ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

В Румъния Новата година дойде с новина, която посрещнахме със завист: от 1 януари влезе в сила понижаване на общата ставка на данък добавена стойност върху книгите - от 9 пада на 5%. А у нас отбелязахме идването на 2016-а без надежда да е и честита. Усилията, полагани десетки години да бъде премахнат или намален 20-процентният ДДС върху книгите и печата, не се увенчаха с успех и през 2015-а. През отишлата си година битката дори беше поизоставена от издателите, а за вестникарите въпросът в момента е дали ще преустановят своето съществуване, или ще продължат някак присъствието си.

А в Румъния пада и ставката за печатните издания на 5%, толкова става и за билетите за кино, театър, опера, за музеите и за спортните събития.

Ниското или нулево ДДС е нормална практика в редица европейски държави – във Франция е 5%, в Чехия – 9 на сто, а в Полша, Англия и Австрия е нулево.

Натискът на българските книгоиздатели и собственици на медии не бе взет под внимание от властта в продължение на години, но пък активността на някои кинаджии май ще постигне успех през 2016-а. В края на миналата година зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева съобщи, че се предвижда въвеждането на данъчни облекчения за киноиндустрията – с очакване оборотите й да нараснат със 70 процента и това от своя страна да доведе до в пъти повече приходи в бюджета спрямо предоставените преференции.

Стимулите са предназначени най-вече за киноцентъра „Ню Имидж Бояна“, тъй като  тъй като българското кино няма нищо общо с определението „киноиндустрия“. Везиева обясни, че се проучвали британския и унгарския опит и облекченията можело да бъдат както от преки данъци, така и от косвени. Зам.-министърът призна, че не е привърженик на даваните от Румъния стимули за киноиндустрията под формата на възстановяване на данъка върху добавената стойност. Именно Румъния обаче е мотивирала българското правителство за въвеждането на данъчни облекчения за сектора у нас – защото северната ни съседка, както и други държави в региона, започнали да примамват чуждите кинаджии. А нашите икономисти искали да запазят ръста на приходите от кино, а и да ги увеличат значително.

За 2015-а оборотът в българската киноиндустрия е нараснал с 12-18 на сто. В книгоиздаването миналата година оборотът също отбеляза повишение, наКоледния панаир бе констатиран до 100% ръст на продажбите спрямо миналогодишния – но тези подробности са доста дребни и слаба мотивация за властта да стимулира издателите с облекчения.

Улеснение за сценичните изкуства също не се предвиждат при нарастване на оборота – напротив: там при повишение на публиката системата сигнализира за проблем. Разбира се, тук културата е на държавни разноски и данъците й са 3%. Но през 2015-а в културните институти бяха въведени касови апарати – независимо, че билетите са ценни книжа. Касовите апарати могат да станат повод да бъде въведен данък „печалба“.

Явно и през 2015-а българската култура – дали частна, или държавна – ще продължи да съществува в силно агресивна среда. Едните ще бъдат облагани като производители на колбаси, а вторите ще бъдат субсидирани символично. Безпаричието също е стимул – да си търсиш препитание другаде. Ще кажете: поне заплатите на артистите са сигурни и редовни. Сигурното в много от държавните културни институти обаче е, че и това е под въпрос.

Така че колко да е честита Новата година…?

Площад Славейков