос е антикомунист, антиглобалист, атеист, определян е като социален либерал.

 

Разтърсени ли сте от Соросовото зло?

 

Докато Сорос плетеше „зловещите” си НПО-мрежи,

 

неототалитарния консерватизъм си правеше партии и купуваше медии.

 

Тъкмо така у нас се появи „Атака”. За политиците с тоталитарен уклон или позиционираните в крайната десница е трудно да се примирят със социалния либерализъм на Сорос.

 

И докато Сорос инвестираше в компютри, арт центрове и програми за ромска интеграция, надигащите се консерватори осъзнаха, че медиите са лостът, през който могат да се доберат до власт – контролирането на потока информация чрез популистки залъгалки може да ти спечели гласове и дори да се задържиш на власт в повече от един парламент. А това никак не е трудно в посттоталитарни държави, където „силната ръка” се тачи като нещо хубаво и желано.

 

Докато греховете на Сорос са че продава мечти за по-светло бъдеще, тези на опонентите му са, че извършиха подмяна на легитимната реалност с фасадна такава. Опитът за демонтиране на модела #КОЙ от 2013 г. постигна главно това да ни покаже колко дълбоко е пуснал той корен – започна с медиен октопод и се разкри като октопод обхванал една банка, а сега – и съдебната система у нас. Всичко това е от значение в контекста на спор кои медии са „по-правилни” от други, който главният прокурор опита да проведе с изпуснати нерви на заседание на Висшия съдебен съвет тази седмица.

 

Ако трябва да си отговорим на въпроса кой се страхува от Джордж Сорос, отговорът трябва да е печално очевиден – статуквото. Било то статуквото на властта, било то статуквото на етническото или друго подобно мнозинство. Сорос е враг на идеята за държава на „моите хора”, където съдебните решения идват под „елегантен натиск”. Враг е и на идеята за потисничество на малцинствата. Всеки, който не е съгласен с тези позиции, би трябвало да ненавижда Джордж Сорос.

 

В този смисъл няма изненада, че тъкмо в Руската федерация, без неудобен съдебен контрол, свободата на мирно сдружаване бе погазена и две неправителствени организации бяха забранени. По списък. Списък, наричан „патриотичен”.

 

Или ще трябва да свикнем с такава тоталитарна хватка, или ще трябва да се решим да не допускаме това да се случи и на нас.

 

__________

* Позволете ми тук да вметна, че най-успешният ултранационалистически политически проект в историята бе Третият райх. В смисъла на това, че засега по-успешен не е правен.

 

01.12.2015