„Оставката на който и да е министър не стои на дневен ред в коалицията.”

Това обяви пред бТВ здравният министър д-р Петър Москов, помолен да коментира слухвете, че ще бъде поискана оставката на колегата му от образованието Тодор Танев. Според него „няма предпоставка за промени в кабинета.” Просто мнозинството трябвало да бъде на висотата си и да потвърди положените си вече подписи под консенсуса за конституцията.

ТОДОР ТАНЕВ: СТАРИТЕ СИЛИ ИСКАТ ДА МЕ МАХНАТ

 „В момента Блокът не функционира като единен политически организъм”, призна още Москов.

Като обясни, че ако РБ не започне да работи по друг начин, няма как да гарантира, че е стабилен партньор в управлението.

„Целият този дебат, изваждането на такива фигури, на които им е нарушен трудовият стаж, цели да се разколебае конституционното мнозинство”.

Така здравният министър коментира изказването на бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, който днес заяви пред бТВ, че е напуснал системата заради „груб политически натиск от ДСБ”.

„Съдебната реформа не се прави за някой или против някой, тя се прави за да работи системата прозрачно и да дава резултат”, каза още Москов.

Той коментира, разбира се, и усилията, които полага като здравен министър за реформа в неговия сектор:

„Моята цел като министър е парите за здравеопазване да се използват максимално ефективно.”

После показа три графики, които според него обясняват какво е необходимо да се направи.

Първата е изработена от Световната банка, която консултира промени и реформи в здравеопазването. Със зелено са отбелязани разходите за образование, в синьо са социалните разходи (напр. пенсии), а в червено – здравеопазването.

„Ако нашият здравен статус продължи да бъде същия, разходите трябва да започнат да се увеличават за сметка на тези за образование и социални дейности”, обясни Москов.

По думите му по този начин до 2020 година ще се увеличат осигуровките, а няма да се дават пари за образование и за пенсии.

Втората графика представя количеството активни болнични легла в българската здравна система. От графиката излиза, че в определени градове в страната има повече болнични легла отколкото средното за Европейския съюз.

„Има неравнопоставеност на хората в определени региони, те трябва да си вземат бохчата и да отидат някъде, за да се лекуват”, обясни Москов.

Това задоволявало определени бизнес интереси.

„При изпълнение на националния рамков договор ще излезе, че са нужни 26 000 активни легла, а в момента имаме 39 000. Все едно имаме едно пиле и държите три хладилника, не е много умно, нали?”, каза здравният министър.

На третата графика са представени пет болници и съответния брой договорени клинични пътеки и пациенти, приети по тези клинични пътеки. Червената линия е средната стойност на клиничната пътека.

„В големите градове, където има екипи и възможност да се поеме цялата човешка патология, тези болници гълтат вода, а по-малките формират печалба”, поясни Москов. Поради тази причина трябвало да се промени структурата.

По отношение на широко дискутирания данък „вредни храни” д-р Москов заяви, че е важен, защото ще действа като превенция за редица болести.

„Десният подход е да се инвестира там, където с минимален ресурс можеш да постигнеш максимален ефект”, допълни министърът.

СЕДЕМ ФАКТА, КОИТО ЗДРАВНОТО МИНИСТЕРСТВО ЗНАЕ, НО НЕ НИ КАЗВА