Опасно е не оправдаването на вътрешнопартийния конфликт с геополитика - с конфликта между Русия и Турция. Партийците в ДПС могат да се оправдават с каквото обичат. Опасно е криенето на главите в пясъка от страна на про-руските и про-турските лобита в българската политика.

Арогантността на турската страна по отношение на България очевидно нараства - с филма "България моя земя" по Ал Джазира, с непрекъснатата инфилтрация на представители на Дианета в районните мюфтийства на България, с поведението на турските дипломати у нас, което все по-често е на самия ръб на дипломацията... Ако щете - със завоалираната заплаха от страна на турския премиер, че Турция може да допринася за етническия мир и спокойствие в България. Всичко това - в контекста на една все по-инвазивна политика на Анкара към всички нейни съседи.

Българските лобисти на Турция ще трябва да се сблъскат публично с тези факти, които представляват проблем на националната ни сигурност. Включително и поради нарастващия натиск от страна на Москва и нейната пета колона в София - България да се сближава все по-плътно с Русия в отговор на "заплахите от Турция". Решението не е просто да отречем съществуването на заплаха от страна на Турция.

Това не е първата руско-турска война, засягаща България. Ние можем да затворим очи и да не се интересуваме от геополитика. За съжаление, тя се интересува от нас. Българската национална сигурност винаги трябва да бъде усилие за гъвкаво равновесие между три основни вектора. Първите два - Русия и Турция - са неизбежен резултат на географски, исторически и културни обстоятелства. Съперничеството - както и сътрудничеството между двете големи регионални сили създават непрекъснати опасности за българския национален интерес ако той не бъде уравновесен от принадлежността на България към Европа и Запада.

Това е третият вектор в уравнението на българската независимост, без който България ще бъде или подчинена до степен на бездържавност - като през втората половина на 20 век, или поделена между регионалните фактори на влияние и контрол до пълно обезличаване. Това са реалностите на българската геополитическа позиция поне от Стамболов насам. Неприемливо е членството на Турция в НАТО да бъде използвано пряко като аргумент, че за разлика от Русия, с Турция сме съюзници.

Да, съюзници сме в НАТО, което поставя определени изисквания и пред Анкара, и пред София. Натискът, на който България е подложена от страна на Турция в редица направления - претенции за културно-историческо наследство, които са уредени преди век, претенции за контрол върху ислямското вероизповедание, намеса на турски правителствени и дипломатически представители в дейността на български политици и партии - всичко това не се вписва в кодекса на равноправното партньорство и съюзничество. Нашето членство в НАТО и в ЕС трябва да разрешава, а не да създава проблеми на националната ни сигурност. Западът трудно може да ни помогне да удържим натиска от Москва просто защото руският контрол върху България се дължи в много по-голяма степен на продажния български елит, отколкото на пряк кремълски интервенционизъм. Москва се опитва да се върне навсякъде в Източна Европа, но някъде успява, другаде - не. В България просто не е останало много за завладяване, просто защото българският олигархичен елит е пряка екстензия на руския пост-имперски контрол върху България.

Конфликтът на Москва и Анкара създава допълнителна аргументация на руската пета колона да претендира за пълно завръщане на България в обятията на Русия. Ние имаме нужда от европейската и НАТО-вската си принадлежност за да отхлабим тази мъртва хватка. Това обаче ще бъде невъзможно, ако под претекста за "съюзничество" в НАТО, Анкара бъде оставена да прокарва своя собствен националистически и ислямистки дневен ред на българска територия.

Нарастваща заплаха от Турция произвежда еднозначно нарастваща зависимост от Русия. Трябва ясно да заявим както интересите си, така и притесненията си от нарастващата от две страни регионална агресивност. За да го направим, трябва да говорим с езика на българския национален интерес без да допускаме да бъдем по какъвто и да е начин въвлечени в чужди конфликти - включително в конфликта между Москва и Анкара.

Коментарът е от личния профил на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията