Пространство за идеология възниква там, където не съществува консенсус за същността на едно явление или за причинно-следствените връзки, които го обуславят. Било е време, когато хелиоцентричната теория за слънчевата система е играла важна идеологическа роля в развитието на европейския свят в борбата с официалния възглед на Птолемей. Отдавна в модерния свят откритието на Коперник се радва на пълно приемане и съгласие - от тази теория идеология повече не става.

Глобалното затопляне е далеч от такъв консенсус. Въпреки последните успехи на привържениците на възгледа за обуславянето на промените в климата от човешката дейност, събрали се неотдавна в Париж. Познавателният проблем се състои в това, че климатът е пределно сложна и многофакторна система, в която причинно-следствените връзки никак не са прости и очевидни. Консенсус няма дори и сред тези, които приемат еднозначно тезата за глобално затопляне. Но дали то е резултат на човешка дейност или е продукт на космически промени, засягащи контекста на земното - включително климатично развитие...?

Зелената идеология - екологизмът е продукт на пост-индустриалното развитие на съзнанието всред средната класа, което отхвърля модерната мета-парадигма за човека - "завоевател на природата" и възстановява в една нова комплексност и пълнота възгледа за вписаност на човека в природата. Хармонията между човека и останалата природа прави възможен новия синтез на природа и интелект - "ноосфера" (Вернадски). Екологичното съзнание създаде чудесни нови реалности - особено в развития свят. Изчезнаха индустриално замърсените поля и реки, обгорените от киселина гори, а нощуващия в центъра на Берлин турист изумено слуша пеенето на птички под прозореца на хотела, станало възможно в един отвоюван със съзнателните усилия на хората за природата град. Развитието вече не е функция само на произведения доход, но и на качеството на въздуха, който дишаме, водата която пием и храната, която ядем.

Логично продължение на този мироглед ли е битката срещу глобалното затопляне? И да и не. Да, защото под мотивацията за контрол върху въглеродните емисии върви процес на технологично обновление със все по-високи екологични стандарти. Независимо дали това ограничава печалбите и стопанския растеж, резултатите са в полза на всички ни. Да се надяваме, че под натиска на екологичните аргументи ще се открие възможност и за технологична революция в областта на енергетиката - единствената област, в която втора и трета промишлена революции не са се случвали.

Има обаче и една сенчеста страна на въпроса, за която обикновено не се говори. Регулациите на въглеродните емисии са или глобални или са неефективни. За да са глобални, те трябва да се управляват глобално. Глобалното управление е по необходимост елитистко с всички възможни ресурси за скриване на информация, приемане на недемократични решения, злоупотреба с интересите на човечеството в полза на арогантни, но мощни частни интереси.

От половин век живеем в глобализация и знаем как става това. На глобално ниво демокрация е невъзможна поради липса на демос - повече или по-малко интегрирана гражданска общност. Такава общност липсва дори и в обединена Европа, където демокрацията почти приключва на национално ниво, а оттам нататък започва царството на брюкселските чиновници.

Представете си колко по-лесно е за корпорации, банки, администрации и лобистки елитарни групи на глобално ниво да подменят интересите на човечеството с интересите на ненаситните за пари и власт елити. Глобализацията явно е неизбежна, но една от най-важните задачи на човечеството днес е да предотврати концентрацията на целия процес на вземане на значими решения в ръцете на безотговорни глобални елити.

Глобалните финансови елити контролират съдбата ни и затова можем да бъдем само потърпевши от "пукнатите балони" на места като Уолстрийт. Глобалните енергийни елити контролират нефта, газа и атомната енергия, затова ние можем само да понасяме последствията от тяхната всеобхватна власт. През последните 30 години човечеството пропусна възможността да децентрализира важни ресурси за своето оцеляване и развитие на ниво община, локална общност, регион. Няма забележими следи от осъществяване прогнозите на Алвин Тофлър от ранните 80-те години за навлизащото царство на "просюмъра" - човекът, който контролира локалното възпроизводство на блага като производител и потребител. Искаме решения - в екология, енергетика, технология, финанси и заетост - които да ни овластяват като граждани.

Най-високото възможно ниво за вземане на демократични решения е националната държава, която ерозира под напора на глобализацията. И то далеч не всяка национална държава е демократична... Нуждаем се от контрол на локално и регионално ниво. Затова се питам - не е ли глобалното затопляне и глобалното ограничаване на въглеродните емисии една нова идеология за централизиране на политически решения на глобално ниво и път към обезвластяване на общностите и регионите във възможността гражданите да увеличават контрола върху собствения си живот?

И моля ви, не започвайте да ме убеждавате колко демократични са Ал Гор § С-ие... Аз не оспорвам това. Искам само да не взимат всичко в своите ръце.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията