Два портрета, обградени с червени рози и свещи, са подпрени на пейка пред руското министерство на отбраната. Импровизираният паметник е в чест на убитите войници от „съучастниците на ИДИЛ“ - новият руски прякор на Турция.

След като Владимир Путин нарече „удар с нож в гърба“ свалянето от Турция на руския изтребител близо до сирийската граница, отношенията между двете държави се вледениха, пише в свой анализ “Economist”.

Путин обвини Ердоган, че подкрепя и печели от търговия с петрол с „Ислямска държава“ (това име е употребено в оригиналния текст в „Economist” - б.р.) Г-н Ердоган обеща, че ще подаде оставка, ако Русия може да докаже обвинението си. На 2 декември руското военно министерство представи информация, която доказвала това. Г-н Ердоган нарече изнесеното „клевета“.

За няколко секунди ракетата, която турският самолет изстреля, провали дълги години на дипломатически усилия. Допреди инцидента Кремъл виждаше в Турция стратегически партньор. Обикновените руснаци приемаха страната като място за евтина почивка. Двустранната търговия процъфтяваше, особено в енергетиката, а турските строителни фирми помогнаха за подготовката на Сочи за Зимните олимпийски игри.

Миналата година г-н Путин удостои г-н Ердоган с най-скъпия си комплимент и го нарече „силен“ заради подкрепата му за отношенията с Русия, дори когато Западът се отдръпна заради конфликта в Украйна.

Сега Турция изведнъж се превърна в главния враг на Русия.

Пропагандатор номер едно на Кремъл Дмитрий Кисельов посвети по-голямата част от неделното си шоу да говори срещу Турция. Той обвини г-н Ердоган в „съучастничество с терористи и фашисти“. Турция сега е „наистина опасна“, предупреди той зрителите си.

На срещата за климата в Париж г-н Путин се срещна неофициално с Барак Обама, но пропусна г-н Ердоган. Руското правителство също обяви санкции срещу Турция, насочени към земеделието и туризма.

Напрежението не се ограничава до политиката. Руският спортен министър нареди на футболните клубове да не наемат турски играчи в предстоящия трансферен период. Десетки руски университети прекъснаха отношенията си с турски партньори, а руски студенти, които бяха в Турция по програми за обмен, бяха прибрани предсрочно.

Турските камиони се спират на граничните пунктове, а живеещи в Русия турци вече подават жалби за тормоз от страна на миграционните власти.

„Навсякъде се случва. От Владивосток до Калининград“, казва Мурад Мусаев, адвокат в Москва. „Вече е масово да се търси колективна отговорност заради националността“.

И двете страни рискуват да понесат загуби от санкциите, но все пак икономическият ефект ще бъде повече убождане от игла, отколкото забиване на нож.

Ембаргото върху вноса на турски стоки и забраната за чартърни полети ще навредят на някои турски фирми.

„Но турският износ към Русия е само 1% от БВП на страната“, казва Фатма Мелек, икономист от „Акбанк“ в Турция. „Загубите от санкциите обаче ще са още по-малки“.

„Русия, от своя страна, може да очаква ръст на инфлацията с 1-1,5%“, казва Наталия Орлова, икономист в „Алфа банк“ в Русия.

Санкциите трябва да изглеждат по-смели по телевизията, отколкото са в реалността. Турските лимони бяха извадени от списъка със забранени стоки, защото представляват 90% от всички лимони в руската търговска мрежа. Доставките на газ, които са в основата на двустранната търговия, засега остават незасегнати, въпреки че съвместният проект за газопровод „Турски поток“ изглежда вече е замразен.

Няма изгледи отношенията между Анкара и Москва скоро да се подобрят.

Свалянето на самолета извади наяве сериозни и остри различия по кризата в Сирия.

„Докато подкрепяните от Турция сирийски опозиционни групи са настроени срещу Русия, мирните преговори изглеждат още по-хилави“, казва Виталий Наумкин, директор на Инститта за ориенталски изследвания към Руската академия на науките.

Конфликтът с Русия принуди турските власти, които в последните две години често се изказваха срещу Запада, да ревизират приоритетите си.

„Сега те разбират, че интересите на сигурността на Турция са свързани със Запада, с НАТО“, казва Суат Кънъклиоглу, директор на Центъра за стратегически комуникации.

„Сега се върнаха към фабричните настройки“.

Текстът е публикуван в последния брой на списание "Economist". Преводът е на Клуб Z.