Article_top

Даниел Смилов

Реформаторският блок e политическа формация, която непрекъснато преминава Рубикон – досега все пак през различни бродове, запазвайки като цяло общата посока напред въпреки меандрите на българския политически поток. По отношение на конституционната реформа РБ рискува да прекоси Рубикон наобратно и да се върне в изходно положение, обаче.

За да не се стига до подобна конфузия, лидерите и депутатите на формацията могат да си припомнят следното:

1) РБ беше създаден въз основа на партии, които сами по себе си нямаха особена тежест в политическото пространство на страната и които, взети поотделно, не биха присъствали нито в парламента, нито в обществените дебати по значим начин;

2) „Чудото“ на обединението не беше плод на административния гений на въпросните малки партии, а се случи въпреки неговото очевидно отсъствие;

3) За добро или за зло това обединение не стана благодарение на ясна лидерска стратегия. Тук проблемът не беше в отсъствието на такава, а в наличието на прекалено много лидерски стратегии и техните носители;

4) Това, което наложи РБ в политическия живот и му даде инерция, беше определено политическо съдържание - нуждата в обществото да бъде заявена и отстоявана определена позиция. Тази позиция беше артикулирана с голяма енергия по време на протестите от лятото на 2013 г. и основната й цел бе и е отвоюването на публичните институции от прекалено голямото влияние на определени икономически кръгове. Социалните групи, които стоят зад тази програма, са като цяло проевропейски, проатлантически и виждат бъдещето на страната в нейната модернизация по западен образец;

5) Докато РБ стои еднозначно и ефективно (съотнесено към относителната му тежест) зад тази платформа, той ще има сериозно място и бъдеще в политическия живот на страната;

6) Съдебната реформа е същностна част от пакета политики, които формират идентичността на РБ. Затова е и безпринципната, но заинатена опозиция, която идеите за конституционна реформа срещат. Най-мъдрото, което успяха да измислят противниците й, е съдът и прокуратурата да бъдат третирани по един и същ начин. Това е безспорен принос в световния конституционализъм, с който отново ще учудим света (неприятно, за съжаление). В крайна сметка съд и прокуратура са функционално и организационно различни, което означава, че тяхната независимост не може да бъде гарантирана по идентичен начин. Ако прокурорите избират мнозинството от панела, пред който уж ще са отговорни, ще излезе, че Главният прокурор ще отговаря сам пред себе си, защото прокуратурата е централизирана и строго йерархизирана; 

7) Въпреки че никой не е успял да артикулира смислен аргумент срещу това възражение, саботажът на реформата точно през квотите във ВСС се е превърнал във въпрос на живот и смърт за част от политическите формации. Ако не за друго, то за да „натрият носа“ на реформаторите;

8) Конституционна реформа се прави с широко съгласие, обаче. Дори и без аргумент, в един осемпартиен парламент определени партии могат да водят сложна политика на договаряне и извличане на дивиденти от собственото си съгласие. Това е легитимна стратегия в парламентаризма – не можете да очаквате от опозицията да прави живота на управляващите лесен;

9) За тази цел трябва да се водят разговори, да се правят сондажи, да се обмислят договорки – но без отстъпки по принципните въпроси на реформата;

10) Резултатът от гласуването на 9-и декември е важен за РБ не само заради съдебната реформа, но и заради отстояването на неговата цялост. Всъщност, най-важното за блока е да застане консолидиран както зад съдържанието на предложената поправка, така и зад министър Иванов. Това е нещото, което неговите привърженици не само очакват, но и изискват. Всяко друго поведение би било предателство спрямо тях, колкото и последователно в личен план то да изглежда през очите на един или друг лидер на блока;

11) Гласуването на 9 декември ще структурира българската политика през следващата година. Вариантите са общо казано следните:

- Конституционната поправка минава с ¾ мнозинство в договорения вид: управляващото мнозинство се запазва;

