ПРЕСЛАВ ГАНЕВ

Знаем, българското книгоиздаване не е най-бързото нещо на света. Скоростното предстоящо публикуване на романа на Джонатан Франзен Purity е по-скоро изключение. През 2015-а на световната литературна сцена излязоха не един и два романа, които определено заслужават внимание, но за които можем да сме скептични дали ще видим (а ако все пак да – кога) и на български език. Затова събрахме на едно място няколко книги, които през изминалата година впечатлиха читателите от англоезичния свят – с надеждата да ги четем и на родния си език. Пет плюс една, защото има и бонус, заглавие, което от години сякаш все ни се изплъзва.

A Brief History of Seven Killings

„Изключителна книга“ я нарече Майкъл Ууд, председателя на журито на литературната награда „Букър“. С A Brief History of Seven Killing („Кратка история на седем убийства“) ямаецът Марлон Джеймс спечели отличието през 2015 г., но романът му изглежда толкова мащабен, че може би е твърде оптимистично да се надяваме да го видим скоро, а и изобщо на български език.

Макар и с думата „кратка“ в заглавието си, книгата е точно обратното – масивен том от 700 страници, с множество сюжетни линии, ъндърграунд детайли от потайностите на Ямайка, бруталност, кръв, псувни и натуралистичен секс. Не се подвеждайте по сладкото колибри на корицата.

A Brief History of Seven Killings разказва измислена история за опит за убийство на Боб Марли през 1976 г. Книгата вече има тонове почитатели по цял свят, а „Ню Йорк Таймс“ я описа като „римейк на Тарантино по Ти Си Бойл, но със саундтрак на Боб Марли и сценарий на Оливър Стоун и Уилям Фокнър… – помитаща, митична, от висока класа, колосална, замайващо сложна“.

Замайващо сложна амалгама от Тарантино и Фокнър, а? Звучи точно като нещо, за които да помечтаем.

A little life

Тежката артилерия продължава с един от конкурентите на A Brief History of Seven Killings за „Букър“ – A little life („Малък живот“) на американската писателка Ханя Янагихара. Въпреки че отново е много солидна – като обем и като тематика, книгата бързо стана бестселър. Проследява животите на четирима приятели в Ню Йорк (а тези животи никак, ама никак не са лесни).

„Ню Йоркър“, „Атлантик“, „Уолстрийт Джърнал“ – тези, а и много други водещи издания, се надпреварваха с месеци да засипват с похвали A little life.

Критикът Гарт Грийнуел я нарече „дългоочакваната гей книга“ и добави, че тя се занимава с естетически режими, дълго смятани за ексцентрични, че разбива каноните на литературния вкус чрез възприемане на мелодрамата и че дава достъп до емоционалната истина чрез много по-скромни изразни средства от присъщите зависоката литература.

Дали български издател би се осмелил да рискува с проект като този?

 Slade House

И един писател, когото вече познаваме на български език. Дейвид Мичъл има нов роман – и както можем да очакваме, той вече е събитие в световната литература. Типичен за неговото творчество като стил,Slade House по същество е роман на ужасите, нещо, което не виждаме много често напоследък.

Историята следва годините от 1979 до 2015-а, а главните герои се сменят (да, сещаме се за това от „Облакът Атлас“). Мичъл е напълно наясно с всеки трик, с който изцедява читателите си от хилядите страховити епизоди, изказани по-рано, обяснява критикът Джейсън Шийнън. Така е и с персонажите му – всеки е толкова измъчен и толкова подозрителен от цялото безумие, колкото сме и самите ние. И, разбира се, готов да падне право в капана.

Slade House всъщност започва като история в „Туитър“ – и след като е приета отлично, бива развита в цялостен роман. А „Гардиън“ я нарече „похотливата малка сестричка с грозна перука“ на The Bone Clocks. (Която впрочем също бихме зачели на български.)

Girl Waits With Gun

Ако се вярва на Шенън Роудс от Американското национално обществено радио, докато четеш Girl Waits with Gun („Момиче чака с пистолет“), усмивката не слиза от лицето ти. А след ужасите на Дейвид Мичъл, имаме и нужда от малко развлечение.

Ейми Стюард гради историята си в началото на ХХ век. Героинята ѝ Констанс Коп, реално съществуваща личност, дръзва да се впусне в търсене на справедливост, след като автомобил блъсва каруцата на нея и сестрите ѝ. Последващите приключения водят Констанс към това да се превърне в един от първите заместник-шерифи жени в Щатите.

И един важен детайл – Girl Waits with Gun е начало на трилогия. Една, всъщност, много смешна трилогия.

A Strangeness in My Mind

За финал, разбира се, Орхан Памук, когото, за разлика от изброените по-горе заглавия, е наистина реалистично да видим скоро на български. С A Strangeness in My Mind („Странно усещане“) турският нобелист ни отвежда в сърцето на Истанбул – но не онзи, чието бляскаво очарование туристите добре познават, а мрачният нощен Истанбул на малките улички.

През очите на уличния търговец Мевлут Памук ни дава близък поглед към религиозните, икономически и политически сили в същността на един скоростно променящ се град. Нищо чудно, че властите в Турция недолюбват писателя.

Кантата за много гласове, любовно писмо към един град с цялата му избледняла, разхвърляна и прашасала слава – така критикът Алберто Мангел описва романа.

Орхан Памук определено умее да пише. Дано и ние можем да го прочетем.

(Признаваме, на турски книгата излезе в края на 2014-а, а не през миналата година. Но да направим малък компромис.)

„Спомени за моите тъжни проститутки“ (бонус)

Сякаш никога няма да видим последната книга на Габриел Гарсия Маркес на български език. В началото на 2015-а се появи лъч надежда, когато издателят Лъчезар Минчев обяви, че е уредил авторските права на испанския писател и „Спомени за моите тъжни проститутки“ ще излезе и у нас. Появи се дори българска корица.

Но после нещо, неясно какво, се обърка. Роман няма, засега и няма изгледи да има. Съдбата на нашеското издание на „Спомените“ остава загадъчна като самия Маркес.

Площад Славейков