Нобеловата награда за литература тази година отива при унгареца Ласло Краснахоркай ( László Krasznahorkai). Така донякъде се сбъднаха очакванията тя да се върне в Европа. Той е отличен от Шведската академия „заради неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас утвърждава силата на изкуството“.

Ласло Краснахоркай беше сред смятаните за фаворити тази година. 

Той е роден през 1954 г. в град Дюла, в югоизточна Унгария, близо до румънската граница. Подобен отдалечен селски район е и мястото на действието в първия му роман „Сатанинско танго“ (Sátántangó, издаден през 1985 г., на английски през 2012 г.) – книга, която се превръща в литературна сензация в Унгария и носи на автора първия му голям успех. Романът веднага нарежда Краснахоркай сред големите имена на унгарската литература (българското  издание е от 2001 г.). Книгата е екранизирана през 1994 г.  "Меланхолия на съпротивата" е друг негов високооценен роман. По него Бела Тар създава филма „Веркмайстерови хармонии”, а композиторът Петер Йотвьош пише операта „Валушка”.

Писателят е носител на международната награда "Букър" за 2015 г., както и на множество други литературни отличия. От години е сред спряганите имена за "Нобел".

Критиците често наричат подхода на унгарския творец визионерски, даже "магически реализъм" и го поставят редом с автори като Кафка, Фокнър, Маркес и Бернхард.

Досега наградата за литература е връчвана 117 пъти от 1901 година, носителите ѝ са 121. Четири пъти двама души са си я поделяли. Дорис Лесинг е най-възрастният носител на наградата - получава я на 87 години. Номинациите остават тайна в продължение на 50 години.

Южнокорейката Хан Канг получи Нобеловата награда за литература през 2024 г. Тя ѝ беше присъдена от Шведската академия „за нейната въздействаща поетична проза, която се изправя срещу историческите травми и разкрива крехкостта на човешкия живот“.