Легендарният каталог на „Бийтълс“ най-сетне стана достъпен за стрийминг. Очакваното от години събитие се случи по Коледа, когато, както знаем, стават чудеса. Това изглежда е окончателното потвърждение, че бъдещето на продажбите на музика е в стрийминг услугите. Два дни по-късно една от най-популярните платформи Spotify (75 милиона активни потребители) представи статистика на най-слушаните песни в САЩ: Come Together е на първо място, следвана от Let It Be и Hey Jude. В Обединеното кралство втората и третата песен са с разменени места.

Робърт Уорби е видял във всичко това добър повод да припомни пред „Гардиън“ най-близката среща между попмузиката и авангарда отпреди близо 50 години – вероятно единственото време в историята на попмузиката, когато най-качествените изпълнения успяваха да се наредят сред най-купуваните.

Късовълновото радио беше странно нещо. Не се среща често напоследък. Но преди появата на интернет, това беше прозорецът ни към света. Със скромно транзисторно радио, кацнало на масата в кухнята, човек можеше да слуша Москва, Пекин или Техеран (а у нас Би Би Си, „Гласът на Америка“ или „Свободна Европа“); и дори места като Виборг, Скиве или Коотвейк. Къде се намират те? Кой знае, но можехме да ги слушаме.

Като дете германският авангарден композитор Карлхайнц Щокхаузен слушал много радио. Той е роден през 1928 г., когато радиото вече е общодостъпно и още съвсем малък открил, че може да изсвири веднага на пианото всяка мелодия, която чуе, през пращящия говорител: ранна индикация за изключителната му музикална дарба.

Щокхаузен през 1967 г.

Превъртаме бързо напред до 60-те. Щокхаузен се е прославил в контракултурния свят на експерименталното изкуство. Автор е на няколко пиеси с електронна музика, излъчвани от радиостанциите по света, включително и Би Би Си. Но те не са подходящи за станциите, които свирят попмузика, и са известни само на ограничения брой фенове на авангарда: такива, които четат Уилям Бъроуз, колекционират плочи с конкретна музика и посещават експериментални театри, хепънинги, психеделични кина и други хипи-сборища.

По това време много мейнстрийм банди изследват възможностите на звукозаписното студио. В трите години между 1964 и 1967 г. попузиката се променя по-радикално, отколкото през цялото време от появата си през 50-те години. От група дръзки чорлави момчета „Бийтълс“ се превръщат в музикални експериментатори, работещи с луп тейпове, саунд колажи и записват песни като Tomorrow Never Knows, Strawberry Fields Forever и I Am the Walrus. Техниките, използвани за създаването на тези звукови светове, са развивани години преди това от композитори като Щокхаузен.

От група дръзки чорлави момчета „Бийтълс“ се превръщат в музикални експериментатори.

През 1967 г. той създава двучасова, четириканална електронна композиция, наречена Hymnen („Химни“). Тя представя обширен звуков пейзаж, базиран върху няколко национални химни и друг аудиоматериал от цял свят. Използва звуците на късовълновото радио – „късовълновата салата”, както я нарича Щокхаузен – пиукането и съскането на атмосферните влияния в мъглявите светове между станциите, бръмченето и пращенето на планетата Земя.

В разговор с Щокхаузен през 2001 г., той е попитан за неговото увлечение по късите вълни. Защо ги използва толкова много? Той обръща длани нагоре, свива рамене и отвръща:

„Мигновена електронна музика.“

Прав е: търсенето на станции по аналоговото радио произвежда богато разнообразие от електронни звуци от ефира.

„Химни“ се образува от четири „региона” с „центрове”, които се фокусират върху отделни страни. Националните химни на тези страни се чуват фрагментарно, понякога нарязани на парчета и понякога електронно модулирани, което ги прави да звучат, все едно че се излъчват от далечна галактика.

Първият регион започва с късовълнова мешавица, от която в един момент изплуват думите „Обединени нации“. Един заглъхващ запис на френския химн завършва с появата на мистериозен герой, крупие – който подканя на френски играчите да залагат, а след завъртането на рулетката обявява неколкократно на френски и английски номер 9. Всичко е доста странно.

Звънтящи метални акорди обявяват втория регион и завъртат нарязани на части химни в пространството. Тук има записи на звуци от тълпа, които се трансформират в патешко квакане по мелодията на Марсилезата. Британският химн се рее сред морзово пиукане…

В третия регион руският национален химн е синтезиран електронно – труден процес през 1966-1967 г. Той е забавен почти до спиране и чуваме извлечения бляскав звуков спектър, който се променя с хармонията на химна. Към този регион има и жива оркестрова част, която се изпълнява рядко, но Лондонската Симфониета я изпълнява блестящо в "Роял Фестивал Хол" в началото на този ноември, а Би Би Си Радио 3 го записа.

Четвъртият регион е най-странен и мрачен. Швейцарският химн се плъзга между говорителите, все едно е изпълнен от извънземни нашественици в летяща чиния; просвирената наобратно лента трепти в приглушени, неразгадаеми лупове; гласове зоват в огромна празна зала; някой вика магически имена в кошмарни пространства: Турид, Накар, Ири, Мака. Крупието се появява отново със същия призив – и след препускане из накъсани фрагменти от много химни, всичко завършва със запис на Щокхаузен, който поема въздух и го изпуска:

„Дишането на Земята.“

Щокхаузен е част от компанията на обложката на албума Sgt. Pepper

Няколко месеца сред като Щокхаузен завършва „Химни“, "Бийтълс" започват работа по Белия албум. През юни 1968 г. Джон Ленън и Йоко Оно, с малко помощ от Джордж Харисън, правят това, които Бийтълс-специалистът Иън Макдоналд описва като „авангардният артефакт, получил най-широко световно разпространение“: Revolution 9. В групата са били запознати с работата на Щокхаузен, той е част от компанията на обложката на албума Sgt. Pepper. Ленън е разговарял няколко пъти с него по телефона, двамата се срещнали.

Има здрави връзки между „Химни“ и Revolution 9: интонирането на номер 9, записи на радиовълни и шумни тълпи, призоваването на магически имена (но за Ленън и Харисън магическите имена са бални танци), заедно с четене на изрезки, вероятно от вестник: „икономически изгодно“, „промишленото производство“, „финансов дисбаланс“. И „Химни“, и Revolution 9 са записвани на четирилентов магнетофон – най-модерната техника по онова време. Осемминутният колаж на "Бийтълс" представлява моментна снимка от края на 60-те години и неговото присъствие в албум на "Бийтълс" представя авангарда на милиони слушатели.

Чуйте „Химни“:

„Химни“ – с оркестровата версия в „Регион 3“ – в изпълнение на Лондонската Симфониета, ще можете да откриете на сайта на BBC Radio 3 тук.

Ако разполагате с аудио съраунд система, имате шанса да чуете пиесата във вида, в който я е замислил Щокхаузен.

"Площад Славейков"