Началото на икономическата 2016 г. не е добро. В първия ден на новата година курсовете на акциите коларибраха. Поради Хиопсовото послание на Китай индексът Dax загуби повече от 4 на сто. С мъничко по-ниска беше загубата на Dow Jones.

Сривът на борсите е нещо повече от временна коректура или от еуфорията през последните месеци. Това е предзнаменование за обрат. Като предвестник и индикатор то показва, че световната икономика е изправена пред драматични промени. В планетарен мащаб те ще стопират динамиката на растеж и ще ускорят битките за преразпределение. Не само през 2016 година.

Противниците на глобализацията навсякъде срещат политически попътен вятър.

Като например при предстоящите наесен президентски избори в САЩ с консервативния националист Доналд Тръмп начело на републиканците. Той първо искаше да прогони латиноамериканците, след това и мюсюлманите. Окачествява и двете групи като заплаха за икономическия напредък на САЩ. Протекционизмът и изолацията били най-добрият лек за мощта на САЩ.

Подобни националистически тенденции се забелязват и в Европа. През тази година Великобритания ще реши дали да напусне ЕС и да се върне към “блестяща изолация”. И във Франция Марин льо Пен подклажда национализъм, както и консервативните правителства в Полша и Унгария. В случай на съмнения печелившото мото е за нацията и срещу ЕС и това носи политически дивиденти. Почти не се забелязва някой да надига глас за повече единство в Европа.

Отбранителната битка срещу бежанската вълна в цяла Европа изстрелва на власт противниците на отворените граници. Вместо с общи усилия проблемът да се реши в корена му, именно чрез преборване на причините, провокирали гонения и бягство, както и икономическа мизерия в държавите, от които идват бежанците, в отделните държави се залавят със симптомите. Резултатът е позорна надпревара между европейските правителства по посока на сплашването. Такава е известната от миналото политика “beggar-thy-neighbor” (разори съседа) – със собственото си поведение да превърнеш съседа в просещ.

Конкретно: отделните европейски държави се опитват да се превърнат в неатрактивни, както и да затворят границите си толкова плътно, че търсещите убежище да загубят желание и шанс да напуснат съседни държави и да трябва там да понасят тежката си съдба. Нека върху съседа да се стоварят проблемите и разходите, макар от разумно решение да печелят всички.

Политиката "разори съседа" цели конфликт, а не разбирателство. Тя е началото на края на съвместен подход при сътрудничество. Вместо това доминират национални интереси в ущърб на съседа. Това не се отнася само до политиката спрямо бежанците. Такава националистична политика в ущърб на съседа се води и при кризата с еврото, спрямо Русия или Турция, в Близкия изток и в южното Средиземноморие.

Войни, конфликти и политически разнобой допълнително усложняват стокообмена, инвестициите, услугите и пазара на труда и то далеч повече, отколкото е било през последните десетилетия. Не винаги, но твърде често решаваща роля играят въпросите за преразпределението.

Дори и повечето от населението икономически да живеее по-добре, отколкото когато и да било, мнозина се чувстват като губещи от глобализацията. Те приемат като нечестно, че вместо да намалява, пропастта между бедните региони в южните части на планетата и богатия Север се увеличава.

Навред по света глобализацията губи поддръжници. Като следствие динамиката на световната икономика се срива.

Тревожно е положението в бързо развиващите се държави. Те не могат да разчитат нито на покупателната сила на собственото си население, нито на стабилни постъпления от износ на суровини. Ето защо икономическят ръст намалява, днес той реално е с 3 на сто по-малък в сравнение с периода преди едно десетилетие. Така боксува процесът на наваксване спрямо по-развити страни. Причина е и продължаването на нарастване броя на населението в повечето от бързо развиващите се страни и това “изяжда” част от икономическия ръст, а качеството на живот се подобрява минимално.

Очертава се, че през 2016 г. моторът на икономическата динамика ще буксува. Губи темп глобализацията от последните десетилетия. За световния икономически ръст отговорността сега пада върху индустриалните държави, а не, както в миналото, върху бързо развиващите се икономики. Само когато тези държави са мощни, те ще могат да увлекат след себе си разивавищите се страни.

За да са локомотиви на световния икономически ръст, САЩ и Европа се нуждаят от нови импулси. Ще ги изпрати дигитализацията. Ето защо епохата на глобализация сега непременно трябва да бъде последвана от ерата на дигитализацията.

Томас Щраубхаар е професор по международни икономически отношения в университета в Хамбург. Той е автор на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме анализа му.