- Конституционната поправка в оригинален вид събира 2/3 с гласовете на ГЕРБ, РБ и други формации. Битката продължава още няколко месеца, като междувременно се подготвят и по-амбициозни промени в Закона за съдебната власт и друго законодателство. Правителството консумира негативи, понеже няма да може да отчете конституционна реформа навреме за междинния доклад, но запазва принципната си позиция, което в случая е по-важно. Липсата на съдържателни аргументи от страна на опозицията ще продължи да я подрива и да налага впечатлението, че подкрепят едно безспорно порочно статукво в съдебната власт;

- Вариантът на ДПС/АБВ събира 2/3 мнозинство (или дори ¾). Това би било открита заявка от страна на ГЕРБ, че иска да управлява с ДПС и РБ трябва да даде шанс на партньора си да изживее мечтите си, ако лелее такива. Тогава РБ излиза в опозиция, запазва идентичността си и се позиционира еднозначно за едни нови избори. А те няма да закъснеят, защото формат ГЕРБ-ДПС ще е самоубийствен за Борисов; 

- Проектът се проваля и няма конституционна поправка. Това е най-сложният сценарий като последици. Ако ГЕРБ пожелаят да хвърлят вината върху РБ и Христо Иванов, което е много вероятно, това би бил ясен сигнал, че блокът трябва да излезе от правителството. Оставането му би било свързано с обиране на негативите от неслучването на реформи. В очите на обществото това с право би било безпринципно оставане, запазване на министерски позиции за сметка на ценности и политики.

- Други варианти също са възможни, но те биха зависили от: а) компенсирането на конституционния провал с много по-амбициозни промени в ЗСС и друго законодателство; б) препотвърждаване на общата посока на реформи в ключови сектори; в) по-ясен дясно-центристки профил на мнозинството; г) възможно сътрудничество на президенските избори между ГЕРБ и РБ; д) нов опит за конституционна поправка, включително и след нови парламентарни избори. Тъй като тези варианти са прекалено сложни и изискват непознати дотук нива на координация и споразумяване, те са по-малко вероятни. 

12) Това са вариантите: няма отделен политически вариант с разпадане на РБ на съставните му части. Това биха били индивидуални стратегии на хора, спасявайки се по единично, но не и партийни стратегии. Ако някой си мисли, че ДСБ или особено ДБГ имат потенциал да надживеят един евентуален разпад на РБ – просто греши. Ще останат, разбира се, хората, всеки един от които сигурно си има планове, надежди, амбиции. Поне в средносрочен план, обаче, те ще трябва да се реализират през друга партийна инфраструктура;

13) В този смисъл, „сепаративните“ планове вътре в РБ – ако ги има – са с мъдростта на размяната на кон за кокошка (а не на министерство).
РБ е формация, която има около 10% подкрепа в национален план. В НС тя има 23-ма депутати. От нея не зависи пряко бъдещето на правителството на Борисов или мандатът на парламента. Но въпреки това РБ е важен, защото той структурира ясно избора пред ГЕРБ и артикулира двете крила вътре в партията на Борисов. Едното – административно-полицейско по произход и характер, което чудесно би се разбирало с ДПС. И другото – проевропейското, дясноцентристкото в ценностен смисъл, за което РБ е очевидният политически партньор. Гласуването на 9-и декември, в този смисъл, е колкото важно за РБ, толкова и за ГЕРБ – то ще покаже съотношението на силите вътре в партията на Борисов и посоката, в която тя ще поеме.

РБ е ключов също така, защото за разлика от другите партии той не е плод на сметките и маневрите на определени политици, а общо взето съществува въпреки тях. Поради това той е автентично представителен за настроенията на определена група хора в обществото. Може тази група да е малка, да е концентрирана в столицата и големите градове, но все пак тя е реална, ангажирана и активна в обществените процеси. Загърбването на тази група би принудило ГЕРБ и Борисов да сменят своя профил – да се преобразят по модела на Орбан и Качински, да заемат антиевропейски, антилиберални, откровено популистки позиции. Това безспорно е политическа опция, но да се надяваме, че лидерството на ГЕРБ все пак я смята за неатрактивна и рискова. И бегло познаване на политиката в Унгария и Полша би подсказало, че това е грешният път пред дясното.

И накрая, РБ не може да даде на ГЕРБ политическия комфорт, който ДПС би му дало – и като гласове, и като медийно обгрижване. Напротив, общуването с РБ по-скоро засилва и драматизира различията, отколкото да ги прикрива и замазва. Но ГЕРБ вече станаха жертва веднъж през 2013 г. на илюзиите за ДПС-гарантиран „медиен комфорт“, който в рамките на един ден се превърна в медийна канонада срещу Борисов и славославене на Орешарски, дизайнерите и поддръжниците му. Днес ДПС палачинката отново е обърната, но по конфитюра й си личи калта, песъчинките и другите екстри от пребиваването й на пода в периода 2013-2014 г.

В заключение, за разлика от много други партии, водещото при РБ е политическото съдържание (ако кауза звучи твърде помпозно), на което той трябва да остане верен: и тук влизат идеите за повишаване на отговорността на прокуратурата и съда. Блокът е в завидната позиция политическите му шансове да зависят от лоялното следване на основните му принципи: дали в правителството или в опозиция, докато той го прави, ще се налага като значим политически фактор. Това е простото правило, към което лидерите и депутатите му трябва да се придържат. Останалото е логистика и маневриране, търсене на по-преки пътища и по-удобни бродове. Важното е по съдържанието, обаче, да няма обратно прекосяване на Рубикон.

----

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

 
Снимка БГНЕС

Реформаторският блок e политическа формация, която непрекъснато преминава Рубикон – досега все пак през различни бродове, запазвайки като цяло общата посока напред въпреки меандрите на българския политически поток. По отношение на конституционната реформа РБ рискува да прекоси Рубикон наобратно и да се върне в изходно положение, обаче.

За да не се стига до подобна конфузия, лидерите и депутатите на формацията могат да си припомнят следното:

1) РБ беше създаден въз основа на партии, които сами по себе си нямаха особена тежест в политическото пространство на страната и които, взети поотделно, не биха присъствали нито в парламента, нито в обществените дебати по значим начин;

2) „Чудото“ на обединението не беше плод на административния гений на въпросните малки партии, а се случи въпреки неговото очевидно отсъствие;

3) За добро или за зло това обединение не стана благодарение на ясна лидерска стратегия. Тук проблемът не беше в отсъствието на такава, а в наличието на прекалено много лидерски стратегии и техните носители;

4) Това, което наложи РБ в политическия живот и му даде инерция, беше определено политическо съдържание - нуждата в обществото да бъде заявена и отстоявана определена позиция. Тази позиция беше артикулирана с голяма енергия по време на протестите от лятото на 2013 г. и основната й цел бе и е отвоюването на публичните институции от прекалено голямото влияние на определени икономически кръгове. Социалните групи, които стоят зад тази програма, са като цяло проевропейски, проатлантически и виждат бъдещето на страната в нейната модернизация по западен образец;

5) Докато РБ стои еднозначно и ефективно (съотнесено към относителната му тежест) зад тази платформа, той ще има сериозно място и бъдеще в политическия живот на страната;

6) Съдебната реформа е същностна част от пакета политики, които формират идентичността на РБ. Затова е и безпринципната, но заинатена опозиция, която идеите за конституционна реформа срещат. Най-мъдрото, което успяха да измислят противниците й, е съдът и прокуратурата да бъдат третирани по един и същ начин. Това е безспорен принос в световния конституционализъм, с който отново ще учудим света (неприятно, за съжаление). В крайна сметка съд и прокуратура са функционално и организационно различни, което означава, че тяхната независимост не може да бъде гарантирана по идентичен начин. Ако прокурорите избират мнозинството от панела, пред който уж ще са отговорни, ще излезе, че Главният прокурор ще отговаря сам пред себе си, защото прокуратурата е централизирана и строго йерархизирана; 

7) Въпреки че никой не е успял да артикулира смислен аргумент срещу това възражение, саботажът на реформата точно през квотите във ВСС се е превърнал във въпрос на живот и смърт за част от политическите формации. Ако не за друго, то за да „натрият носа“ на реформаторите;

8) Конституционна реформа се прави с широко съгласие, обаче. Дори и без аргумент, в един осемпартиен парламент определени партии могат да водят сложна политика на договаряне и извличане на дивиденти от собственото си съгласие. Това е легитимна стратегия в парламентаризма – не можете да очаквате от опозицията да прави живота на управляващите лесен;

9) За тази цел трябва да се водят разговори, да се правят сондажи, да се обмислят договорки – но без отстъпки по принципните въпроси на реформата;

10) Резултатът от гласуването на 9-и декември е важен за РБ не само заради съдебната реформа, но и заради отстояването на неговата цялост. Всъщност, най-важното за блока е да застане консолидиран както зад съдържанието на предложената поправка, така и зад министър Иванов. Това е нещото, което неговите привърженици не само очакват, но и изискват. Всяко друго поведение би било предателство спрямо тях, колкото и последователно в личен план то да изглежда през очите на един или друг лидер на блока;

11) Гласуването на 9 декември ще структурира българската политика през следващата година. Вариантите са общо казано следните:

- Конституционната поправка минава с ¾ мнозинство в договорения вид: управляващото мнозинство се запазва;

- Конституционната поправка в оригинален вид събира 2/3 с гласовете на ГЕРБ, РБ и други формации. Битката продължава още няколко месеца, като междувременно се подготвят и по-амбициозни промени в Закона за съдебната власт и друго законодателство. Правителството консумира негативи, понеже няма да може да отчете конституционна реформа навреме за междинния доклад, но запазва принципната си позиция, което в случая е по-важно. Липсата на съдържателни аргументи от страна на опозицията ще продължи да я подрива и да налага впечатлението, че подкрепят едно безспорно порочно статукво в съдебната власт;

- Вариантът на ДПС/АБВ събира 2/3 мнозинство (или дори ¾). Това би било открита заявка от страна на ГЕРБ, че иска да управлява с ДПС и РБ трябва да даде шанс на партньора си да изживее мечтите си, ако лелее такива. Тогава РБ излиза в опозиция, запазва идентичността си и се позиционира еднозначно за едни нови избори. А те няма да закъснеят, защото формат ГЕРБ-ДПС ще е самоубийствен за Борисов; 

- Проектът се проваля и няма конституционна поправка. Това е най-сложният сценарий като последици. Ако ГЕРБ пожелаят да хвърлят вината върху РБ и Христо Иванов, което е много вероятно, това би бил ясен сигнал, че блокът трябва да излезе от правителството. Оставането му би било свързано с обиране на негативите от неслучването на реформи. В очите на обществото това с право би било безпринципно оставане, запазване на министерски позиции за сметка на ценности и политики.

- Други варианти също са възможни, но те биха зависили от: а) компенсирането на конституционния провал с много по-амбициозни промени в ЗСС и друго законодателство; б) препотвърждаване на общата посока на реформи в ключови сектори; в) по-ясен дясно-центристки профил на мнозинството; г) възможно сътрудничество на президенските избори между ГЕРБ и РБ; д) нов опит за конституционна поправка, включително и след нови парламентарни избори. Тъй като тези варианти са прекалено сложни и изискват непознати дотук нива на координация и споразумяване, те са по-малко вероятни. 

