Легендарният каталог на „Бийтълс“ най-сетне стана достъпен за стрийминг. Очакваното от години събитие се случи по Коледа, когато, както знаем, стават чудеса. Това изглежда е окончателното потвърждение, че бъдещето на продажбите на музика е в стрийминг услугите. Два дни по-късно една от най-популярните платформи Spotify (75 милиона активни потребители) представи статистика на най-слушаните песни в САЩ: Come Together е на първо място, следвана от Let It Be и Hey Jude. В Обединеното кралство втората и третата песен са с разменени места.
Робърт Уорби е видял във всичко това добър повод да припомни пред „Гардиън“ най-близката среща между попмузиката и авангарда отпреди близо 50 години – вероятно единственото време в историята на попмузиката, когато най-качествените изпълнения успяваха да се наредят сред най-купуваните.
Късовълновото радио беше странно нещо. Не се среща често напоследък. Но преди появата на интернет, това беше прозорецът ни към света. Със скромно транзисторно радио, кацнало на масата в кухнята, човек можеше да слуша Москва, Пекин или Техеран (а у нас Би Би Си, „Гласът на Америка“ или „Свободна Европа“); и дори места като Виборг, Скиве или Коотвейк. Къде се намират те? Кой знае, но можехме да ги слушаме.
Като дете германският авангарден композитор Карлхайнц Щокхаузен слушал много радио. Той е роден през 1928 г., когато радиото вече е общодостъпно и още съвсем малък открил, че може да изсвири веднага на пианото всяка мелодия, която чуе, през пращящия говорител: ранна индикация за изключителната му музикална дарба.
Превъртаме бързо напред до 60-те. Щокхаузен се е прославил в контракултурния свят на експерименталното изкуство. Автор е на няколко пиеси с електронна музика, излъчвани от радиостанциите по света, включително и Би Би Си. Но те не са подходящи за станциите, които свирят попмузика, и са известни само на ограничения брой фенове на авангарда: такива, които четат Уилям Бъроуз, колекционират плочи с конкретна музика и посещават експериментални театри, хепънинги, психеделични кина и други хипи-сборища.
По това време много мейнстрийм банди изследват възможностите на звукозаписното студио. В трите години между 1964 и 1967 г. попузиката се променя по-радикално, отколкото през цялото време от появата си през 50-те години. От група дръзки чорлави момчета „Бийтълс“ се превръщат в музикални експериментатори, работещи с луп тейпове, саунд колажи и записват песни като Tomorrow Never Knows, Strawberry Fields Forever и I Am the Walrus. Техниките, използвани за създаването на тези звукови светове, са развивани години преди това от композитори като Щокхаузен.
През 1967 г. той създава двучасова, четириканална електронна композиция, наречена Hymnen („Химни“). Тя представя обширен звуков пейзаж, базиран върху няколко национални химни и друг аудиоматериал от цял свят. Използва звуците на късовълновото радио – „късовълновата салата”, както я нарича Щокхаузен – пиукането и съскането на атмосферните влияния в мъглявите светове между станциите, бръмченето и пращенето на планетата Земя.
В разговор с Щокхаузен през 2001 г., той е попитан за неговото увлечение по късите вълни. Защо ги използва толкова много? Той обръща длани нагоре, свива рамене и отвръща:
„Мигновена електронна музика.“
Прав е: търсенето на станции по аналоговото радио произвежда богато разнообразие от електронни звуци от ефира.
„Химни“ се образува от четири „региона” с „центрове”, които се фокусират върху отделни страни. Националните химни на тези страни се чуват фрагментарно, понякога нарязани на парчета и понякога електронно модулирани, което ги прави да звучат, все едно че се излъчват от далечна галактика.
Първият регион започва с късовълнова мешавица, от която в един момент изплуват думите „Обединени нации“. Един заглъхващ запис на френския химн завършва с появата на мистериозен герой, крупие – който подканя на френски играчите да залагат, а след завъртането на рулетката обявява неколкократно на френски и английски номер 9. Всичко е доста странно.
Звънтящи метални акорди обявяват втория регион и завъртат нарязани на части химни в пространството. Тук има записи на звуци от тълпа, които се трансформират в патешко квакане по мелодията на Марсилезата. Британският химн се рее сред морзово пиукане…
В третия регион руският национален химн е синтезиран електронно – труден процес през 1966-1967 г. Той е забавен почти до спиране и чуваме извлечения бляскав звуков спектър, който се променя с хармонията на химна. Към този регион има и жива оркестрова част, която се изпълнява рядко, но Лондонската Симфониета я изпълнява блестящо в "Роял Фестивал Хол" в началото на този ноември, а Би Би Си Радио 3 го записа.
Четвъртият регион е най-странен и мрачен. Швейцарският химн се плъзга между говорителите, все едно е изпълнен от извънземни нашественици в летяща чиния; просвирената наобратно лента трепти в приглушени, неразгадаеми лупове; гласове зоват в огромна празна зала; някой вика магически имена в кошмарни пространства: Турид, Накар, Ири, Мака. Крупието се появява отново със същия призив – и след препускане из накъсани фрагменти от много химни, всичко завършва със запис на Щокхаузен, който поема въздух и го изпуска:
„Дишането на Земята.“
Няколко месеца сред като Щокхаузен завършва „Химни“, "Бийтълс" започват работа по Белия албум. През юни 1968 г. Джон Ленън и Йоко Оно, с малко помощ от Джордж Харисън, правят това, които Бийтълс-специалистът Иън Макдоналд описва като „авангардният артефакт, получил най-широко световно разпространение“: Revolution 9. В групата са били запознати с работата на Щокхаузен, той е част от компанията на обложката на албума Sgt. Pepper. Ленън е разговарял няколко пъти с него по телефона, двамата се срещнали.
Има здрави връзки между „Химни“ и Revolution 9: интонирането на номер 9, записи на радиовълни и шумни тълпи, призоваването на магически имена (но за Ленън и Харисън магическите имена са бални танци), заедно с четене на изрезки, вероятно от вестник: „икономически изгодно“, „промишленото производство“, „финансов дисбаланс“. И „Химни“, и Revolution 9 са записвани на четирилентов магнетофон – най-модерната техника по онова време. Осемминутният колаж на "Бийтълс" представлява моментна снимка от края на 60-те години и неговото присъствие в албум на "Бийтълс" представя авангарда на милиони слушатели.
Чуйте „Химни“:
„Химни“ – с оркестровата версия в „Регион 3“ – в изпълнение на Лондонската Симфониета, ще можете да откриете на сайта на BBC Radio 3 тук.
Ако разполагате с аудио съраунд система, имате шанса да чуете пиесата във вида, в който я е замислил Щокхаузен.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни