- Проф. Ханке, според вас кои са най-важните икономически събития и тенденции, които се случват през 2015 г.?

- Правителствата продължават да правят сериозни грешки в икономическата сфера. Тенденцията към по-затегнати банкови регулации кара банките да намаляват заемния си капитал. В следствие на това най-големите производители на пари, измервани чрез най-широкия показател, не правят пари.

За да смекчат недостига на банкови пари, централните банки бяха накарани да започнат процедури по количествено улеснение (б.р., "печатане на пари"), което само по себе си създава собствени деформации.

Парите имат най-голямо значение и те се управляват много лошо по процикличен начин. Това задържа икономическия ръст в повечето страни.

Като говорим за негативни явления, отварянето на вратите на Европа за нелегални и в по-голямата част необразовани имигранти е случващо се веднъж на 100 години събитие, което за Европа вещае много проблеми както днес, така и в следващите години.

Да приключим с друг отрицателен факт, нивото на политически дебат в много страни продължава да потъва под критичната точка. Това създава сериозни дози от несигурност в режима (несигурни правила на играта, разбирай: несигурни права на собственост). Несигурността в режима излива кофи с ледена вода върху инвестициите и икономическия растеж.

- А каква е ситуацията в България?

- България е впечатляващ случай. Държавните пари посредством валутния борд, са на автопилот и това е добре. Но банковите пари са сериозен проблем. От колапса на т.нар. банка КТБ частният кредит се свива с невиждани темпове. Последиците от рухването на КТБ са много по-сериозни, отколкото си мислят хората. Това стори огромни вреди на българската икономика.

- Каква роля играе ембаргото на САЩ и ЕС върху руски стоки и обратното, върху световната икономика и тази на ЕС?

- Санкциите никога не са изигравали замисляните цели. Водено от САЩ, разпространението на санкциите по света е притеснително. Да. Санкциите са война с други средства и ние сме в състояние на война или преди война.

- Евтиният петрол докара дефлация в много от големите икономики. Смятате ли, че монетарните мерки могат да решат проблема с дефлацията? Къде са техните граници и какво друго може да бъде сторено?

- Номиналният брутен вътрушен продукт, който е съставен от инфлационен компонент, плюс реален компонент, се определя от ръста на паричното предлагане, измерено чрез широките пари. Както казах по-горе, затегнатите нови банкови регулации спират най-големите производители на пари - банките.

- Каква е прогнозата ви за бъдещата цена на петрола?

- Цените на петрола излязоха от баланс. Съотношението на цената на златото спрямо цената на петрола нарасна със спада на цените на суровината. Смятам, че ценовото съотношение - злато-петрол ще се балансира след 2,5-3 години. Тогава барелът ще струва около $80.

- Кога ще свърши ерата на евтините пари?

- Парите не са евтини. Получаването на кредити е трудно. Питайте всекиго в България.

- Смятате ли, че има "балони" с цените на някои активи?

- Няма големи агрерирани балони в смисъла на прегряващи икономики. Но има някои пазарно специфични. Само вижте цените на недвижимите имоти в Лондон и Сан Франциско. Някои пазари на акции също вероятно са в зоните на балона. Китай?

- Според вас какъв ще е ефектът от мигрантите и тероризма върху икономиката на ЕС в близко и по-далечно бъдеще?

- За Европа мигрантите и тероризма са сериозни негативи. Доверието беше засегнато от негативен шок, което има отрицателни последици върху инвестициите.

- И все пак, няма ли да има някакви ползи ЕС от мигрантите?

- Повечето от тези, които вадят списък с ползи, свързани с мигрантите, трябва да бъдат съдени за фалшива реклама.

- Какви рискове носи тероризмът за световната икономика. Наскоро излезе изследване, че той е "струвал" $52,9 млрд. на държавите и фирмите през 2014 г.

- Тероризмът е реална и голяма опасност.

- Каква поука може да вземе бизнесът от скандала с вредните емисии при колите на Volkswagen - т.нар Дизелгейт?

- Това доказва, че дори частните компании понякога може да свършат това, което правителствата често правят: да правят глупави неща.

- Години след кризата българската икономика е в стагнация, а бюджетният дефицит и дълговете ѝ нарастват. Какви мерки могат да се вземат, за да се стимулира икономиката?

- Ако имах вълшебна пръчка, за да махна корупцията в България, щях да я използвам и това щеше да доведе до такъв положителен приток на доверие и икономически бум, че ще бъде записано в Книгата на рекордите.
Това дори ще е по-голям успех от спирането на хиперинфлацията с валутния борд през 1997 г.

----

* Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", Балтимор, САЩ. Като съветник на президента Петър Стоянов (1997-2002 г.), Ханке участваше и в създаването на българския валутен борд.