12) Това са вариантите: няма отделен политически вариант с разпадане на РБ на съставните му части. Това биха били индивидуални стратегии на хора, спасявайки се по единично, но не и партийни стратегии. Ако някой си мисли, че ДСБ или особено ДБГ имат потенциал да надживеят един евентуален разпад на РБ – просто греши. Ще останат, разбира се, хората, всеки един от които сигурно си има планове, надежди, амбиции. Поне в средносрочен план, обаче, те ще трябва да се реализират през друга партийна инфраструктура;

13) В този смисъл, „сепаративните“ планове вътре в РБ – ако ги има – са с мъдростта на размяната на кон за кокошка (а не на министерство).
РБ е формация, която има около 10% подкрепа в национален план. В НС тя има 23-ма депутати. От нея не зависи пряко бъдещето на правителството на Борисов или мандатът на парламента. Но въпреки това РБ е важен, защото той структурира ясно избора пред ГЕРБ и артикулира двете крила вътре в партията на Борисов. Едното – административно-полицейско по произход и характер, което чудесно би се разбирало с ДПС. И другото – проевропейското, дясноцентристкото в ценностен смисъл, за което РБ е очевидният политически партньор. Гласуването на 9-и декември, в този смисъл, е колкото важно за РБ, толкова и за ГЕРБ – то ще покаже съотношението на силите вътре в партията на Борисов и посоката, в която тя ще поеме.

РБ е ключов също така, защото за разлика от другите партии той не е плод на сметките и маневрите на определени политици, а общо взето съществува въпреки тях. Поради това той е автентично представителен за настроенията на определена група хора в обществото. Може тази група да е малка, да е концентрирана в столицата и големите градове, но все пак тя е реална, ангажирана и активна в обществените процеси. Загърбването на тази група би принудило ГЕРБ и Борисов да сменят своя профил – да се преобразят по модела на Орбан и Качински, да заемат антиевропейски, антилиберални, откровено популистки позиции. Това безспорно е политическа опция, но да се надяваме, че лидерството на ГЕРБ все пак я смята за неатрактивна и рискова. И бегло познаване на политиката в Унгария и Полша би подсказало, че това е грешният път пред дясното.

И накрая, РБ не може да даде на ГЕРБ политическия комфорт, който ДПС би му дало – и като гласове, и като медийно обгрижване. Напротив, общуването с РБ по-скоро засилва и драматизира различията, отколкото да ги прикрива и замазва. Но ГЕРБ вече станаха жертва веднъж през 2013 г. на илюзиите за ДПС-гарантиран „медиен комфорт“, който в рамките на един ден се превърна в медийна канонада срещу Борисов и славославене на Орешарски, дизайнерите и поддръжниците му. Днес ДПС палачинката отново е обърната, но по конфитюра й си личи калта, песъчинките и другите екстри от пребиваването й на пода в периода 2013-2014 г.

В заключение, за разлика от много други партии, водещото при РБ е политическото съдържание (ако кауза звучи твърде помпозно), на което той трябва да остане верен: и тук влизат идеите за повишаване на отговорността на прокуратурата и съда. Блокът е в завидната позиция политическите му шансове да зависят от лоялното следване на основните му принципи: дали в правителството или в опозиция, докато той го прави, ще се налага като значим политически фактор. Това е простото правило, към което лидерите и депутатите му трябва да се придържат. Останалото е логистика и маневриране, търсене на по-преки пътища и по-удобни бродове. Важното е по съдържанието, обаче, да няма обратно прекосяване на Рубикон.

----

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Ахаб

И аз така мисля. Реформаторите са принципни. Утре ще е интересно.
Анонимен's picture
Анонимен

Радев

Смислов нежно, нежно критикува бостанската сган. Истината е следната - Боко, Шопара и Цацата ще продължат да колят и да бесят в тая държава, па ако ще Смислов да нацвъка още 183749490 анализа.Нищо за съжаление няма да се разпадне, тъй като властта е толкова силен наркотик, че тия смешници на ръце ще ходят, само и само да се закрепят още малко в управлението. Вижте го тоя мазен червей Лукарски днес как коварно забива нож в гърба на Христо Иванов - единствения читав човек в правителството. Вижте изявленията на Тиквуня по "Панорама" от петък и ще разберете, че всичко ще бъде по старому.
Анонимен's picture
Анонимен

BG

"Проектът се проваля и няма конституционна поправка".
Това е единственият реален вариант. При това положение, РБ имат само два хода - да напуснат, или да останат в коалицията. Ако останат,до следващите избори ще се редуцират до 1%. Ако напуснат, пак ще се редуцират до 1% защото цялата вина за провала на реформите ще бъде стоварена върху тях с помощта на медиите на Пеевски, а бай Ганьо Борисов отново ще се появи на бял кон - чист и непорочен, готов за нов мандат.
Анонимен's picture
Анонимен

И аз така мисля

Реформаторите не са принципни. Да видим дали поне инстинктите им не ги лъжат...
Анонимен's picture
Анонимен

Хубаво да си помислят дали дружно няма да затънат в собствените си интриги, в това число и опозицията.
Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

Много точки за нищо. Утре нещата ще приключат лесно и елементарно -- ще има втори "исторически компромис", ще минат някакви незначителни дреболии, които ще бъдат обявени за пришествие на правосъдието у нас, писателите на опорни точки от всички страни ще заблеят радостно, а срещу легитимацията на тоя фарс, Бостан ще пусне достатъчно гласове на ръбовете на следващите избори. И толкоз.
Анонимен's picture
Анонимен

:)

"Ако прокурорите избират мнозинството от панела, пред който уж ще са отговорни, ще излезе, че Главният прокурор ще отговаря сам пред себе си, защото прокуратурата е централизирана и строго йерархизирана." - Крещящ пример за манипулация, за обработка на общественото мнение, за хибридна война ако щете. А какво би станало ако прокурори, съдии, адвокати, че и юристконсулти ако щете, "избират мнозинството от панела, пред който уж ще са отговорни", - НЕ, НЕ, избират мнозинството от панела, КОЙТО ЩЕ Е ОТГОВОРЕН ПРЕД ТЯХ??? Да, би станало това, което очаквам... и срещу което РБ рита, sorry.
Анонимен's picture
Анонимен

denim58

Дори и днес, Реформаторите говорят различно / Лукарски/ имам пред вид. И започвам да се чудя,те за партийната субсидия ли се събраха заедно или да се опитат да направят промяна в зависимата цацаратура. Всяка една от партийките, сама, при едни парламентарни избори, няма никакъв шанс...Защо тогава се самоизяждат?!
Анонимен's picture
Анонимен

Е, не е като Рамадан, да се изцепва само по сайтовете и да писарушква във фейса за дюлата си! И това ми било лидер на партия, че се натиска да е и лидер на Блока!
Анонимен's picture
Анонимен

:)

"11) Гласуването на 9 декември ще структурира българската политика през следващата година." - Структурирането е ясно отдавна - ЦИК2 срещу останалите. :) Въпросът е за промяната на структурирането, а то е такова, че Местан /Доган/ е готов да си захапе палеца на левия крак, независимо от риска Миков да писне. :)
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

бре, да имахме лидер като Орбан или Качински... но какво да очакваш от либераста Смилов
Анонимен's picture
Анонимен

тука е така

Аз не очаквам нищо утре,защото ме научиха да нямам очаквания!
Анонимен's picture
Анонимен

zakkwylde

Смислов, специално за теб перифразирам рефрена на една стара песен: "Дали аз закъснях или семето бързаше..."
Анонимен's picture
Анонимен


ДПС изпрати на фронта срещу реформите, царския "гвардия" от икономисти и юристи - агенти и обръчлии /,които се нахраниха добре по време на тройната коалиция! Една от тях АгайнЦЕ, направи далавера за десетки милиони с печатницата на отявлен комунист-забогатял потурнак!
Анонимен's picture
Анонимен

cos

А за мен всичко се свежда до това - колко от тоталната власт могат да отстъпят руснаците и техните представители в страната. Останалото е проформа.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?